ТОП 10 любими парчета на Thérèsa Voskanyan

| от |

Мислех да започна с това колко е сложно да пиша сама за себе си, но кого ли лъжа. В интерес на истината, повечето ми писаници са свързани със случки от живота ми, но да определя, най-готината музика от най-готината музика (защото аз друг вид не слушам), ми е мъничко сложно. За човек с много непостоянни вкусови вълни, слушам какво ли не, и в скромния ми списък, най-вероятно, всеки може да открие нещо за себе си.

Тръпки ме побиха още от първата дума. О, каква ирония, той точно за това и пее. Благодаря от все сърце на Баз Лурман, който ме запозна с творчеството на този магьосник.

Една от любимите ми песни на Роулинг Стоунс. И да, признавам си, Мик Джагър го смятам за секси – осъдете ме!

Защото пиша това в момента, докато съм в сива тишъртка с лика на Джим Морисън. Не просто музикант, а поет.

Макар че, светът я изгуби преди само 3 години, ретро звучението й я поставя в топа от легендарните певци.

Предупреждавала съм и преди, ако тези двамата се разведат, ще ми трябва една седмица отпуска, да скърбя.

От много време ми звъни с това парче телефона, и все още не ми е омръзнало. Явно ми е любимо. Това, че знам наизуст текста, също подсказва за това.

Защото това е от най-гениалния му албум и вече изгубих бройката в на колко филми саундтрака фигурираше.

Защото трябва да се смили над нас и да ни праща още рап от небесата.

Лекарство за душата ми.

На първо място е Едит Пиаф – грандиозната, неповторима и разтърсваща. Една песен за това как не трябва да съжаляваш за нищо и как винаги можеш да започнеш от нулата. Ето нещо, над което да се замислите в Новогодишната нощ. (Плюс имам и татуировка на ръката с името на песента).

 
 

Морган Фрийман с почетна награда от Гилдията на филмовите актьори

| от |

Морган Фрийман ще бъде почетен с приз за цялостно творчество от американската Гилдия на филмовите актьори, предаде Асошиейтед прес.

80-годишният Фрийман ще получи почетното отличие на 21 януари 2018 г. на церемонията за годишните награди на професионалната организация.
Актьорът ветеран преди е отличаван с призове за цялостно творчество от Американския филмов институт и Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която присъжда наградите „Златен глобус“.

Морган Фрийман е номиниран за „Оскар“ пет пъти. Печелил е най-престижното киноотличие за актьор в поддържаща роля за изпълнението си в „Момиче за милиони“ (2004), припомня агенцията.

Сред предишните носители на приза за цялостно творчество на американската Гилдия на филмовите актьори са Деби Рейнолдс, Каръл Бърнет, Бети Уайт, Елизабет Тейлър, Сидни Поатие, Джордж Бърнс, Джеймс Ърл Джоунс. На тазгодишната церемония за наградите на организацията с почетното отличие беше удостоена Лили Томлин.

 
 

Трейлърът на втория сезон на „Короната“ е повече от обещаващ

| от |

Сериалът на Netflix, „Короната“(The Crown) отново ще предизвика фурор тази есен. Сигурно сме в това, след като видяхме трейлъра на втория му сезон, в който Кралица Елизабет се изправя срещу натиска, на който е подложена от всички страни.

„Кралица съм от 10 години и за това време съм имала трима министър-председатели“, гордо заявява персонажът. „Нито един от тях не се е справял.“ Героинята на Клеър Фой доказва силата и твърдостта си на фона на всичките слаби мъже около нея.

Трейлърът показва и Принц Филип, който в последния сезон се бунтуваше срещу ограниченията и порядките на монархическата система. Намеците за изневяра в първия сезон едва ли ще се появят в новия сезон.

По рано пред годината създателят на сериала, Питър Морган, обяви, че сюжетът във втория сезон ще се съсредоточава върху образа на Принц Филип, който често е засенчван от съпругата си.

В краткото видео успяваме да видим също и някои от тогавашните представители на американския елит: Джон Ф. Кенеди (Макъл К. Хол) и Джаки Кенеди (Джоди Балфур)

Вторият сезон на „Короната“ излиза на 8 декември. А дотогава очакваме още трейлъри, с които да „преживеем“. На първо време вижте последния.

 
 

Най-гледаните филми в България за изминалата седмица

| от |

Анимацията „Емоджи: филмът“ е най-гледаната у нас, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Историята на емотиконите от месинджър-приложение, които живеят в Текстополис и трябва да пребродят апп по апп, за да намерят Кода, е гледана от 14 248 зрители и има 123 605 лева от билетите им.

На второ място е „Тъмната кула“, създаден по първата книга на Стивън Кинг – „Тъмната кула I: Стрелецът“, излязла през 1982 г.. Разказът за постоянния двубой между последния Стрелец и Човека в черно, за да се запази целостта на Вселената, е видян от 28 290 зрителите и има 294 929 лева приходи.

Трета позиция е за трилъра „Анабел 2: Сътворение“. Предисторията на познатия на любителите на този жанр „Заклинанието 2″ за създаването на познатата кукла – от първия й дом до първото обсебване на душата на малко дете, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 18 179 зрители и има 139 365 лева от билетите им.

Четвърта позиция е за „Атомна блондинка“, създаден по комиксите на Антъни Джонсън и Сам Харт от 2012 година. Разказът за патилата на английския шпионин Лорейн в Берлин, непосредствено преди падането на Берлинската стена, за да разкрие убийство и да прибере списък с двойни агенти, който е изчезнал, е от десет дни у нас и за това време е гледан от 10 299 зрители и има 95 361 лева приходи.

Пето място сред най-гледаните филми е за анимацията „Аз, проклетникът 3″. За двата месеца на екраните у нас историята на Гру и миньоните е гледана от 170 447 зрители и има 1 471 633 лева приходи от билетите им.
На шесто място е екшънът „Зад волана“. За месец на екраните историята на невероятния шофьор на гангстери Бейби, желаещ да скъса с този живот и да се посвети на момичето на мечтите си, е гледан от 29 677 зрители и има 266 892 лева приходи.

Седма позиция е за „Валериан и градът на хилядите планети“. Филмът на Люк Бесон по поредицата от комикси на Пиер Кристен и Жан-Клод Мезиер е от месец на екраните у нас и за това време е гледан от 38 710 души и има 383 379 лева приходи.

Осмо място в топ 10 е за драмата с Хали Бери – „Отвличане“. Филмът за майка, която се опитва да разкрие отвличането на сина си самостоятелно, е гледан от 10 420 зрители и има 84 589 лева приходи за 17-те дни у нас.

Девето място е за военната драма „Дюнкерк“, която е от месец на екраните у нас и за това време са го гледали 31 805 зрители и има 287 654 лева приходи.

На десета позиция е „Войната за планетата на маймуните“. Последният филм от поредицата, който дава окончателния отговор за погиването на човешката раса и завладяването на планетата ни от маймуните, станало известно от романа на Пиер Бул от 1963 година, е гледан от 28 738 зрители и има 291 084 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.