ТОП 10 любими парчета на Адриан Владимиров

| от |

#МузикаленДекември с едно по-различно ТОП 10 от Адриан Владимиров или @Adrianw_w . Познат е още с авторските текстове, които публикуваме в Chronicle. Повече от него може да намерите и в блога http://adrianbw.wordpress.com/.

10 любими песни ?  Съмнявам се всеки един от нас да може да свали любимата си музика до точно 10 парчета, без които не може. Винаги ще има единадесето такова. Предполагам, че тук идва моментът, в който ще внеса смут, заради линковете и това, което ще чуете по-надолу.

Рап, хип-хоп и тук-там нещо по-различно. Предупреждавам – част от рапът е не какъв да е, а български. В повечето случаи, когато кажа, че слушам подобна музика хората започват да гледат на мен като на 3-та ръка човек, като на отритнат хипстър, както в момента е модерно да се казва, или просто на много пропаднал и без вкус за музика малоумник. Ако сте от този тип хора – хикса. А ако все пак ви се слушат смислени лирики – stay tuned. Българската музика отдавна не е 100 кила и Криско, така че ако ще пускате нещо, за което съм писал, че е българско – слушайте лириката и опитайте да осмислите чутото. Има какво да се чуе, а тия момчета няма да ги чуете по The Voice.

  1. Стартираме лежерно с The Weeknd. Abel Tesfaye, както всъщност се казва артистът, е канадец по националност, но ако се вгледате в него ще осъзнаете, че май няма почти нищо канадско в него. Пичът е мой набор (да, 1990, baby!), стартирал е анонимно в края на 2010-та с микстейп в YouTube под името The Weeknd. Текстовете му се характеризират с доста секс, вулгаризми и прочие, заради това и едва днес чух негова песен по The Voice в колаборация с Ariana Grande, съмнявам се да го пускат другаде или друга негова песен, защото наистина е циничен. Но е уникален.

  1. Тук имаме отново The Weeknd, но този път в комбинация с Wiz Khalifa и Ty Dolla $ign. Определено се е получило силно. Няма смисъл да ви разказвам за чудото наричащо се Wiz Khalifa, чували сте достатъчно от него. Ty Dolla $ign е артист, над когото нямам много наблюдения, защото стилът му малко се различава от това, по което си падам.

  1. M.W.P. или както всъщност се казва бургазлията Мартин Орешков. Отново мой набор, започна преди 4-5 години, ако не бъркам (поне до тогава успях да проследя творчеството му). Започна заедно с “X” ( Nikolay X Nikolov), който е уникален бийтмейкър и в последствие дойде в София, за да твори тук. Успява да забавлява и с цинизми, но успява и без и се справя еднакво добре.

  1. Тук няма какво ново да напиша. Цъкате плей бутона, ставате и започвате да се клатите в ритъм. Тва е.

  1. Boreau претърпя музикална, артистична и личностна метаморфоза, еволюция или както искате го наречете и нарече себе си Боро Първи. Не съм сигурен от кой град е момчето, нито на колко години е (трябва да поправя това), но не спира да ме изненадва с всеки нов свой проект. Наскоро извади и първия си албум под същото име.

  1. „42“ е шуменец, чийто стил със сигурност няма да се хареса на едни 90% от хората, които някога са чували за него и са си пускали нещо негово. В него харесвам това, че не спестява абсолютно нищо, абсолютно никога. Специално в това негово изпълнение няма цинизми, с него по-скоро иска да отправи послание. А чрез него се опитвам да го направя аз.

  1. Криминал е друг бургазлия, който има солови проекти, има и такива заедно с още един тип, като двамата творят под името „Добри момчета“. Цинизми…намират се. Истина…има адски много.

  1. Pusha-T & Tyler, The Creator. Няма толкова щура комбинация. Просто са изроди.

  1. Pusha T ft. Kendrick Lamar. Kendrick е тип, който определено има уникален стил, издава албуми, слуша се, хората му се кефят, а и … наистина има какво да се чуе от него. Надявам се да продължи да твори така, както го прави до сега.

  1. За хората, които са забъркани в това, което следва да чуете не знам абсолютно нищо. Освен, че са направили нещо уникално.

Е, ако сте издържали до тук и сте чули всичко, значи или ми имате голямо доверие, или все пак нещо ви е грабнало. Вероятно и няколко чифта уши са прокървили, но такъв е животът. Мога да продължа до топ 20, 50 или колкото реша, но няма смисъл – можех да пусна повече комерсиална музика, каквато понякога слушам, но тогава нямаше да ме запомните с нищо смислено. Ако сега въобще искате да си спомняте за мен, хаха.

 
 

Най-високоплатените актьори взимат повече от Ема Стоун

| от |
Годината е 2017 и мъжете в Холивуд все още взимат повече от жените.
Снощи Forbes обяви своя списък с най-високоплатените актьори за годината, като на върха този път стои Марк Уолбърг, който е спечелил 68 милиона долара от ролята си в „Трансформърс: Последният рицар“.
Вижте в галерията кои са останалите актьори, които оглавяват списъка. 14 от тях взимат повече пари от най-високоплатенат актриса за годината, Ема Стоун.
 
Присъствието на цели трима индийски актьори в класацията е прецедент. От списъка с най-високоплатените актьори отсъстват звезди като Леонардо ди Каприо, Брад Пит, Робърт де Ниро, Джони Деп др.
 
 

Какви са основните причини за изневеряване?

| от |

Проучване на канадския сайт за изневери „Ашли Медисън“ откри, че хората изневеряват най-вече, когато изчезне пламъкът във връзката им, съобщи Метро.

Изследването бе направено сред 2000 членове, регистрирани в сайта. То установи, че 78 % от хората губят искрата в отношенията с половинката си, когато рядко правят секс или изобщо престанат да го практикуват. Следващият по резултат отговор дадоха 31 %, като обвиниха скучния секс за фриволните си постъпки. Приблизително равен брой от запитаните отговориха, че работят твърде много (22 %) и че децата променят интимното им увлечение към партньора (20 %). Липсата на честност и доверие подтиква 11 % от хората към любовни авантюри.

Резултатите не могат да бъдат обобщени по отношение на всички индивиди, които са изневерявали, защото платформата посещават само кръшкачи. Те съзнават какво правят и не са от типа мъже и жени, които забежката сварва неподготвени и след това изпитват угризения.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Най-добрите гей филми от началото на 2017 до сега

| от |

Филмите с ЛГБТИ участие не са най-популярните, но в последно време се появяват все повече и повече.

ЛГБТИ филмите не е задължително да изследват сексуалността на персонажите. Те спокойно могат да са криминални, например, или комедии, в които персонажите са лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър или интерсекс хора.