ТОП 10+1 любими песни на Божидар Божанов

10 декември, 2014 14:30 | от chronicle.bg | Живот

Музиката е нещо особено. Всъщност, не знаем какво точно е. Знам как действа на мозъка, знаем как да я композираме, знаем, че ни харесва. Можем да я опишем с физичните характеристики на звука, с рейтинга ѝ, с жанра ѝ, с личните ни предпочитания. Но е трудно да дадем дефиниция какво е.

И това го казвам в ролята си на мета-композитор. Какво е това? Ами научих компютъра да композира вместо мен. Написах му алгоритъм (computoser.com), който на теория може да генерира всичката музика на света. Само че, въпреки, че редовно си го слушам, засега не е успял да достигне чак такива висоти като тези по-долу.

Може би бие на очи жанровото разнообразие в моя списък с 10 парчета, които съм слушал най-много тази година. И как е възможно да има класическа музика, метъл, поп, мюзикъли и сръбски турбо-фолк на едно място? Може. Защото жанрът е просто функция на аранжимента. А основата на музиката е безжанрова.

Определено номер 1. Докато си лежах в леглото една мартенска събота в Холандия открих това гениално произведение на Шуберт. И оттогава съм го слушал поне 50 пъти, като няма тенденция темпът да намалее.

Няма нещо на Жан-Мишел Жар, което да не е едновременно просто и вдъхновяващо. Но 4-та част на Равноденствие е способна да ме прати в друго измерение.

Не харесвам Путин, а руското общество определено има негативни черти, но що се отнася до изкуство, има руски „компоненти“, без които една година не е пълна.

Просто от време навреме бохемската рапсодия ми зазвучава в главата…

Мюзикълите са ми слабост. Но има едно парче, което носи красота дори наоколо да е грозно. И не само заради името си.

Мисля, че тази песен няма жанр. Просто е хубава.

Защото някои съботи просто започват така. Жизнерадостно и сериозно едновременно.

Защото без жица не може. А Тобиас Самет е човекът-музика.

Поп-музиката има своята слабост и ефемерност. И въпреки, че това не е най-силната песен на Анастейша, то е тази, която съм слушал най-често тази година. А имам удоволствието да съм я снимал с най-големия ѝ фен 😉

Чалга! Анатема! И въпреки безспорните престъпления на мъжа ѝ, гласът на Цеца има една особена дълбочина. А някои от песните ѝ са изпълващи не само балканската душа.