Толкова просто, толкова измамно

| от |

Катрин Калвайт, Зюддойче цайтунг

Унгария има нова любима игра, но тя хич не е забавна: поражението на опозицията. На снимки от предизборните събития на премиера Виктор Орбан се виждаше необозримо море от народ, простиращо се далеч отвъд рамките на кадъра, чието ъгълче е защриховано. Погледнете, казва този похват: опозицията мобилизира само толкова хора, колкото се побират в това ъгълче. Тъжно, нали?

В предварителните информации за изборите в неделя освен това с удоволствие се отбелязвше, че Орбан редовно произнася публични речи. Опозицията, обратно, провежда групови терапевтични сбирки.

orban-pk-BM-Bayern-Strasbourg

Феноменът на националконсервативния популизъм, който триумфира в Унгария, не е нещо ново в Централна Европа. Полша при братята Качински, Словакия при Роберт Фицо или Чехия при Вацлав Клаус навлязоха още в средата на миналото десетилетие във фазата на обръщане към националното и антилибералното. Това трябваше да послужи като лекарство срещу отровата на несигурността, на засилените социални различия и икономическата нестабилност.

Почти всички нови държави членки на Европейския съюз, които преминаха през такъв период на дезориентация – най-късно това се случи с настъпването на  международната финансова криза – решиха впоследствие да поемат по рационален курс на консолидация в сътрудничество с европейските партньори и, където беше необходимо – с международни кредитори. Силно лекарство вместо безредици, европеизация вместо радикализация.

Унгария, както и останалите държави от останалата част на постсъветската империя, премина през дълъг процес на преход – по-елегантно и по-лесно, отколкото това се удаде на по-малко опитните със Запада източни страни. Комунистическите елити бяха интегрирани, правителството беше ту дясно, ту ляво.

Но цената на това беше висока. Чрез неофициални договорки в новия свят на глобализирания неолиберализъм елитът си отряза голямо парче от тортата и натрупа привилегии. Същевременно той прехвърли на абсурдно раздутия държавен бюджет безчет социални плащания, за да запази крехкия социален мир. Това нямаше как да приключи благополучно.

Още по-интересен от исторически вродената слабост на неговите противници е обаче въпросът какво толкова по-различно и по-убедително направи Орбан, че избирателите почти не видяха алтернатива на неговия националистически и популистки курс.

Орбан залага идеологическа примамка на своя търсещ ориентир и дълбоко разединен  народ, която дългосрочно обслужва не само Унгария, но и самия него: семейство, дом, вяра, ред, нация. Малко вероятно е по този начин да умиротвори и оздрави страната. Но с радикалната подмяна на елитите, с централизирането на властта и с провъзгласяването на една постоянна революция той постави теоретичните основи на продължително еднопартийно управление. Който не е с него, е против него, следователно – срещу Унгария. Това е начинът, по който политическите противници или се демонизират, или се игнорират.

Унгарският премиер звучи като Путин: някога сме били велики и пак ще станем велики. Не сме съгласни с мнозинството, но имаме основания за това. Напоследък Будапеща демонстративно пропагандира отваряне на изток и търсене на близост с Путинова Русия. Оттам идват атомната енергия и парите, но практически никаква критика.

Унгария е един от големите получатели на средства в Европейския съюз, но европейските партньори биват описвани като „имперски бюрократи“ и лакеи на международните финансови пазари. Международните концерни трябва да осигуряват работни места, но вместо това „атакуват унгарските семейства и изнасят свръхпечалби от страната“. В международен план това предизвиква гняв и протести. И какво от това? Така се събира по-голяма подкрепа.

Премиерът бива описван като популист. Но той е популист от нов тип – точно като, например, новият сръбски правителствен ръководител, националиста Александър Вучич: Европа, да, благодаря, ако ни носи предимства, но над всичко е нашата велика, горда нация.

Идеологията и на двамата е основана на концепцията, че има един хомогенен народ, чиято воля е насочена към истинското общо благо и се нуждае единствено от автентични представители, които да осъществят тази воля. Политологът Ян-Вернер Мюлер говори за хора като Орбан в своята „политическа теория на популизма“. Мюлер показва как този нов популизъм функционира навсякъде в Европа като се насочва не към губещите от модернизацията, а към печелещите от нея: политически легитимно е само това, което се вмества в моралната ни концепция. Харизматичният ръководител се представя като човек, който знае от какво има нужда народът. Ако някой е на различно мнение, той не е част от „народа“.

Тук прозира опасност, която ще се прояви и при изборите за Европейски парламент от силно антиевропейски страни като Австрия, Франция, Холандия и Унгария. Тази опасност идва от популисти, които твърдят, че говорят от името на народа, чийто глас в ЕС не се чува; и за нациите, които биват обезкръвявани, плячкосвани и принизявани. Толкова просто и толкова измамно.

За опозицията е трудно да се справи с тази стратегия, особено в Унгария. Защото, ако дясноконсервативният премиер постигна нещо през последните четири години, то беше обезкуражаването на неговите противници. Потискането им. Управляващата партия „ФИДЕС“ процъфтява при хранилките на властта и благоговее пред лидера си Орбан заради усещането, че представлява истинската нова Унгария. Маргинализираната левица е травмирана от „националната революция“, която връхлетя като ураган с мнозинството от две трети в парламента за партията „ФИДЕС“. Тя допуска нейните политици, които настояват за повече плурализъм, повече правна сигурност, повече разделение на властите и повече Европа, да изглеждат може би като по-добри демократи, но – в дискурса на Орбан – като по-лоши унгарци. Там груповата терапия вероятно е по-необходима от изборна победа.

А какво би сторил съюзът на левите, либералите и зелените за смяна на правителството с една изборна победа, ако по някакво чудо и обратно на всички прогнози, беше спечелил? Би ли могъл да управлява?

Чисто технически това би било трудно. Понеже много постове във властта са заети чак до следващия парламентарен мандат, а много закони са така написани, че могат да се променят само с мнозинство от две трети. Опозицията досега не успя да намери средство да се противопостави на патетичното нахлуване на национални символи и на определено антиинтелектуалната, насочени към малките хора и уютната посредственост политика, която замества политическото участие с парични подаръци и  влияние.

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

Даяна Рос ще получи приза за цялостно творчество на Американските музикални награди

| от chronicle.bg |

Даяна Рос ще бъде удостоена с почетен приз за цялостно творчество на церемонията на Американските музикални награди следващия месец и ще го отпразнува с изпълнение от сцената.

Миналата година отличието получи Стинг, а предходни носители на приза са Елвис Пресли, Франк Синатра, Ела Фицджералд и Майкъл Джексън.

„Отне ми цял живот да стигна до тук. . .Беше удивително пътешествие за мен, изпълнено с радост и много признания“, каза 73-годишната Даяна Рос.

Иконата от Supremes вече неколкократно е пяла на сцената на Американските музикални награди и е била водеща на церемонията два пъти.
Шоуто ще бъде излъчено на живо по телевизия ABC от Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Двубоят Пулев-Джошуа окончателно пропадна

| от chronicle.bg |

Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа няма да се състои, обяви промотърът на световният шампион Еди Хърн. Българският боксьор е получил частично разкъсване на гръден мускул и няма да успее да се възстанови за 28 октомври.

Вместо него на ринга на стадион „Милениум“ в Кардиф ще се качи Карлос Такам. Камерунецът с френски паспорт е на 36 години и има 35 победи и три загуби в професионалния бокс. Той е №3 в ранглистата на Международната боксова федерация (IBF), за чийто пояс Пулев беше първи претендент.

„В късния следобед получих обаждане от Кале Зауерланд, който ме информира, че Пулев е контузил рамото си може би е аут от двубоя. По-късно това беше потвърдено от неговия доктор. Според правилата на IBF претендентското място отива при следващия по ранглиста, който е Такам“, заяви Хърн.

Освен пояса на IBF Джошуа ще защитава титлите на Международната боксова организация (IBO) и Световната боксова асоциация (WBA).

Олимпийският шампион от Лондон 2012 преследва 20-ата си победа в 20 мача на професионалния ринг. Всеки един от двубоите му е завършил с нокаут.

„Това е трудна ситуация за Антъни, защото той се подготвяше целенасочено за стила и височината на Пулев. Сега ще трябва да се изправи срещу боксьор с коренно различен стил. Досега това не се е случвало в кариерата му, но той е готов за всякакви предизвикателства“, каза още Хърн.