Тигър излезе от клетката си в столичния зоопарк

| от |

Тигър излезе от клетката си в столичния зоопарк. В момента животното се намира в затворено помещение в залата на големите котки, каза за БГНЕС Ирина Сахатчиева от зоологическата градина.

Полиция, ветеринари и директорът на зоопарка Иван Иванов са на място. От управата на зоопарка заявиха, че ще търсят хуманно отношение към животното.

Причината за инцидента в момента се уточнява, тъй като в зоологическата градина има и строители. Не е ясно дали тигърът е излязал от клетката си по невнимание от страна на служител на зоопарка.

Веднага посетителите са били изведени без паника от сградата. В момента зоопаркът е затворен за граждани.

БГНЕС припомня, че в началото на август месец от зоологическата градина в Ловеч избяга ягуарът Алонсо, след като служител в парка оставил отключена клетката на животното. Тогава Алонсо беше застрелян, а служителят вдигнал пуската наказан с последно предупреждение за дисциплинарно уволнение. Директорът на зоопарка отнесе само забележка. /БГНЕС

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

До половин година всеки ще има достъп до електронното си здравно досие

| от chronicle.bg |

Министерството на здравеопазването си е поставило за цел до половин година всеки българин да има достъп до електронното си здравно досие. Това обяви пред БНТ министър Николай Петров.

„Трябва да престанем с хартиените епикризи, хартиените рецепти и здравни книжки. Базата данни я имаме, кодовете за достъп са налични, но само 30 000 души са проявили интерес“, добави той. Мнението на проф. Петров е, че с електронните досиета ще се засили контролът върху дейностите, финансирани от здравната каса.

Иначе в самата каза догодина ще влязат над 400 милиона лв. „Повече пари ще влязат в системата на здравеопазването, но това изисква по-голяма отговорност. Моята отговорност виждам в тази посока – не просто да пестим пари, а рационално да ги разходваме и да има един момент, в който да кажем „за здравеопазване са необходими толкова пари и това да бъде защитимо…. Защото в момента се движим в омагьосан кръг: знаем, че за здравеопазване са нужни повече пари, но нямаме аргументите да кажем колко“, коментира здравният министър.

По думите му, клиничните пътеки ще бъдат преразгледани и по отношение на тяхното съдържание. Проф. Николай Петров обясни, че в тях трябва да бъде включен и трудът на лекаря, като той да се оценява по резултата му. Акцентът ще бъде поставен върху интереса на пациента и на второ място – върху този, който извършва лечебната дейност.

„Средствата по всяка от пътеките са определени през 2006 г., когато средната работна заплата беше 600 лева, сега е над 1000 лева. Процентът за заплащане на труда е все по-голям и това създава напрежение и стремеж да се правят повече пътеки, да се изкарват пари, с които да се защитят заплатите“, каза още министърът.