The best of… поп култура 2015

| от |

Поп културата е явление в модерния времеви континиум, което впечатлява толкова много хора, почти колкото тези, които не могат да го понасят. Тя е популярна – оттам и името, комерсиална, консумира се бързо и на широки хапки, мощно обагрени с някакъв вид брокат, сос или в най-лошия случай пуканки.

Поп културата никога не почива. Тя бълва имена и събития, които в повечето случаи минават и заминават и никой не ги помни. С какво е различна 2015-а обаче?

Много от нещата, които се случиха през нея ще останат в историята на модерните консуматори, като времето, в което те са видели, чули и разбрали нещо важно. Някои събития ще останат в историята, винаги има такива. Други ще отминат като вятър през времето и никой няма да ги помни. Но ние въпреки това, ще ги отчетем.

Някои от случките, които впечатлиха и оставиха своята следа в поп културата тази година са селектирани от нас, горе в галерията.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Най-гледаните филми в България за изминалата седмица

| от |

Анимацията „Емоджи: филмът“ е най-гледаната у нас, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Историята на емотиконите от месинджър-приложение, които живеят в Текстополис и трябва да пребродят апп по апп, за да намерят Кода, е гледана от 14 248 зрители и има 123 605 лева от билетите им.

На второ място е „Тъмната кула“, създаден по първата книга на Стивън Кинг – „Тъмната кула I: Стрелецът“, излязла през 1982 г.. Разказът за постоянния двубой между последния Стрелец и Човека в черно, за да се запази целостта на Вселената, е видян от 28 290 зрителите и има 294 929 лева приходи.

Трета позиция е за трилъра „Анабел 2: Сътворение“. Предисторията на познатия на любителите на този жанр „Заклинанието 2″ за създаването на познатата кукла – от първия й дом до първото обсебване на душата на малко дете, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 18 179 зрители и има 139 365 лева от билетите им.

Четвърта позиция е за „Атомна блондинка“, създаден по комиксите на Антъни Джонсън и Сам Харт от 2012 година. Разказът за патилата на английския шпионин Лорейн в Берлин, непосредствено преди падането на Берлинската стена, за да разкрие убийство и да прибере списък с двойни агенти, който е изчезнал, е от десет дни у нас и за това време е гледан от 10 299 зрители и има 95 361 лева приходи.

Пето място сред най-гледаните филми е за анимацията „Аз, проклетникът 3″. За двата месеца на екраните у нас историята на Гру и миньоните е гледана от 170 447 зрители и има 1 471 633 лева приходи от билетите им.
На шесто място е екшънът „Зад волана“. За месец на екраните историята на невероятния шофьор на гангстери Бейби, желаещ да скъса с този живот и да се посвети на момичето на мечтите си, е гледан от 29 677 зрители и има 266 892 лева приходи.

Седма позиция е за „Валериан и градът на хилядите планети“. Филмът на Люк Бесон по поредицата от комикси на Пиер Кристен и Жан-Клод Мезиер е от месец на екраните у нас и за това време е гледан от 38 710 души и има 383 379 лева приходи.

Осмо място в топ 10 е за драмата с Хали Бери – „Отвличане“. Филмът за майка, която се опитва да разкрие отвличането на сина си самостоятелно, е гледан от 10 420 зрители и има 84 589 лева приходи за 17-те дни у нас.

Девето място е за военната драма „Дюнкерк“, която е от месец на екраните у нас и за това време са го гледали 31 805 зрители и има 287 654 лева приходи.

На десета позиция е „Войната за планетата на маймуните“. Последният филм от поредицата, който дава окончателния отговор за погиването на човешката раса и завладяването на планетата ни от маймуните, станало известно от романа на Пиер Бул от 1963 година, е гледан от 28 738 зрители и има 291 084 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

 
 

Радио FM+ очаква вашите номинации за „Будител на годината- 2017”

| от |

“Будител на годината” е инициатива фокусираща вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство.

Ако смятате, че имате достойна номинация, ако познавате хора, чиито дела заслужават приза „Будител на годината”, пишете ни на buditel@fmplus.net.

В края на месец септември ще бъдат публикувани имената на номинираните. Слушателите на Радио FM+ ще имат възможността да гласуват за своя фаворит и да изберат „Будител на годината”.

В първото издание на кампанията, през 2014 г., сред номинираните бяха: д-р Милен Врабевски, основател на фондация “Българска памет”, Максим Ешкенази (организирал „Фортисимо в клас”), Олег Ковачев ( създал детска арт школа), Камен Донев (за спектакъла му с чист български фолклор), Дарин Маджаров (създал проекта „Уча се”). Призът „Будител на годината- 2014 г.” отиде при д-р Врабевски.

Pic Buditel

През 2015 г. част от номинираните бяха: Райна Кабаиванска (за майсторския клас, подготвящ български студенти), Енчо Керязов (за основаването на благотворителна фондация, в подкрепа на децата), Игнат Канев (за построяването на университетски център в Русе), Мариана Пенчева (учителката, която отгежда 10 деца от бедни семейства), Мирослав Боршош (за това, че превърна НДК в истински Дворец на Културата), поетът Борис Христов и арх. Стефан Добрев (за каузата да издават редки и ценни книги, неиздавани на български език). Призът „Будител на годината- 2015 г.” отиде при Енчо Керязов.

През 2016 г. част от номинираните бяха: Любка Биаджони, Холидей Хироус, Насимо, София диша, Иво Иванов, Д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството, Капана, Боян Петров, Диана Иванова, Илиян Любомиров. Tази година едно от имената не подлежeше на гласуване – дядо Добри, човекът, който стана символ на отдаденост и смирение. Призът „Будител на годината- 2016 г.” отиде при д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството.

Финалът на кампанията ще бъде на 1-ви ноември, в Денят на народните будители. Специално изработеният плакет „Будител на годината- 2017 г.” ще бъде връчен на официална церемония. Водеща на церемонията е лицето и гласът на кампанията, Ива Дойчинова.

 
 

Митовете за самолетите, на които се връзваме

| от |

В някой момент от живота ви ще се сблъскате с всякакви истории и теории около летенето със самолет. Някои от тях дори могат да ви откажат да пътувате. Други са толкова нелепи и нереални, но все пак хората ги смятат за верни.

Ето няколко мита за летенето, които може да чуете и чувате и в които не трябва да вярвате… защото законите не планетата просто не работят така.

Можеш да бъдеш засмукан от тоалетната в самолета
Тоалетните в самолета функционират благодарение на вакуума. Когато пуснете водата, уред за създаване на вакуум прави така че всичко в нея да отиде в контейнера. Понякога хората са откривали меко казано странни предмети в този контейнер. Но никога хора! Причината за това е, че вакуум се създава в сифона на тоалетната. Ако седалката и тоалетната чиния бяха слети това би могло да има неприятни последици, ако пуснете водата, докато сте върху тоалетната. Но системата е създадена така че да няма опасност от това да ви засмуче… тоалетна чиния.

Вратата на самолета може да се отвори по време на полет… от пътник
Тя може да се отвори само и единствено ако наляганията от двете й страни се уравновесят. Което е малко вероятно. Атмосферното налягане на високи надморски височини е много ниско, а налягането в самолета се увеличава изкуствено. Разликата в наляганията се отразява в прилагането на сила върху повърхността на вратата, която сила е много по-голяма от човешката. И вратите я издържат. Така че няма начин човек да успее да се справи с това, с което и природата не може.

Бурите могат да доведат до катастрофа
Светкавиците и мълниите действително могат да нанесат щети на самолета. Но не такива, че да е засегната безопасността на пътниците. Причината пилотите да не ги обичат е, че те са предпоставки за турбуленция и дискомфорт на пътниците.

Тоалетните изхвърлят отпадъци във въздуха
Не. Отпадните води се отвеждат в резервоар на края на самолета, който след всяко кацане е изпразван.

Турбуленцията е опасна
Неприятна – да, опасна – не. Това е естествена част от полета и със сигурност не създава предпоставки за катастрофи.

Телефоните причиняват проблеми
Няма еднопосочни доказателства, според които използването на мобилен телефон уврежда системата на самолета. В САЩ дори в момента тече кампания по разрешаването на телефонните разговори по време на полет.

В кислородната маска има наркотични вещества
Не бива да се вярва на всичко по филмите. Кислородните маски са там , за да ви снабдят с кислород, ако атмосферното налягане падне под нормите. Тяхната задача е да ви помогнат да дишате, докато пилотът приземи самолета на височина, на която човек може да диша самостоятелно.

Въздухът в кабината не се рециклира
Повечето хора погрешно си мислят, че ако пътник кихне в самолета има опасност всички да се заразят. Но петдесет процента от въздуха минава през система за рециклиране, другата част идва от вън. Системата за рециклиране включва от 20 до 30 филтъра, а последните технологии унищожават 99,9 процента от вредните бактерии и вещества във въздуха.