Тежък, но не фатален удар по стремежа на Турция към ЕС

| от |

Отдавнашният стремеж на Турция да се присъедини към Европейския съюз понесе тежък удар на фона на ожесточения спор заради репресиите срещу опозиционни медии, но според анализатори все още остава надежда, че кандидатурата й все още не е погребана.

Извършени наскоро полицейски щурмове в офисите на медии, свързани с най-големия критик на президента Реджеп Тайип Ердоган – базирания в САЩ Фетхуллах Гюлен, стана причина за критики от Брюксел, според който арестите подкопават свободата на медиите.
Ердоган не се поколеба да нагнети спора с Брюксел и каза на 28-членния блок „да си гледа работата“ и „да не учи Турция на демокрация“.

Междувременно министърът по европейските въпроси Волкан Бозкир каза, че за него няма значение дали Турция ще бъде приета, а коментарът му стана повод за шеги в социалните медии, поставящи под въпрос смисъла на неговото министерство.

Отговорът на Анкара изуми върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, която по-рано този месец посети Турция заедно с двама еврокомисари веднага след като встъпи в длъжност, в знак на готовността на новия екип на Еврокомисията да даде тласък на кандидатурата на Анкара.

„Отношенията между Турция и ЕС не са погребани, но в момента преминават през сериозни трусове“, каза Феликс Шмидт от германския институт Friedrich Ebert Foundation.

По-проблематична от всякога

По думите на западен дипломат, въпреки остротата на настоящата риторика, във връзките между Турция и ЕС винаги ще има възходи и падения.
Усилията на Турция да се присъедини към ЕС са в застой през последните години заради някои спънки, включително състоянието на човешките права в страната и възраженията от някои страни-членки на принципното приемане на преобладаващо мюсюлманска страна.
Турция, която от 1963 г. има статут на асоцииран член на Европейската икономическа общност, за пръв път изяви желание за членство в ЕС през 1987 г., но преговорите за присъединяване започнаха едва през 2005 г. Тогава започнаха и преговорите с Хърватия, станала най-новата страна-членка през май 2013 г.

От 2010 г. насам в преговорите е отворена само една нова глава, четиринадесетата от 35-те, които трябва да бъдат завършени. 

Когато за пръв път дойде на власт през 2002 г., управляващата Партия на свободата и справедливостта се захвана с амбициозен план за реформи с цел по-близка интеграция с ЕС.
Но има все повече опасения, че Анкара се отдалечава от демокрацията в западен стил, върху която е базирана модерна Турция, а откакто зае президентската длъжност през август, Ердоган е обвиняван, че залита към авторитарно управление.

„Голата политическа реалност е, че присъединяването на Турция в ЕС днес е много по-проблематично, отколкото на всеки друг етап от началото на преговорите през октомври 2005 г.“, се казва в доклад на брюкселския институт Carnegie Europe.
„Сега Турция отговаря на по-малко от най-важните стандарти за кандидат-членка, отколкото през миналото“, се добавя в текста.

Без друга възможност

Някои коментатори гледат на цялата сага между Турция и ЕС като на цинична игра, а на турското членство като нереалистично в близкото бъдеще.

Подходът на Ердоган може да му помогне в подготовката за парламентарните избори през юни следващата година предвид все по-слабата подкрепа за членството сред населението и на фона на засилващия се скептицизъм в Европа да приеме толкова голяма мюсюлманска държава.
Проучване, извършено през декември от Евробарометър, разкри, че подкрепата сред турците за членство в ЕС тази година е достигнала най-ниското си ниво – 28%, в сравнение с 38% през 2013 г. и около 36% през 2012 г.

Но нито Турция, нито ЕС искат да бъдат страната, напуснала масата за преговори. Според анализатори ЕС остава най-добрата алтернатива за Анкара, въпреки засилените отношения с Русия.
„Няма друга реалистична възможност за Турция. Европейската опция е най-добрата“, каза Шмидт.
По думите на посланика на Турция в ЕС Селим Йенел, наблюдаващите се обтегнати отношения не възпират Анкара да поддържа отворен диалога си с ЕС. Той каза, че планираната визита на премиера Ахмед Давутоглу в Брюксел през януари ще се проведе по план.
„Тя не е отложена. Работим върху подходящата дата“, каза турският посланик, като добави, че преговорите за членство продължават по график.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

КАК ДА: се излекуваме от есенните болести

| от |

Гриповете еволюират по-бързо от айфоните. Есента дойде вчера, а с нея, разбира се, ще дойде и нов щам на някоя подла зараза. Хората масово съветват: Не пий, вредно е. Не яж сладко, вредно е. Не яж месо, вредно е. Но като се разболееш, всички казват: Ето ти ракия с мед и пилешка супа.

И понеже знаем, че докато не се разболеете няма да ви дреме за превенции от грипа – затова ви предлагаме няколко начина да лекувате след като неминуемo това стане.

 

Много лимони. Така и така животът ви поднася достатъчно лимони – яжте. В тях има витамин Це, който е полезен. Ако някой понечи да вземе вашите лимоните, кажете му „Хей, не пипай тези лимони. В тях има аскорбинова киселина“. Това е химическото название на витамин Це – хем няма да го лъжете, хем човекът ще се уплаши и ще остави плода намира.

 

Третирайте се все едно сте махмурлия. Здрава храна, сън, ограничени контакти, витамини, вода, кисело мляко… Абе какво ви обясняваме, вие ли не знаете.

 

Всякакви домашни зимнини. Причината да умираме стари и грохнали е защото дедите ни са бухали мръвки директно от кокала и са пили мляко директно от вимето. Не са имали фервекс. Тогава е нямало аптеки, откъде ще намерят фервекс. (Това беше шега за читателите ни с по-нисък стандарт. Медия сме – трябва да има по нещо за всички.)

 

Ходете с маска. Не искате да сте маймуната, от която тръгна СПИН, нали. Не е срамно да ходите с маска, когато сте болен. Дори за някои хора е по-срамно да ходят без.

 

Спортувайте. Да живееш здравословно е като да държиш на пиене – има гордост, ама няма кеф. Но тук се изхвърлихляме малко, да. Под „спортуване“ имаме предвид разходка на чист въздух. Идете до съседите, които ненавиждате.

 

Забележете, че не ви подтикваме да пиете класическия цяр за всичко – ракия. Това е така, защото ние нямаме грам съмнение (нито пък 100 грама), че ще направите така. Просто ви предложихме с какво да я гарнирате. Тази статия можеше спокойно да се казва „Какво върви с ракия“.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.