Телевизия 15:9
В програмите днес сюжетите са Розово 2.0. Този път в Ковачевци и в поредно телевизионно студио, без „агитки”.
В третия телевизор ни показват обзор на отминали викове, с участието на Дучето. За незапознатите, Дучето е бивш вожд на футболна агитка.
Гласовете на кампанията са прегракнали, надвикват се и често говорят откровени глупости, заради които само наличието на имунитет ги спасява поне от прилагането на законодателните текстове за хулиганство.
В Ковачевци не искали децата на бежанците, защото носели болести. Дори ако бъдели прегледани, че са здрави хората не ги искали. И защото чуждите деца не знаели български. А ако чужденците не влязат в клас училището ще бъде закрито. Но това било рекет на държавата. Става дума за 10 чужди и 10 свои деца. Погледнато от един друг ъгъл, хората използват аргументи по устав.
На другия полюс са политиците. Техният език е площаден и им е като матерен. Не само защото формата е безплатна. Да се чудиш тези хора защо така се мятат словесно и дали целта им не е да изгонят дори последния зрител – мазохист, останал пред екрана.
Защото твърдите електорати по-лесно се контролират.
Ако си припомним медийните клишета за 15 септември това задължително включва мерене на раниците на килограм.
Днес се явиха в едно студио двама бивши минстри, но те коментираха толерантността на българина. А можеше да бъдат изненадани с раници с учебници и експеримент с прочит на произволен учебник. Например в присъствието на първолак. И камерата да показва само детето.
В село Алеко Константиново пък децата от сметището за първи път са на тържество в училището „Климент Охридски”. Имало било и подаръци.
Макар малко по-рано да видяхме дете, което плаче заради липсата на 120 лева за карта за транспорт. И търсеше помощ. Защото живее само с майка си, която получава малко повече от 300 лева, а бащата е починал. Но поради това, че майката минава границата за доходи, няма право на социално подпомагане. А защото родителите нямали брак, детето е лишено от пенсия за починалия си родител.
Както в магазините има повече дрехи, отколкото хора искат да ги купят, така и в университетите имало повече места за студенти от самите студенти. Това било конкуренцията. Буквално това обясни бившият правосъден министър Даниел Вълчев, който пък от своя страна стана известен не само с въвеждането на матурите, но и с пристрастията си към бюрото на Иван Вазов като министерски експонат.
Какво излиза накрая? Държавата работи по само телевизора. Останалото не става за показване, защото не носи рейтинг.
Да се чудиш тогава защо същата тази държава приема, че журналистите са някакви полуидиоти, които безплатно да конферират политици, които се надвикват.
Явно има повече училища, отколкото ученици и кандидат-депутати, отколкото могат да влязат в парламента.
Това също е конкуренцията.
А телевизорите работят да показват всичкия този хаос. И в никакъв случай да не търсят решения.
Това е. И ще вали. А довечера започват два риалити формата. Дъвка за очите и мозъците.
