Тайландски сътресения

| от |

От няколко дин насам Тайланд е разтърсван от масови протести, избухнали след обявяването на един скандален законопроект. Опозицията иска оставката на правителството. Това обаче е против волята на мнозинството, предава Дойче веле.

От края на ноември хората в Тайланд протестират срещу правителството на Инглук Шинаватра. През последните дни се стигна и до сблъсъци, при които загинаха петима души, а над 100 бяха ранени. Протестите избухнаха, след като правителството в Банкок предложи скандален законопроект, който можеше да проправи път за завръщането в страната на бившия премиер Таксин Шинаватра. Той бе свален с преврат през 2006 и признат за виновен по обвинения в корупция, за което бе осъден на две години затвор. За да избегне затвора, Таксин Шинаватра се установи в чужбина, откъдето според различни слухове и до днес продължава да дърпа конците в Банкок.

В крайна сметка законопроектът беше отхвърлен, идеята за него обаче бе достатъчна, за да взриви обществото.

Факт е, че тайландското общество не намира покой. Само преди три години в страната имаше масови протести, при които бяха убити над 90 души. Тайланд е страна в преход и именно това е причината за сблъсъците, продължаващи вече години.

tha2

„Червените“ и „жълтите ризи“

Промените в Тайланд започват още през 1992 година, когато е сложен край на дългогодишното господство на военните. Тогава на власт идва първото гражданско правителство, което започва да подсилва демократичните структури. Демократизирането на страната получава нов тласък през 2001 година, когато Таксин Шинаватра става министър-председател. По време на управлението си той успява да изпълни предизборното си обещание за реализирането на конюнктурна програма за населението по селата. „Таксин Шинаватра беше човекът, който се застъпи за селяните и изпълни своите политически обещания“, коментира Марко Бюнте.

Това обаче вбесява политическия елит в Банкок, който дотогава управлява страната според своите представи. Едновременно с възхода на Таксин Шинаватра в страната възникват два враждуващи лагера – на „червените“ и на „жълтите ризи“. Навремето „червените ризи“ подкрепяха Таксин Шинаватра, а днес – неговата сестра Инглук. Повечето членове на „червените ризи“ идват от гъстонаселените северни и североизточни провинции на Тайланд, но и от Банкок. На последните избори една трета от жителите на Банкок гласуваха за Инглук Шинаватра.

Поддръжниците на „жълтите ризи“ пък идват предимно от градовете на буржоазните елити в южната част на Тайланд. Те държат на стария ред.

В началото на кариерата си Таксин Шинаватра е носител на надежди за демократизацията на страната. „В крайна сметка обаче той не оправда очакванията на хората“, казва Райнер Адам, ръководител на бюрото на германската фондация „Фридрих Науман“ в Банкок. „Стъпка по стъпка Таксин Шинаватра премахна всички механизми, които съпътстват една либерална демокрация. Той назначи на всички ключови постове в правителството свои поддръжници. Постепенно привлече останалите партии в парламента под крилото на собствената си партия. И на практика вече нямаше опозиция“, изтъква Райнер Адам.

Диалогът в Тайланд е почти невъзможен

През 2006 година – по времето, когато премиерът Таксин Шинаватра е в Ню Йорк за заседанията на Общото събрание на ООН – военните в Тайланд правят преврат със знанието на „жълтите ризи“. На изборите през 2007 година обаче формацията наследник на партията на Таксин Шинаватра отново идва на власт. „Жълтите ризи“ започват масови протести и прогонват „червените“ от правителството. През 2010 година „червените ризи“ организират демонстрации с искане за завръщането на Таксин Шинаватра на власт. „Жълтите ризи“ се съпротивляват ожесточено. Сутеп Таугсубан, който днес отново е водач на „жълтите“, навремето разпорежда полицейска акция, при която са убити 25 души и ранени – над 800.

След заглъхването на протестите – през 2011-та – „червените ризи“ отново печелят изборите. Оттогава насам премиер на Тайланд е Инглук Шинаватра, сестрата на сваления с преврат през 2006-та Таксин Шинаватра. От развитието на ситуацията в Тайланд през последните години става ясно, че мнозинството от населението е на страната на „червените ризи“, докато малцинството неуморно подкрепя „жълтите“.

Ingluk-Shinawatra-610x400

Протестиращата опозиция на „жълтите ризи“ постави ултиматум на правителството и настоява следващият премиер да бъде избран от демократично нелегитимен „Народен съвет“. Това показва колко дълбоко е заседнало недоверието на „жълтите ризи“ спрямо волята на народа.

„По време на конфликти обществата се променят. Само че конфликтите трябва да приключват подобаващо и да бъдат поставяни в съответната институционална рамка“, казва Райнер Адам. Според него обаче пропастта между враждуващите групи в Тайланд е толкова дълбока, че диалогът е почти невъзможен.

 
 

Нов телевизор от Bang&Olufsen

| от |

По време на световноизвестното технологично изложение в Берлин IFA 2017 Bang&Olufsen предстви най-новия си продукт –  телевизора BeoVision Eclipse.

Това е първият телевизор, разработен съвместно от датската компания и LG Electronics в партньорство. Целта на двете компании е била да постигнат абсолютното телевизионно изживяване.

BeoVision Eclipse може да впечатли с 4К екран, невероятен контраст, перфектен черен цвят и разширена цветова гама. Те се постигат чрез обединяването на OLED TV технологията на LG Electronics за възпроизвеждане на абсолютно черно и безкрайно контрастно отношение с висок динамичен диапазон и HDR технологията за намаляване на пикселите. Освен това, потребителят има възможността да настрои позицията на телевизора с дистанционното, без да се налага да става от дивана.

IMG14_170508_B&O_DH_08_001

Bang&Olufsen осигуряват на телевизора чудесна звукова система. BeoVision Eclipse разполага с триканален саундбар (SoundCenter) с мощност 450 W, интегрирани музикални стрийминг услуги и интернет радио. Вградени са и Apple AirPlay, Bluetooth и Chromecast, което пък дава свободата да възпроизвеждате музика директно от мобилния си телефон.

Още по-хубавата новина е, че BeoVision Eclipse съвсем скоро ще дойде и в България. Той ще пристигне в шоурума на Bang&Olufsen в София в началото на октомври.

IMG11_170508_B&O_DH_06_144_SCREEN-version

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.