Табакера „Фаберже“ бе купена за 165 000 долара на търг в Лондон

| от |

Табакера „Фаберже“, която руският цар Александър Трети подарил на префекта на парижката полиция през 1890 г., бе продадена за 165 000 долара на търг на „Сотбис“ в Лондон, съобщи ИТАР-ТАСС.
Faberge_Gold_Case_1В британската столица се състояха два търга на „Сотбис“ – единият с творби на руската живопис, а другият с предмети на декоративно-приложното изкуство. Картините от руски художници донесоха 4 милиона долара приходи, а предметите на приложното изкуство, включително порцеланови изделия и уникати на фирмата „Фаберже“ – над 5 милиона долара приходи. Най-голямата сума – 707 500 долара, бе платена за изработена от „Фаберже“ сребърна кутийка с формата на главата на богатира
от поемата „Руслан и Людмила“ от Пушкин.

Сребърен самовар, изработен от руската фирма „Овчинников“, намери купувач за 225 000 долара.
Златна табакера „Фаберже“ с украсен с брилянти монограм на руския цар Александър Трети пък бе продадена за 165 000 долара, след като първоначалната й цена бе между 135 000 и 200 000 долара. Табакерата била купена от руския императорски двор и подарена на префекта на парижката полиция Анри-Огюст Лозе през 1890 г. Негови наследници изложили този уникат на търга. За 137 000 долара бе продаден изработен от „Фаберже“ сребърен настолен свещник с формата на носорог, след като първоначалната му оценка бе между 67 000 и 100 000 долара. За 92000 долара пък бе купена порцеланова скулптура, изобразяваща преговори между Сталин и Мао Цзедун.

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Kои са най-опасните за мъжете пози в секса

| от |

Разгорещяването в леглото носи не само удоволствие, но е свързано и с рискове – ново проучване разкрива кои са най-опасните за мъжете сексуални пози, пише в. „Дейли стар“.

За целите на изследването, публикувано в сп. „International Journal of Impotence Research“, авторите му са оценили нивата на риск, свързани с различни пози в секса. Специалистите са изследвали 90 мъже на средна възраст 39 години, получили „фрактура на пениса“ по време на полов акт. Оказало се, че най-висок риск – в 41 процента от случаите, крие т.нар. „кучешка“ поза. Следва традиционната „мисионерска“ поза, отговорна за 25 процента от травмите на мъжкия полов орган. На трето място е позата „ездачка“.

Експертите отбелязват, че термините „счупен пенис“ и „фрактура на пениса“ са до известна степен подвеждащи, тъй като в мъжкия атрибут няма кост и реално органът не може да се счупи. Въпросните термини по-скоро касаят неприятно и силно болезнено огъване на пениса. То се случва само при ерекция и се състои в разкъсването на специфични тъкани. Първият признак за „счупен пенис“ е характерно „изпукване“, придружено от силна болка. Впоследствие атрибутът се подува.

Не всички подобни травми изискват хирургична намеса. Понякога са достатъчни налагането на пениса с лед и почивка. При всички случаи обаче пострадалият мъж трябва да се консултира с лекар, тъй като ако травмата не се лекува правилно, съществува риск от увреждане в дългосрочен аспект.