Светът между две Епохи

| от |

След победата на САЩ в Студената война сега ще трябва да се грижи за целия свят. След като опитваха малко повече от две десетилетия да се справят със ситуацията, американците вдигнаха ръце. Образува се вакум, които беше използван от „Ислямска държава“, Русия и Китай.

svetot-megju-dve-eri-

“Мечтата за американското господство след края на Студената война отне по-малко от едно поколение, от 1989-та до 2003-та, като мечта за някои и кошмар за други, а американската империя погреба себе си някъде в пясъците на Ирак.

В същото време нито една от Великите сили не постига нито една точка, независимо дали е Г-8 или Г-20, които трябва да представляват вчерашните и утрешните мощни нации. Къде са тези, които най-малко и най-много ще окажат влияние на трагедиите на нашето време? Хипотезата за Г2, американско-китайско съвместно управление на световните работи, се оказа, че е само блъф.

Изглежда, че в международната политика преобладава само едно правило, хаоса. Няма механизъм за решаване на конфликти, няма институционализиран диалог между страните, няма форум за управление на света, който може да повлияе на драматичните събития, които се случват около планетата“, пише в анализа на Монд.

Проблемът не е, че силата на западния блок е в упадък, а че неговата хегемония избледнява. „САЩ са в период на сравнително стратегическо  оттегляне „. Освен в търговията, Европа изгуби ролята си на световната сцена. “

В същото време Азия се налага като нов икономически, научен и военен център, а Китай е „щастлив да играе ролята на кръстник в семейство на развиващите се страни, сред които Индия, Бразилия, Турция, Индонезия и други.“ Естествено би било тези страни, поради силата на тяхната икономика и демография, да бъдат сред новите световни центрове на властта. „Но все още не са, и не искат да бъдат. До сега те отхвърлят всяка възможност за решаване на настоящите световни конфликти.“

„Френското списание Esprit формулира първото обяснение на сегашния“ световен безпорядък, „т.е., че властта не е прехвърлена от Запада на развиващите се страни.“ Ние се намираме в свят, в които се забелязва оттеглянето от световната политика на САЩ, отслабване на властта на Европа и парализата на ООН.

Новите сили не предлагат никаква алтернатива на наследената система от Втората световна война, която е пред колапс. От там е и това чувство на празнота, на живот между две Епохи.

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Кога започва астрономическата есен

| от |

Астрономическата есен започва днес у нас в 23.02 часа българско време с есенното равноденствие, се посочва в Астрономическия календар за 2017 г. на Института по астрономия при БАН.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо.

Според метеорологията есенни са месеците – септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май – в Южното полукълбо

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.