Строежите на мафията

| от |

Където има строежи, има и печалби. Особено ако строителните дейности се възлагат „по втория начин“ – чрез нагаждане на изискванията към точно определени кандидати. Мафията в Милано усилено се готви за ЕКСПО-2015, пише Дойче веле.

0,,17444146_303,00

Багери, строителни кранове и скелета определят облика на Ро – едно от предградията на Милано, което е заприличало на огромна строителна площадка. Там ще се проведе бъдещото световно изложение EКСПО-2015. До 1 май 2015 година всичко трябва да бъде готово и строителите работят без прекъсване, за да наваксат закъснението си. На няколко пъти работата беше прекъсвана заради нередности при разпределението на обществените поръчки и случаи на корупция. Оказа се също, че част от строителните фирми са инфилтрирани от калабрийската мафия – т.нар. Ндрангета.

Синдикалният лидер Франко ди Алесандри казва, че бъдещото изложение е донесло на Милано много пари, но и много престъпност. „Разследванията показват, че калабрийската мафия е изпратила свои хора в региона, които да подготвят всичко за доходните сделки около EКСПО-2015. Без много шум в Милано се настаниха редица фирми, ръководени от членове на Ндрангета. Те са висококвалифицирани, имат изискани маниери и вече протягат ръце към апетитните обществените поръчки, свързани с това огромно начинание“, казва ди Алесандри.

224 милиона евро за съмнителни консултанти

Десетки милиарди евро вече са инвестирани в Милано, близо един милиард – от чужбина. С тези пари се финансира не само изграждането на панаирното градче, но и много инфраструктурни проекти. Ще бъдат изградени нови улици, железопътни линии. Линията на Миланското метро вече стига до предградието Ро. За разпределението на строителните поръчки отговаря управата на областта Ломбардия, която създаде специално дружество само за тази цел. Шефът му обаче се намира в предварителния арест.

Прокуратурата води разследване срещу него и осмина други висши служители на дружеството, обвинени, че са одобрили 224 милиона евро за хонорари на консултанти, чиято задача била да нагаждат условията на търговете към профила на определени фирми. Франко ди Алесандри твърди, че става дума за фирми, повечето от които са напълно неизвестни в Ломбардия. „По време на тарифните преговори сред нас седяха хора, които никога не сме виждали в строителния бранш. Придружаваха ги някакви съмнителни типове, представени пред нас като консултанти. Някои от тези консултантите нямаха никакво понятие за какво става дума. Според мен това бяха подставени лица“, казва ди Алесандри.

Строителният бранш е доходен бизнес за мафиотските фамилии. Те си подсигуряват обществени поръчки чрез подставени лица и подкупи. Парите, дадени за подкуп, след това се отчитат като разход за консултанти. А там, където подкупите не помогнат, иде ред на заплахите. Мафията извлича огромни печалби, включително и поради това, че занижава общите разходи за строителството, използвайки некачествени строителни материали и работници на черно, вместо редовно назначени строители.

Ндрангета подкрепя всеки, който я обслужва

Миланската прокурорка Илда Бокасини добре познава методите на организираната престъпност. Години наред тя води разследвания срещу Коза Ностра в Палермо, а в момента и следствието срещу арестуваните в Милано. Бокасини пояснява, че без връзки с политиците, мафиотите не биха могли да действат така необезпокоявано, както сега в Ломбардия. „За разлика от Коза Ностра, която мрази левите партии, Ндрангета е политически неутрална. Тя подкрепя всеки политик, който е готов да обслужва нейните интереси“, казва Илда Бокасини.

Мафиотската организация разполага с мрежа от свои хора, които поддържат връзки с политици от региона на Милано. Ндрангета финансира скъпи предизборни кампании и очаква в замяна на това политическа подкрепа. Малцина са наясно относно обвързаността между политици и мафия. Чак когато се стигне до арести, повечето хора осъзнават какво се е разигравало пред очите им. Както в Букинаско, където полицията арестува кмета и двама общински съветници, обвинени в корупция.

Кметът на Милано Джулиано Пизапия, който се кандидатира с обещанието да опази EКСПО-2015 от мафията, смята, че разследването на прокуратурата е добър знак. „Радвам се, че започнаха разследвания. Само така можем да бъдем сигурни, че ще има контрол“, казва той. Строителните работи в Ро продължават. До откриването на Световното изложение на 1 май 2015 година всичко трябва да е готово.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.