Странни езици владеят света

| от |

Светът не просто е завладян от страшно много различни езици, а лингвистите твърдят, че те са над 6000! При това във всеки от тях може да се открие по нещо необичайно. Например в един от ескимоските диалекти има 64 глаголни форми в сегашно време. Езикът таки (Френска Гвинея) съдържа само 340 думи, а в азбуката на ротокас (Папуа Нова Гвинея) се наброяват едва 11 букви. Кхмерите пък използват в писмеността си 72 знака. А китайският изисква да се спазва съответната височина за произнасяне на всяка сричка. Например, ако в Поднебесната империя някой изрече 3 пъти „Ма“, без да спазва определени правила, може да прозвучи така, все едно майка се кара на кобилата. Затова изглежда напълно логично, че именно сред китайците има толкова много хора, притежаващи абсолютен слух: те привикват към това от раждането си.

Необичайни факти съществуват практически във всички езици. Обаче при някои от тях те са направо учудващи и странни.

На ЯГАНСКИ са общували аборигените от Огнената земя. Езикът им сега се смята за мъртъв. Най-любопитното обаче е, че сред лингвистите и до ден-днешен не умира славата на една от думите му – „Мамихлапинатапай“. Учените я смятат за една от най-всеобхватните по смисъл сред всички останали езици по света. А значението на „Мамихлапинатапай“ наистина е необикновено: „Поглед, който си разменят двама души, осъзнавайки, че желаят едно и също нещо, но никой не се осмелява да го предложи пръв.“

На ПИРАХАН говорят само 200-300 души в цял свят – обитателите на един от притоците на Амазонка. Езикът им принадлежи към изчезналото изолирано семейство мура, някога едно от най-важните в региона. Пирахан се състои едва от 13 фонеми и в него има 4 думи за цвят, които обхващат диапазона от кафяво-пурпурната, червено-жълтата, синьо-зелената и бялата гама. Най-необичайното в езика е пълната липса на числителни и неспособността на пираханците да смятат. Лингвистът Еверет и съпругата му дълго време изучавали езика и стигнали до извода, че в племето все пак се използва възходяща и низходяща интонация, обозначаващи едно или много малко, както и малко повече. Когато трябва да се назоват над 3 предмета, се употребява цяла фраза. След 8-месечно обучение местните така и не успяват да усвоят числителните и не се научават да броят на пръсти. Явно съзнанието на пираханците е затворено за подобни ненужни суетни тънкости на съвременния свят.

БАСКСКИЯТ език е разпространен в северните области на Испания и най-близките до тях южни райони на Франция. Странността му е в това, че не принадлежи нито към индоевропейската, нито към каквато и да било друга езикова група. Смята се за изолиран, тоест генетичните му връзки със световното лингвистично семейство така и не са установени.

Близо 80 000 души говорят ФАРЬОРСКИ. Всъщност става дума за жителите на едноименните острови в състава на Дания. Езикът широко се използва в пресата и в електронните медии, преподават го дори в училища и вузове и вероятно поради този факт той не е заплашен от изчезване. Необичайното на фарьорския е във факта, че и до днес се е запазил в първичния си вид – такъв, какъвто е бил при създаването си през IX-XV век. Което означава, че хората, които владеят езика, не само че имат възможност да четат в оригинал древни текстове от скандинавската митология, но и перфектно да асимилират всичко, написано преди над 500 години. На Фарьорските острови обаче изобщо не разбират датски, който е официалният език на държавата, под чиято юрисдикция е мястото.

На Канарите много често може да се срещнат хора, общуващи помежду си със звуци, приличащи на птиче чуруликане. Напълно справедливо езикът на СВИРУКАНЕТО може да се нарече един от най-красивите на планетата ни. Ксенолингвистите дори се опитват да го нарекат извънземен. Силбо-гомеро или гомерското свирукане наистина е една от забележителностите на острова. Дълго време дори се обсъжда идеята то да бъде включено в Списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. С помощта на този език първоначално си общуват пастирите на острова – свирукането се чува много по-надалеч от обикновеното викане, особено в планините. Казват, че разстоянието между общуващите по този начин може да стигне до 3,5 км. В оригиналния език съвсем ясно се чуват 4 гласни и 8 съгласни звука, чийто брой стига до 10 при добавянето на низходящ тон. Силбо-гомеро се преподава дори в училищата, за да усвоят децата как се свирука в оригинал.

Езика на ЖЕСТОВЕТЕ владеят не само хора с увреден слух, но и онези, които работят в условията на постоянен шум или под вода. Разбира се, всички те използват различни „езици“. Лингвистите дори твърдят, че са толкова много, та дори били принудени да създадат своеобразен „есперанто“ на жестовете – универсален и общоразбираем. Той обаче се използва най-вече по време на Параолимпиадите. В някои държави езикът на жестовете е признат и на конституционно ниво, като например в Испания, Чехия и т.н., а в Исландия дори е със статут на официален. Приемането му в национален мащаб доста улеснява живота на неговите ползватели: съществуват детски градини, училища и вузове, където всички желаещи (и нуждаещи се) придобиват знания с помощта на езика на жестовете. Любопитен факт е, че учените правят опити – при това доста успешни – да научат шимпанзетата на езика на жестовете. И те не само че бързо схващат „уроците“ и съвсем на място използват съществуващите жестове, но и измислят собствени, за да обозначат някои ситуации, а също така обединяват стари, образувайки нови „думи“. Например една от участничките в експеримента нарече динята „пие-плод“. Освен това шимпанзетата с удоволствие използват научените жестове за общуване в групата.

Езикът често се приема от хората като нещо, което се разбира от само себе си. Без него е почти немислимо общуването. Невъзможно е да си представим свят, където поне още няколко души не знаят езика, на който говорим и разбираме ние самите. Независимо дали някой от нас се е замислял за значението му в живота ни, езикът играе една от най-важните роли в него, сравнима със самия живот…

Общуване с духовете

Въпреки че езикът е една от необходимостите на света, според данни на ООН средно на две седмици на Земята изчезва по един език. Това се случва най-вече когато умират хора, които го говорят, или езикът се обединява с други подобни, или е потиснат от по-екзотичните, популяризирани и чрез публикации в медиите…

В определен смисъл умирането на езика означава и смърт за културата. Затова може би списъкът с десетте най-редки езика в света е своеобразно общуване с духовете.
10. Камикуро (камиколо, камеколо, камикура).
9. Думи (дум ибо, думи бро, лси рай, род обо, сотмали).
8. Онгота (бира(й)ле).
7. Лики (Моар).
6. Танема (танима, тетаво).
5. Ньереп.
4. Чемеуеви (чемегуеви).
3. Лемериг (пак, бек, сасар, леон, лем).
2. Каиксана.
1. Тауширо (пинчи, пинче).

Автор: Альона Нейкова

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.