Страхът на Украйна от второ Приднестровие

| от |

Ако примирието в Източна Украйна се задържи, на дневен ред излиза въпросът за статута на Донецк и Луганск. Киев не желае да се стига до „замразен конфликт“ както в Приднестровието, пише Дойче веле.

Какво ще стане с Донбас? Макар примирието между правителството в Киев и сепаратистите да е крехко, въпросът за източноукраинските региони Донецк и Луганск много скоро може да излезе на дневен ред. Подписаният в Минск на 5 септември протокол не дава еднозначен отговор на въпроса за статута на двете области. Украйна се задължава да децентрализира властта. Парламентът в Киев трябва да гласува закон за специалния статут на двете области. Все още обаче няма яснота около детайлите.

Киев иска да задържи Донбас

Под специален статут сепаратистите явно разбират де факто независимост. Вицепремиерът на т. нар. Донецка народна република Андрей Пургин заяви за руската информационна агенция Интерфакс, че „в момента не става дума за връщане на Донецк като съставна част от Украйна“. Украинското правителство гледа на нещата другояче. Киев залага на повече автономия, но изключва възможността за независимост. Основанията са ясни. Киев се страхува от нова загуба на територии след анексията на полуостров Крим. Украйна вече плати много висока цена за запазването на Донбас. Според данни на ООН в боевете са загинали над 3 000 души. Освен това Донбас е богат на въглища и природен газ и играе много важна роля за енергийното снабдяване на Украйна.

Сянката на Приднестровието

Факт е обаче, че Украйна не може да си възвърне сепаратистките региони с военна сила – поне докато Русия продължава да подкрепя бунтовниците с тежко въоръжение и бойци. Много наблюдатели смятат, че в този контекст договореностите от Минск ще доведат до замразяване на конфликта и Украйна ще сподели съдбата на някои бивши съветски републики. Особено често се говори за региона на Приднестровието, който се отдели от Молдова след войната през 1990-те години.

Регионът на Приднестровието не е международно признат. Въпреки това съществува вече от над 20 години, главно благодарение на икономическата помощ от Русия. „Опасността от замразен конфликт е голяма, защото руският президент Владимир Путин има интерес от това“, казва киевският политолог Володимир Фесенко в разговор с Дойче Веле. Председателят на руската неправителствена организация „Съвет по външната и отбранителна политика“ Фьодор Лукянов гледа другояче на нещата. „Ситуация като в Приднестровието би имала много недостатъци за Москва. От една страна, Русия трябва да подпомага финансово сепаратистките провинции, а от друга страна, това би довело до постоянно напрежение със Запада“, смята той. Според него, Русия иска да запази Донецк и Луганск като автономни области в Украйна.

Донбас – разменна монета?

Украинците са изправени пред болезнен дебат за бъдещето на Донбас. Той обаче не е от вчера. Още през юли 2010 г. украинският писател Юрий Андрухович заяви в интервю, че „ако в Киев дойдат на власт прозападните сили, би трябвало да се даде шанс на Крим и Донбас да се отделят от Украйна“. По онова време на власт от няколко месеца е проруският президент Виктор Янукович. „Хората в Крим и Донбас са част от руската политическа нация, а Украйна им е чужда и безинтересна“, заяви навремето Андрухович. Той беше подложен на остра критика и впоследствие се дистанцира от изявленията си.

Четири години по-късно, когато Русия анексира Крим и войната в Донбас бе в пълен ход, Андрухович отново се застъпи за отделянето на източноукраинските региони. „Ние можем да задържим Донбас като част от Украйна само с цената на фатални компромиси за нашето европейско бъдеще“, заяви писателят за вестник „Дзеркало тижня“. С други думи, с проруското си мнозинство регионът е спирачка за Украйна, която се стреми към Европа.

Юрий Андрухович е за референдум. Според него, ако се стигне да отцепване на региона, това не бива да се възприема като капитулация на Украйна. Как ще реагира мнозинството украински граждани? Все още няма анкети по този въпрос. В медиите обаче вече се прокрадват гласове за евентуално замразяване на конфликта. Блогърът Сергей Лешченко например се застъпва за замразяване на конфликта. „В противен случай ще бъде прекъснат пътя на останалата част от Украйна към Европа“, пише той в онлайн-изданието на вестник „Украинска правда“.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.