Страхът на Европа от Балканите

| от |

Европейски политици и мениджъри редовно предупреждават за опасността от „балканизация“, припомня Дойче веле. Но какво му е толкова кривото на балканския регион? Прeдубеден или реален е страхът на Европа от „балканизация“?

Ако перифразираме Комунистическия манифест от 1848 година, можем да кажем, че „един призрак броди из Европа – призракът на Балканите“. През месец март германската Бундесбанк предупреди за опасността от „балканизация“ при глобалното финансово регулиране. Президентът на германското сдружение за външна търговия Антон Бьорнер описва последиците от евентуалния отказ от еврото по следния начин: „Накрая ще настъпи балканизация и маргинализиране на Европа“. Бившият шеф на Гугъл Ерик Шмид пък предупреди за опасността от „балаканизация на интернет“. Бившият външен министър Йошка Фишер писа преди време в Зюддойче Цайтунг, че „Близкият изток може да се превърне в Балканите на 21-и век. А бившият британски външен министър и генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робертсън отбеляза във „Вашингнон пост“, че „откъсването на Шотландия може да доведе до ребалканизация в Европа“.

Но какво им е толкова лошото на Балканите? Какви са тези Балкани и къде се намират?

Къде започват Балканите?

Известният словенски философ и социален теоретик Славой Жижек се опитва да определи географското местоположение на Балканите и установява, че това е почти невъзможно. За сърбите Балканите започват в Босна и Косово, защото православните сръбски християни векове наред защитават християнството от мюсюлманите. Живеещите на север хървати пък смятат, че Сърбия е входната врата на Балканите, окачествявайки я като деспотична и византийска. Словенците са на мнение, че са „външното предмостие“ на демократична Средна Европа и причисляват Хърватия към Балканите. За австрийците и италианците Балканите започват от Словения. За някои германци Австрия също спада към Балканите поради тесните си исторически връзки с тях. Някои северногерманци приписват на баварците известен балкански манталитет. „С други думи, Балканите винаги са другото, чуждото, разположено някъде на югоизток“, пише Славой Жижек.

Още по-трудно може да се опише понятието „балканци“. Във всеки случай тяхната характеристика е силно негативна, след като още през 1876 година канцлерът Ото фон Бисмарк заявява пред парламента, че „не би пожертвал и един померански гренадир за овцекрадците от Долни Дунав“. 11 години по-късно той заявявя, че Балканите изобщо не го интересуват. „За нас приятелството с Русия е много по-важно от това с българите и всичките приятели на България, които живеят тук“.

Предразсъдъци или основателен страх?

Днес нещата изглеждат другояче. ЕС и преди всичко Германия се опитват да убедят близкия съюзник на Русия – Сърбия да се включи в санкциите срещу Москва. Белград обаче категорично отказва, позовавайки се на тесните исторически връзки с „руските братя“. Само преди няколко дни сръбският политолог Иво Вишкович заяви, че това би било „равнозначно на самоубийство“ и без Русия „би поставило Сърбия на колене“. Повечето предупреждения за „балканизацията на Европа“ разглеждат понятието като разпад на цялото на много малки части. В ЕС щели да съществуват много малки държави, много и различни валути и интернет щял да бъде раздробен на отделни малки сегменти.

Векове наред две големи империи господстват над Балканите. Хабсбургите на Север и османците на Юг. От 19-и век балканските народи се освобождават от окупаторите си и създават национални държави. Границите обаче биват променяни в една или друга посока, тъй като в дългата си история Балканите са разделителната линия между Изтока и Запада, между изостаналия Ориент и напредничавия Запад. На Балканите възниква пъстър килим от националности. Днес бихме назовали това многообразие „мултикултурно богатство“.

След кървавите войни, включително през 1990- те години, Балканите се разпадат обаче на много малки държави. Словения, Македония и Косово имат общо население от два милиона души. Населението на Черна гора пък е само 620 000 души. Новите държави на Балканите имат и неуредени сметки помежду си. От гледна точка на Запада, тези страни са изостанали, без функциониращи държавни институции и пазарна икономика. Техните политици са алчни и корумпирани и контролират правосъдието и медиите.

Берлин и Западните Балкани

На тези проблеми е посветена и конференцията за Западните Балкани, която се провежда днес в Берлин под егидата на федералната канцлерка Ангела Меркел и министъра на икономиката Зигмар Габриел. В конференцията участват премиерите, министрите на външните работи, на икономиката и финансите на седемте страни-наследнички на бивша Югославия плюс Албания.

Хърватската културоложка Мария Каталинич, която живее в Берлин, приема „балканците“ също така неутрално както и „скандинавците“. Във вестник „Нови лист“ тя пише: „Ние сме балканци, когато надвишаваме банковия си лимит, когато часове наред пием кафе в работно време, когато не плащаме данъци, бием жените си и експлоатираме работниците. А когато имаме повече молове, отколкото детски градини, нямаме пари за тока, но децета ни имат айфони, тогава сме средноевропейци“. Белградският социолог Йован Бакич изобщо не разбира защо Западът гледа на „изостаналите“ Балкани от висотата на своята цивилизационна камбанария. „Балканите са конструкция на Запада“, казва той. „Един стереотип, възникнал още преди Първата световна война. Европа има своя „скала за Ориента“. Източна Европа е ориенталска, Югоизточна Европа – още повече, а арабските държави и Турция – най-вече“, казва Йован Бакич.

Още от средата на 19-и век в Румъния се води дискусия относно „балканизацията“. Всички са единодушни, че държавните структури на Балканите не са възникнали органично, а са били наложени от Запада. Друга обща характеристика за предимно селското население в региона е вековното подтисничество от Виена и Истанбул. Вследствие на това подтисничество населението в региона изпитва принципно недоверие към държавата. И маменето на държавата се е преврърнало в народен спорт в целия регион. По-късно, по времето на комунизма хората се опитват чрез лавиране и дребни хитрини да посмекчат безобразията и диктатурата.

В България хората гледат на Балканите по същия начин. Почти никоя държава не иска да бъде причислявана към Балканите, защото регионът минава за нецивилизован. Всеки балкански регион претендира за собствена кухня, макар повечето ястия да произхождат от османската или австрийската кухня. Симптоматичен е дългогодишният спор около наименованието на разпространеното арабско кафе „Мока“. Хората от Балканите твърдят, че има огромни разлики между гръцкото, сръбското и боснеското кафе „Мока“, макар натуралният продукт и приготовлението да се различават минимално. А въпросът кой е открил шишчето или баницата със спанак, кайма или сирене, се е превърнал едва ли не във верски спор.

Австрийците са шампиони в негативното си отношение към „балканците“. В Австрия хората от Югоизточна Европа биват наричани доста неласкаво „Tschuschen“. „Това е обозначение за човек, който е мързелив, мръсен, неискрен и нежелан. В най-добрия случай този човек може да бъде нает за определени мръсни и нископлатени дейности“, пише хърватският вестник „Нови лист“. Просто непонятно е при това положение „защо хърватските граждани непрекъснато се опитват да напуснат Балканите и да избягат на Запад“, продължава вестникът.

Днес 5 от 28-те страни-членки на ЕС са балкански държави. Още шест чакат пред входната врата за прием. По този начин проблемът за действителното или мнимо противопоставяне между Западна и Северна Европа от една страна и Югоизточна Европа, от друга, в недалечно време ще се разреши от само себе си.

 
 

Кейси Афлек и Съмър Финикс се разведоха

| от |

Актьорът Кейси Афлек и съпругата му Съмър Финикс са вече официално разведени, след като документите бяха подписани от съдия, съобщи Асошиейтед прес.

Споразумението по развода предвижда актьорът да плаща издръжка на бившата си съпруга и двете им деца – Индиана и Атикъс, които са на 13 и 9 години. Сумите обаче не е съобщават. Кейси Афлек и Съмър Финикс бяха женени 10 години, но връзката им започна 16 години преди да сключат брак. Когато се разделиха, те се заричаха, че ще останат в приятелски отношения. Неин близък обаче каза тогава, че Съмър вече няма никакво доверие на актьора и проблемите им не могат да бъдат разрешени.

Съмър Финикс е сестра на актьора Хоакин Финикс.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Том Харди и кучетата: очаквано сърцеразтапяща комбинация

| от |

Всички обичат Том Харди, а Том Харди обича кучета. Което на практика кара всички ОЩЕ повече да обичат Том Харди, ако това изобщо е възможно.

Има дори Instagram акаунт, който е посветен само на снимките на актьора, на които той се фотографира с различни кучета. По-рано тази година звездата от „Лудия Макс“ разчувства интернет обществеността с емоционалното си изляние по повод смъртта на неговото куче Удсток, което почина от полимиозит.

Ако имате нужда от нещо, което да повдигне духа ви, разгледайте галерията, в която пилотът от „Дюнкерк“ позира с кучаци и топи сърца.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/