Столицата на Сиера Леоне е под обсада заради Ебола

| от |

Из подгизналите от дъждовете улици на град Фрийтаун, който още носи белезите на една от най-жестоките граждански войни в Африка, броди нов враг, невидим, но вездесъщ: вирусът на Ебола всява ужас и недоверчивост сред населението.

Епидемията се концентрира в гористия район в източната част на Сиера Леоне, до границата с Гвинея и Либерия. В столицата обаче – на около 300 км и един ден път – тя присъства във всички разговори, набивайки се в очи с големи разноцветни букви по плакатите за превенция.

„Още не сме пострадали много, но всички се страхуват“, доверява 38-годишната Оливет, продавачка в квартал „Котън три“ в центъра на Фрийтаун, чиито бомбардирани или срутени сгради свидетелстват за жестокостите на гражданската война, взела от 1991 до 2002 г. десетки хиляди жертви.

„Уверявам се, че всички се мият на влизане и не давам никой да докосва мен или децата ми. Дори останалите членове на семейството“, обяснява тя.

Кофи с хлорен разтвор са сложени пред входовете на магазини, офиси, църкви, на всички сгради, достъпни за посетители.И най-дребното покашляне в обществения транспорт привлича подозрителни погледи сред пътниците, а рецепционистите в хотелите изискват клиентите да си мият ръцете преди да влязат.

В стогодишната разнебитена болница Конот, охранявана от войници, мобилизирани да пазят лекари и сестри от евентуални нападения на паникьосани жители, тестовете за СПИН бяха преустановени поради опасения, че кръвните проби може да съдържат вируса Ебола.“Всички се страхуваме заради начина, по който се разпространява Ебола, но вземаме всички необходими предпазни мерки“, обяснява пред АФП Уайсу Гасама, който работи в службата по СПИН в болницата.

С БТА

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.