Владо Пенев и Лилия Марвиля се състезават за „Икар“ днес, на Международния ден на театъра

| от |

Stefan-Mavrodiev-3Награда ИКАР за цялостен принос ще бъде връчена на актьорът Стефан Мавродиев.

Съюзът на артистите в България ще връчи театралните награди „Икар“ на специална церемония в Народния театър „Иван Вазов“. Тя се състои, както всяка година, на Международния ден на театъра – 27 март.

Водещи на събитието ще бъдат актьорите Мила Люцканова и Герасим Георгиев-Геро, а режисьор е Стоян Радев. В спектакъла ще се включат музикантите от Берковската духова музика, Мистерията на българските гласове и Валя Балканска.

Сред номинираните са имената на актьорите Иван Бърнев, Владо Пенев, Стоян Радев, Лилия Маравиля, Жоржета Николова, Атанас Атанасов и Александър Кадиев. Призовете са в 16 различни категории, сред които за цирково изкуство, куклен спектакъл, сценография, дебют, водеща женска и мъжка роля и режисура. Церемонията ще се предава на живо по БНТ от 21:00.

Ето и всички номинирани:Номинации за критически текст, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Деляна Манева за книгата „Предизвиканото тяло“, Издателство „Ciela“;

Камелия Николова за книгата „Българският театър след 1989 и новата британска драма“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“;

Ромео Попилиев за книгата „Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Номинации за драматургичен текст:

Елена Алексиева за драматургичния текст „Глас“;

Стефан Иванов за драматургичния текст „Между празниците“;

Яна Борисова за драматургичния текст „Хората от Оз“.

Номинации за съвременен танц и пърформанс, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

„Monocrossing“ – мултимедиен танцов пърформанс на Derida Dance;

„Тълковен речник“ – музикално танцов пърформанс на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“;

„Танцувам Мария Калас“ – идея, хореография и танц Галина Борисова;

Номинации за „Златен глас“, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

Ани Василева за ролите и в „Новите съседи“;

Здравко Методиев за Спондж Боб в „Спондж Боб“;

Николай Николов за полк. Ханс Ланда в „Гадни копилета“;

Награда за цирково изкуство, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

Сашо Петров Койчев и Алекс Сашов Койчев за приноса им в цирковата клоунада и пантомима;

Номинации за куклен спектакъл, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

„Аз, Сизиф“ драматургия и режисура Веселка Кунчева, Продуцентска къща „Контраст филмс“ ООД;

„Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас;

„Бурята“ от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър;

Номинации за индивидуално постижение в кукленото изкуство, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

Ана-Мария Лалова за Вещицата в „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен;

Свила Величкова за сценографските решения на „Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас и „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен и костюмите на „Професия Лъжец“ спектакъл на Стефан (Теди) Москов, Държавен куклен театър – Варна;

Христо Йоцов за музиката на „Бурята“ от от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър.

Комисията, определила номинациите, е с състав: Албена Тагарева – театровед, Борис Луканов – актьор, проф. д.и.н. Камелия Николова – театровед, Огняна Серафимова – сценограф.

Номинации за майсторско техническо осъществяване:

„Времето на кварките“ – интерактивна театрална инсталация на тема квантова физика, идея и режисура Гергана Димитрова, Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“;

„Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго, реж. Лилия Абаджиева, Театър „София“;

Номинации за авторска музика или оригинално музикално оформление:

Милчо Левиев за „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм, Народен театър „Иван Вазов“;

Георги Георгиев (Остава, Homeovox) за „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“;

Петър Дундаков за „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги, реж. Стайко Мурджев, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив.

Номинации за сценография:

Венелин Шурелов и Елица Георгиева за „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“ и „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“;

Мира Каланова за „Ревизор“ от Николай В. Гогол, реж. Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“;

Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив.

Номинации за дебют:

Гергана Змийчарова за Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово;

Красимир Василев за Асенчо във „Възвишение“ по романа на Милен Русков, реж. Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

Тея Сугарева за режисурата на „Робин“ от Анна Топалджикова, Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“;

Явор Веселинов за режисурата на „Малки ритуали за сбогуване“ от Оля Стоянова, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград.

Номинации за поддържаща женска роля:

Александра Василева за Магазинерката в „Очите на другите“ от Иван Димитров, реж. Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“;

Ина Добрева за Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Надежда Петкова за Дойката в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Номинации за поддържаща мъжка роля:

Александър Кадиев за Клеант в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“;

Атанас Атанасов за Труман в „Хората от ОЗ“ от Яна Борисова, реж. Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“;

Малин Кръстев за Тим в „Часът на вълците“ по Ингмар Бергман, реж. Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“.

Номинации за водеща женска роля:

Дария Симеонова за Камий в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Жорета Николова за Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, реж. Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“;

Лилия Маравиля за Г-жа Министершата в „Госпожа министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Недялко Делчев,Театър „София“.

Номинации за водеща мъжка роля:

Владимир Пенев за Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“;

Иван Бърнев за Г-н Форт във „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм, Народен театър „Иван Вазов“ и Херкулес в „Херкулес и Авгиевите обори“ от Фридрих Дюренмат, реж. Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“;

Стоян Радев за Градоначалника в „Ревизор“ от Николай В. Гогол, реж. Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Номинации за режисура:

Иван Добчев за „Възвишение“ по романа на Милен Русков, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

Крис Шарков за „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Лилия Абаджиева за „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, Малък градски театър „Зад канала“.

Награда ИКАР за чест и достойнство се определя и връчва от Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. С нея тази година ще бъде удостоен актьорът Михаил Хаджиилийков.

 
 

Бруклин Декър и Анди Родик очакват второ дете

| от chronicle.bg по БТА |

Актрисата и модел Бруклин Декър и тенисистът Анди Родик ще стават родители за втори път.

За щастливото събитие е намекнал лично 34-годишният Родик на церемонията за въвеждането си в Залата на славата на тениса.

Изразявайки възхищението от съпругата си, Анди Родик, цитиран от И!Нюз, е споделил: „Ханк някой ден ще осъзнае какъв късметлия е. Дъщеря ни, която е на път, също ще разбере, че има най-добрата майка на Земята“.

Ханк е 21-месечният син на Родик и 30-годишната Бруклин Декър, които са семейство от 2009 г..

В галерията може да видите снимки на прекрасната Бруклин Декър.

 
 

Нова стъпка в борбата с чернодробната недостатъчност

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени успяха да превърнат малки „семена“ от чернодробна тъкан в напълно функциониращи органи в мишки.

Ако методът се окаже приложим и при хора, ще бъдат намалени дългите списъци на чакащи за трансплантации. От него ще могат да се възползват и хора с чернодробна недостатъчност, които не могат да се подложат на такава операция.

Учените от Масачузетския технологичен институт са поставили три вида чернодробни клетки в биоразградими тъканни скелети и са ги имплантирали на мишки с увредени органи. Миниатюрните структури са се увеличили 50 пъти след имплантирането и са изпълнявали нормалните функции на черния дроб.

Ако методът се прилага на хора, необходимите клетки могат да бъдат взимани от пациента или от органи, които не отговарят на изискванията за трансплантация. Много важно при него е, че не са необходими лекарства за потискане на имунната система.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Тайният двойник на Ема Уотсън

| от chronicle.bg |

 Изглежда, че всеки на Земята има своя двойник. Някъде там. Някои имат късмета да се срещнат с двойниците си, докато други остават в неведение за „изгубените си близнаци”.

Разбира се, най-често обръщаме внимание на хора, които приличат поразително на звездите. В този случай говорим за Ема Уотсън, или по-скоро за нейната двойничка.

Запознайте се с Кари Люис – майката от Индиана, която прилича поразително на любимата ни Хърмаяни.

Съдейки по профила й в Instagram, който наброява повече от 14 000 последователи, Кари е луда по cosplay и обожава да използва, в най-позитивния смисъл на думата, приликата си с Уотсън.

Кари пуска редица снимки, в които се преобразява не само в магьосница от Ходуортс, но и в една от последните роли на Ема Уотсън – тази от „Красавицата и звярът”.

„Не знаех коя е Ема Уотсън, когато няколко момичета за първи път ми казаха, че приличам на Хърмаяни Грейнджър. Не знаех и коя е Хърмаяни, тъй като това се случи горе-долу, когато излезе първият филм за Хари Потър. Така започнах да чета книгите и някак си нямаше как да не ми харесат. Супер е, че приличам на Хърмаяни, защото винаги съм се отъждествявала с героинята, докато четях книгите”, споделя Кари.

Вижте повече в галерията и се опитайте да разпознаете коя е Кари и коя Ема.