Социалните мрежи – първият „трафикант“ за бежанците

| от chronicle.bg |

Просто потърсих в Google „Как да стигна до Европа от Сирия“. Открих огромно количество информация за нелегални начини да го направя, всичките публикувани във Facebook.

Това разказва 26-годишната Алаа Салах, която губи работата си като административен секретар на ООН в Сирия. В центъра на гражданска война и без работа, с която да издържа родителите си, бъдещето й изглежда мрачно, пише Global Post.

В социалната мрежа тя сравнява цените, които трафикантите предлагат, за да прекарат мигранти до Европа и проверява как се случва разплащането в Турция. Открива и информация как различните европейски правителства третират бежанците. Научава дори каква храна да очаква в различните бежански лагери в Германия.

Около 4 милиона сирийци са напуснали страната си по този начин заради гражданската война. Въпреки че тази цифра е огромна, тя изглежда малка, когато става дума за споделяне на информация онлайн. В социалната мрежа като гъби са изникнали безбройни групи през последните години, които създават нещо като медийна диаспора за бежанците, търсещи по-добър живот в Европа. Най-голямата от тях е „The Garages Of The Unsettled“, в която членуват 115 000 души. Основата преди три години, тя предлага съвети за маршрути, цени на трафиканти и сигурни места за престой.

Целта на създателите на групата е да помогнат на близките си да поемат пътя към Европа. В началото никой не е предполагал колко популярна ще стане тя и колко пъти ще се окаже спасение на бежанци в ситуации на живот и смърт.  Хората я използват и за да се свържат с приятелите и семейството си в Сирия – много често по пътя към Европа поема само един член на семейството, а останалите остават в Сирия и използват групата за успокоение.

Използването на Facebook и други социални медии изисква мобилно устройство. Затова и малцина тръгват без смартфон.

На границата между България и Турция, откъдето бежанците тръгват към Германия и други държави, често са залавяни бегълци от Близкия изток и Северна Африка, които ползват устройствата си за навигация. Това разказва пред Global Post заместник вътрешният министър на България Филип Гунев.

Той разказва, че често на границата са залавяни сирийци с по 3 или 4 батерии за смартфона, понякога дори с iPad, защото докато имаш телефон с Google Earth, можеш да преминеш границата. По думите на Гунев, става дума за нов тип трафиканти с мобилни телефони и таблети, които изобщо не познават района. Те просто използват новите технологии, за да преведат хората отвъд границата.

Докато Facebook помага на мигрантите преди да тръгнат към Европа, WhatsApp е от основно значение по време на пътуването, защото работи и при слаб интернет сигнал. Освен това чрез него хората могат да си пускат координати директно един на друг, за да не губят връзка, когато са на голямо разстояние по границата. Наскоро приложението добави и опция за гласови разговори, с което стана дори по-полезно за целите на мигрантите.

За съжаление, в Интернет се появява и невярна информация, която може да бъде използвана, за да се манипулират хора за лична изгода. Според последния слух Германия е пратила кораби до Ливан и Турция, за да взема хората, които искат да стигнат до Европа. Слух, който германските власти отрекоха официално. Благодарение на социалните медии, бежанците получават грешна информация и за онова, което ще видят в Европа.

Въпреки това, технологиите и мобилните приложения имат огромно значение за бежанците, попаднали в беда – чрез социалните медии се получава информация колко души прекосяват Средиземно море, колко пресичат македонската граница, колко от тях имат нужда от вода и храна, колко са задържани.

Унгарски активисти създадоха дори приложение (InfoAid), което на шест езика дава възможност да се проверяват слухове и предоставя информация за отношението на различните правителства към мигранти. Европейският софтуерен гигант SAP разработва приложение, което да помага на имигрантите да се справят със законодателството в Германия. Датчани пък правят app, който да помага на имигранти да намерят близките си.

Салах, която вече е в Берлин, поддържа връзка с близките си чрез Facebook. Казва, че всички носят споделена отговорност – тези, които са в Европа, са отговорни за онези, които все още са по пътя. А докато все още си по пътя, съобщение по телефона е достатъчно, за да те кара да продължиш да се движиш.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от chronicle.bg |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

И Кели Макдоналд се раздели със съпруга си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кели Макдоналд се разделила със съпруга си, музиканта Дъглас Пейн, съобщи Асошиейтед прес.

Крейг Барки, пресаташето на актрисата, уточни, че Макдоналд и Пейн са се разделили преди няколко месеца, но се грижат заедно за двете си деца. Те биха искали правото им на личен живот да бъде уважавано.

Кели Макдоналд, която е на 41 години, стана известна с филма „Трейнспотинг“. Тя се е снимала също в „Госфорд парк“, „Няма място за старите кучета“, в сериала „Престъпна империя“.

Дъглас Пейн е басист на шотландската група „Травис“.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от chronicle.bg |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от chronicle.bg |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.