Сочи – бившият курорт на Сталин

| от |

Масивните мерки за сигурност и домакинството на зимната Олимпиада промениха облика на Сочи. Много руснаци вече трудно разпознават в него някогашния тих и чаровен черноморски курорт, любимо място за отдих и почивка, припомня Дойче веле.

sochi-tourism-5-jpg

Много хора откриха Сочи на туристическата карта на света едва след като той спечели домакинството на зимната Олимпиада през 2014 година. При това южният руски град на брега на Черно море от десетилетия е известен курорт, който предлага на гостите си прекрасни плажове, субтропичен климат, палми и цитрусови насаждения, както и безброй санаториуми в неокласицистичен стил.

Почивката в Сочи в подножието на Западен Кавказ е била мечта за милиони руснаци. Някогашният съветски диктатор Сталин е прекарвал тук по няколко месеца в годината. Навремето за него тук била построена частна вила, която днес е превърната в музей. „С неизменната лула в устата и с чаша вино в ръка той си отдъхвал след поредната водна процедура“, разказва служителката на музея Ана на група руски туристи. От нея те научават още, че Сталин почти не е влизал в морето, но не защото не можел да плува или се страхувал от водата, а защото заради величието си избягвал да се показва като обикновен човек.

Изгубеният стар чар

Окръг Сочи се разпростира на 135 километра по руския черноморски бряг. Многото паркове и алеи му придават истински зелен облик. В същото време градът изглежда много променен – навсякъде се виждат нови сгради, построени специално за домакинството на Олимпиадата. На много места се издигат модерни небостъргачи със стъклени фасади, а безбройните ярко осветени рекламни табла далеч не са по вкуса на повечето местни хора. Мнозина тъгуват по изгубения чар на града, превърнал се заради олимпиадата в огромна строителна площадка, което доведе и до сериозен отлив на туристи.

Самите гости на Олимпиадата, които ще бъдат настанени в центъра на града, ще трябва пък всеки ден да изминават огромни разстояния – от центъра до Олимпийския парк на брега на Черно море, където са основните спортни съоръжения, са цели 30 километра. Други 40 километра делят Олимпийския парк и пистите в Красная поляна, където ще се провеждат стартовете в алпийските дисциплини и северните комбинации. За тази цел районът около Сочи е опасан с нови железопътни линии и магистрални шосета. „Няма да познаете някогашното заспало планинско селце Красная поляна – построени са много нови хотели, гари, въжени линии и нови шосета“, казва бившият собственик на малко ресторантче Марсел Симоно. Той си спомня как до преди десетина години до ски-зоната се е стигало по малка тясна уличка с един тунел.

Съвсем навреме Симоно е успял да отвори ново заведение на старото пристанище в Сочи, откъдето от разстояние следи цялата суматоха около организацията на игрите. Той все пак съветва туристите да изчакат края на Олимпиадата, когато курортът отново ще „заработи“ само за тях.

 
 

Кейли Куоко зарадва феновете си с голо видео

| от chronicle.bg |

Кейли Куоко зарадва феновете си и всички почитатели на женската красотата с видео, което сама заснема в гримьорната.

По някаква причина звездата от „Теория за Големия взрив” решила, че докато се преоблича, е перфектно време да извади телефона си и да заснеме видео.

Ние, лично, одобряваме.

В официалния си профил в Instagram – @normancook, Куоко рядко пуска толкова секси снимки или видеа, но за наше щастие, най-големите й фенове често запълват тази празнина.

Вижте някои от тях в галерията горе.

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“

| от chronicle.bg, БТА |

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“ – за най-добро изпълнение на живо и „Икона“, съобщи Прес асосиейшън.

Бившият фронтмен на „Оейзис“ издаде първия си самостоятелен албум „As You Were“ само преди две седмици и веднага оглави британската класация.

Ед Шийран, който се появи на церемонията в Лондон с шина на счупената си китка, получи наградата за най-добър изпълнител в света. Неговият трети албум „Divide“, който излезе през март, стана седем пъти платинен. С него певецът постави рекорд, като зае първите пет места в британската класация за сингли, а всичките му 16 песни попаднаха в топ 20.

Грайм певците Стирмзи и Уайли също спечелиха награди. Стормзи се наложи в категорията за най-добър самостоятелен изпълнител, като успя да измести Шийран, Галахър, Лана Дел Рей и Сейнт Винсънт. Уайли беше отличен за иновационно звучене.

Група „Горилаз“ спечели наградата за най-добър албум за „Humanz“, а „Касейбиън“ – за най-добра песен – „You’re In Love With A Psycho“. Сред победителите беше и Раг ен Боун Ман, чийто албум „Human“ му донесе наградата за пробив.

Хедлайнери на шоуто в зала „Раундхаус“ бяха „Маник стрийт прийчърс“, отличени с наградата „Вдъхновение“, както и „Слийфорд Модс“.

Актрисата Мейзи Уилямс и певицата Палома Фейт бяха сред връчващите наградите.

Носителите на наградите на сп. „Q“ се определят чрез гласуване на читателите.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.