След „Надцакването“ вчера, Джъстин представя “The 20/20 Experience – 2 of 2” днес

| от |

Джъстин Тимбърлейк отново е в центъра на вниманието с излизането на „The 20/20 Experience – 2 of 2”, втората част към най-продавания албум на годината „The 20/20 Experience” (RCA Records).  Проектът вече оглави класацията по продажби на iTunes. У нас албумът излиза днес в каталога на Вирджиния Рекърдс/Sony Music.

„The 20/20 Experience – 2 of 2” се издава в стандартна и делукс версии. Албумът е наличен в www.musicmall.bg, както и във всички дигитални платформи.

Пилотният сингъл от новия албум „Take Back The Night“ е емоционалната връзка между първата и втората част на проекта. „Take Back The Night“ е написана и продуцирана от Джъстин Тимбърлейк и Тимбаленд.

Днес е и премиерата на колекционерското издание „The 20/20 Experience – The Complete Experience”, което включва първата и втората част на албума.

Втората част на проекта съдържа 11 нови песни, както и една специална изненада за феновете от Джъстин. „Всички песни бяха създадени преди близо година. След първоначалните записи се спрях на 20 песни, но като започнахме да миксираме – не можах да устоя на изкушението… Затова има нещо допълнително във втората част. Нямам търпение да чуете The 20/20 Experience в пълната му цялост”. Делукс версията на албума съдържа 2 допълнителни песни – Blindness и Electric Lady.

Jay-Z and Justin Timberlake cperform in the Legends of the Summer Stadium Tour

През изминалото лято Джъстин и JAY Z изнесоха съвместното турне „Legends of the Summer Stadium Tour” в някои от най-големите градове на Америка. Певецът взе участие на фестивала iTunes Music, последвано от изпълнение на сцената на наградите BET 2013. На 31 октомври, Джъстин ще се върне на сцената  със старта на първото си самостоятелно турне от 6 години „The 20/20 Experience World Tour”.

Първата част на „The 20/20 Experience” постигна феноменален успех в целия свят. В САЩ албумът е с двойно платинен статус по продажби и оглави всички възможни чартове. Албумът се превърна в най-продавания албум на годината с повече от 2 милиона копия и седем  първи позиции в чартовете (Топ 200, Класацията за продажба на дигитална музика, R&B албуми, Топ Съвременни албуми, Класацията за продажба на албуми на винил, на физически носител и чрез онлайн магазини).

justin 20.20

Албумът се превърна в най-успешния дебют на артист-изпълнител от 5 години насам, както и в най-успешнит дигитален дебют в САЩ изобщо. „The 20/20 Experience” се задържа на първото място в Топ 200 в рамките на 3 седмици и в R&B чарта в продължение на 10 седмици. В първата седмица от премиерата, всички 10 песни от албума влязоха в дигиталните сингъл чартове с продажби от над  5.2 милиона трака до момента. Албумът е платинен в още 3 страни и златен в други девет.

Джъстин беше и големият победител на последните видеомузикални награди на MTV. Той си тръгна с цели три статуетки – за „Видео на годината“ и „Най-добър монтаж“ (Mirrors), както и Специалната награда „Michael Jackson Video Vanguard Award”. Лентата към песента му с Jay-Z – „Suit & Tie” (реж. Дейвид Финчър) спечели в категорията „Най-добра режисура“. И двата видеоклипа са сингли от The 20/20 Experience.

Албумът на Джъстин излиза само ден след световната премиера на „Надцакването“ (Runner Runner) – филм, в който той си партнира с Бен Афлек. Да извадиш филм с Джъстин Тимбърлейк, в момента в който издава албум и Бен Афлек, когато е в центъра на вниманието с дискусията около новия Батман е велик маректингов трик.

„Идеята не е моя, просто така се случи, но няма да крия, че съм на върха на щастието“,  казва с широка усмивка 32-годишният Джъстин. „Е, това ще направи малко по-сложна програмата ми, но съм свикнал да си върша работата.“, допълва той. Облечен небрежно с дънки и тениска, Джъстин беше преди два дни в Лас Вегас за промоция на филма, където играе студента от Принстън Ричи Фърст, който докато играе покер в интернет бива измамен и губи всичките пари за обучението си. Не само това, но и скоро той разбира, че е задлъжнял на собственика на сайта в който е играел, Айвън Блок (Бен Афлек). Принуден да се превърне в протеже на корумпирания Блок, младия студент пропада все повече и повече в опасен свят, който променя завинаги живота му.

J-T-justin-timberlake-18476454-1280-960

В Лас Вегас Джъстин пристига директно от концерт в Бразилия. И признава „Не бях сигурен къде съм като се събудих тази сутрин, просто спах в самолета“

Тимбърлейк е забавен, самоиронизиращ се и изненадващо нормален.

„В кариерата си обичам да правя неща, от които ме е малко страх“

За албума казва : „За мен това си е двоен албум, но на някой му хрумна да го пуснем на два пъти и мисля, че добре се получи. Имахме песни за лятото, сега пускаме песни за зимата.“

На плакатът на филма пише “Play. Or Be Played.“ (Играй или бъди изигран). Случвало ли му се е второто? „Ооо, да, много пъти.“ Джъстин напомня за случая Лу Пърлман, който бе осъден на 25 години през 2008 за присвояване на милиони от музикални изпълнители, сред които ‘N Sync. „Бях на 17, научих доста от този случай“, казва с лека горчивина Тимбърлейк. „Всички можем да бъдем прецакани в даден момент, но аз вярвам безрезервно до първата издънка. Много рядко давам втори шанс, трети никога“. допълва изпълнителя.

justin-timberlake-super-bowl-party

За участието си във филма казва : „Една наистина интелигентна история. Беше ми супер забавно и в същото време се чувствах сякаш играя в някой от филмите, които харесвах като млад“.

Накрая казва и няколко думи за сватбата с Джесика Бийл преди година : „Наслаждаваш се на всеки момент. Просто е. Почти като източна философия…“

Е аз с огромна изненада се открих в доста от думите на Тимбърлейк и с изненада ще изгледам филма, а албума вече мога да кажа, че е страхотен.

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.