След изборите всички се кръстят на програмата на Реформаторския блок

| от |
Митко Димитров и Даниел Вълчев

Митко Димитров и Даниел Вълчев

Изборите минаха и дойде време за следизборни сметки и политическо инженерстване, което трябва да изведе страната на пътя на стабилността, колкото и клиширано да звучи. Големият въпрос е кой ще спечели от цялата процедура. Силно се надявам това да сме ние – българските граждани. Иначе казано – политиците трябва да се вземат в ръце, ако искат сметките им да не излязат криви, защото народът е озверял от безочието и наглостта на властимащите.

Бойко Борисов заговори за правителство на споделената отговорност. Зачудих се от кога Борисов е придобил способността да споделя властта. Ако трябва да съм честен, г-н Борисов впечатли с този еквилибристичен похват по време на пресконференцията им, но всъщност изразът „правителство на споделената отговорност” ми звучи толкова празно и плашещо, колкото и „експертно правителство”. Не ми се струва разумно парламентарните партии да демонстрират липсата на коалиционна култура, която води след себе си жестока властова немощ, която пряко рефлектира върху животите на българските граждани. И, за да не бъде обвинен в празнодумие, ще го кажа така: партиите да седнат и да се разберат какво е най-нужно за страната в следващите 6 месеца, в следващите 12 месеца и така да започне промяната, за която всички говорят от 89-та насам. Това означава реформи, реформи и само реформи. В съдебната власт, в здравеопазването, в социалната сфера. Това, както разбираме звучи плашещо за някои партии и техните лидери и явно има защо.

Единствен носител на подобни намерения е Реформаторският блок. Колкото и трудна коалиция да е, както често се изразяват представители на ръководствата на партиите в Блока, е единствената смислена сила в бъдещия парламент, дай Боже и в следващото управление, която настоява за някакви реформи въобще. Истината е, че всички политици и партии, които искат да си предадат някакъв сериозен облик, започнаха да се кръстят на програмата на Реформаторския блок, и това безспорно е успех за дясното обединение. От тема табу, правосъдието се превърна във водеща тема в говоренето на толкова много хора. Тук въпросът е отново КОЙ? – кой е в състояние да проведе такава реформа, кой е в състояние да я подкрепи и кой недоволства от намерението за това. Очевидно приказващите са повече от мераклиите, но мисля, че това не учудва никого. Въпрос на воля и на смелост е, а към момента единствено Реформаторският блок показва смелост, решителност и намерение за реформи, а отказът на останалите партии да проведат реформи доказва огромните зависимости, в които е оплетена системата.

Източник: Блогът на Митко Димитров

 
 

И Кели Макдоналд се раздели със съпруга си

| от |

Актрисата Кели Макдоналд се разделила със съпруга си, музиканта Дъглас Пейн, съобщи Асошиейтед прес.

Крейг Барки, пресаташето на актрисата, уточни, че Макдоналд и Пейн са се разделили преди няколко месеца, но се грижат заедно за двете си деца. Те биха искали правото им на личен живот да бъде уважавано.

Кели Макдоналд, която е на 41 години, стана известна с филма „Трейнспотинг“. Тя се е снимала също в „Госфорд парк“, „Няма място за старите кучета“, в сериала „Престъпна империя“.

Дъглас Пейн е басист на шотландската група „Травис“.

 
 

Наградите Еми 2017: най-добрите на Chronicle.bg

| от |

Само няколко часа ни делят от най-голямото телевизионно събитие на годината – Наградите Еми.

Въпреки отсъствието на „Игра на тронове“ тази година, битката довечера ще бъде оспорвана. Годината беше повече от успешна по отношение на сериали и всички големи платформи изглеждат като сериозни претенденти за статуетка.  Изненади няма да липсват – знаем, че това е коронният номер на тези награди.

А вие очаквате ли наградите Еми. Защото ние да – и то с огромно нетърпение. Може да не сме критици, нито мнението ни да има някаква тежест, но си имаме своите фаворити. Кои са те, можете да видите в галерията горе. А после кажете дали сте съгласни с нас.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Шеги по адрес на Тръмп на наградите „Еми“

| от |

Започна церемонията по раздаване на музикалните награди „Еми“, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Звездите едва бяха преминали по червения килим в Лос Анджелис, когато политиката бързо „нахлу“ в шоуто. Президентът на САЩ Доналд Тръмп бързо се озова на прицела на шегите, а бившият прессекретар на Белия дом Шон Спайсър изненадващо се появи на церемонията.

Тръмп бе най-голямата телевизионна звезда през последната година, обяви водещият Стивън Колбер. Той шеговито обвини наградите „Еми“ за избирането на милиардера за президент на САЩ. Ако Тръмп бе спечелил „Еми“ за шоуто „Стажантът“, се обзалагам, че нямаше да се кандидатира за президент на САЩ, подхвърли Колбер.

Водещият пусна откъс от предизборни дебати, на който Тръмп казва, че е трябвало да спечели „Еми“.

За разлика от президентските избори обаче, отбеляза Колбер, наградите „Еми“ отиват за победителя от народния вот.

 

Той намекна за победата на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Кандидатът на републиканците спечели мнозинство в изборната колегия, но иначе получи по-малко гласове на избиратели от своята съперница, демократката Хилари Клинтън.

Актрисата Кейт Маккинън пък благодари на Клинтън, когато получи наградата за най-добра поддържаща женска роля.
Шон Спайсър, който подаде оставка като прессекретар на Белия дом през юли, допусна, че церемонията може да привлече рекордна телевизионна аудитория. Този негов коментар бе посрещнат с мълчание.

През януари първият прессекретар на Белия дом при президентското управление на Тръмп се нахвърли на репортерите, обвинявайки ги, че са подценили броя на хората, присъствали на церемонията по встъпването в длъжност на президента.
На нея видимо имаше по-малко хора, отколкото при полагането на клетва от неговия предшественик Барак Обама в началото на втория му мандат. Самият Тръмп влезе в спор с медиите, които отбелязаха този факт.

По всяка вероятност церемонията по раздаване на наградите „Еми“ ще придобие тази година политически привкус, тъй като победителите и други звезди често използват качването си на сцената, за да произнесат пламенни речи по злободневни теми, отбелязва Ройтерс.