Слабостите на иракската армия усложняват задачата да бъде смазана „Ислямска държава“

| от |

У. Дж. Дънлоп от Франс прес

Слабостите на иракската армия, проличали при светкавичната офанзива на джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД) през юни северно от Багдад, може да усложнят задачата на международната коалиция, решила да смаже тази групировка.

Съединените щати, изграждащи международен алианс с цел да „унищожат“ ултрарадикалната групировка, всяваща ужас в Ирак и съседна Сирия, няма да изпратят на терена войски и разчитат на иракските въоръжени сили за разгромяването на джихадистите, срещу които Вашингтон все пак смята да засили въздушните удари.

В рамките на тази стратегия Вашингтон планира „реконструкция“ на иракската армия – САЩ и другите страни от коалицията да й осигурят екипировка, инструктори и средства за военно разузнаване.

През последните седмици тази армия се отличи предимно с неспособността си да възпре джихадистите. Изгубили в началото на годината големия град Фалуджа и част от друг град западно от Багдад, иракските войници бяха изтласкани от позициите си при настъплението на ИД през юни северно от столицата.

От началото на американските въздушни атаки през август армията успя да си възвърне твърде ограничени територии – най-вече със силите на няколко елитни части, подкрепени на север от шиитски милиции и кюрдски пешмерги, а на запад – от сунитски племена.

Армията не бе „готова да се бие в края на 2011 г.“, когато САЩ се изтеглиха от Ирак, посочва Антъни Кордсман, експерт от Центъра за стратегически и международни проучвания. По думите му, бившият премиер Нури ал Малики, който е шиит, „отслаби войската, като я корумпира и й внуши вярност към него самия“.

Това лиши федералната армия от подкрепата на сунитското малцинство. Нахлувайки в Ирак през 2003 г., американците разпуснаха армията на Саддам Хюсеин, наброявала тогава 450 000 военни. С цел да поддържа сигурността след американското изтегляне, на мястото й бе създадена нова сила; тя включва в момента почти 200 000 души, но иракчани често се оплакват от недостиг на екипировка, оборудване и кадри.

„От 2011 до началото на 2014 г. войниците получиха много малко обучение, малко бе и бойният им опит – уверява Джон Дрейк,

аналитик и специалист по оценка на риска в „АЕК Груп“. – Повечето прекарваха времето си да контролират бариери и автомобили, вместо да се бият с бунтовниците.“ Постиженията на силите за сигурност в последно време се дължат главно на солидната подкрепа от шиитски милиции, прочули се в последно време с насилие срещу сунитите; само преди няколко години техни членове още водеха битки с войниците на САЩ.

„В близко бъдеще почти всяко настъпление ще бъде подкрепяно в една или друга форма от шиитски опълченци или доброволци, командвани от иракската армия“, изтъква Айхам Камел, директор за Близкия изток и Северна Африка в „Юрейша Груп“.

Засилената американска помощ за армията впрочем постепенно ще ограничава нуждата от външна подкрепа, отбелязва той. Но засега тази зависимост от шиитските бойци вероятно ще продължи да отблъсква сунитското малцинство – а подкрепата му за войската е критична, щом тя желае да изтласка ИД от някои главно сунитски зони, заети от екстремистите.

За да постигнат развитие, джихадистките групировки като ИД всъщност наистина се възползваха от силните антиправителствени нагласи сред сунитите. Така през последните години им бе по-лесно да действат и да набират попълнения, посочват експерти.

С цел да възвърне доверието на сунитите новият иракски премиер Хайдер ал Абади предложи създаването на „национална гвардия“ – така провинциите биха могли да се бранят със сили, формирани на място.

Отдавнашните разногласия между арабите и кюрдите, които имат свой автономен регион в Северен Ирак, може обаче да породят проблеми в координацията между армията и пешмергите. Окуражени от безредието във войската, тези кюрдски бойци например окупираха земи, за които спореха с федералното правителство. И сега кюрдите се канят да ги присъединят към своя регион, а Багдад отхвърля тази идея. /БТА/

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Kои са най-опасните за мъжете пози в секса

| от |

Разгорещяването в леглото носи не само удоволствие, но е свързано и с рискове – ново проучване разкрива кои са най-опасните за мъжете сексуални пози, пише в. „Дейли стар“.

За целите на изследването, публикувано в сп. „International Journal of Impotence Research“, авторите му са оценили нивата на риск, свързани с различни пози в секса. Специалистите са изследвали 90 мъже на средна възраст 39 години, получили „фрактура на пениса“ по време на полов акт. Оказало се, че най-висок риск – в 41 процента от случаите, крие т.нар. „кучешка“ поза. Следва традиционната „мисионерска“ поза, отговорна за 25 процента от травмите на мъжкия полов орган. На трето място е позата „ездачка“.

Експертите отбелязват, че термините „счупен пенис“ и „фрактура на пениса“ са до известна степен подвеждащи, тъй като в мъжкия атрибут няма кост и реално органът не може да се счупи. Въпросните термини по-скоро касаят неприятно и силно болезнено огъване на пениса. То се случва само при ерекция и се състои в разкъсването на специфични тъкани. Първият признак за „счупен пенис“ е характерно „изпукване“, придружено от силна болка. Впоследствие атрибутът се подува.

Не всички подобни травми изискват хирургична намеса. Понякога са достатъчни налагането на пениса с лед и почивка. При всички случаи обаче пострадалият мъж трябва да се консултира с лекар, тъй като ако травмата не се лекува правилно, съществува риск от увреждане в дългосрочен аспект.