Сивата икономика в България – малко над 17 процента
Проучването съдържа подробен анализ на текущия размер и характера на сивата икономика в България, както и специфични регулаторни и политически мерки, които да помогнат в борбата с това явление чрез развиване на електронните плащания.
Изследването показва, че плащанията в брой са важен фактор, който допринася за разрастване на сивата икономика.
Това означава, че преминаването към електронни разплащания би било в интерес на правителствата, които се сблъскват с този проблем. Затова и насърчаването на електронните плащания може ефективно да подпомогнепо-високата събираемост на данъчните приходи.
Изследването представя висококачествени иконометрични оценки на сивата икономика в България, включително общото й ниво и развитието от 2002 г. насам.
За първи път сивата икономика се анализира и от пасивната, и от активната й страна.
Пасивният компонент се отнася до ситуации, при които потребителят заплаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира транзакцията (например не издава фискален касов бон за вечеря в ресторант) и по този начин се възползва от неплащане на данъци. В тази ситуация единствено продавачът се възползва от това, че не отчита транзакцията, а потребителят може дори да не знае, че допринася за сивата икономика като плаща в брой.
Ако плащането не е в брой, а електронно, едва ли би било възможно сделката да не бъде отчетена. Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.
Различна ситуация възниква в активната сива икономика, при която и двете страни по транзакцията имат полза да не я отчитат (например ако на потребителя се даде възможност да плати по-ниска цена за строителна услуга, ако не поиска фактура от доставчика). Тук парите в брой са следствие, а не причина за незаконното поведение.
Вследствие на това активната сива икономика не може да се влияе чрез насърчаване на електронните плащания, тъй като и потребителят, и продавачът ще продължават да използват пари в брой, за да се възползват от това, че не отчитат транзакцията.
Тогава проблемът с „активната сива икономика“ трябва да бъде решен с други инструменти (например чрез инспекциите по труда).
Според последните приблизителни оценки в проучването, общото ниво на сивата икономика в България (стойността на неотчетените касови операции) е малко над 17% от БВП. Пасивната сива икономика възлиза на 10.4% от БВП, което се равнява на почти 1,8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС.
“За намаляване на пасивната сива икономика в България може да се обмислят широк спектър от потенциални регулаторни мерки – много от тези решения вече са приложени в други страни и почти всички от тях се насочват върху насърчаването на електронните плащания в транзакциите търговец-потребител. В случая на България, една от най-ефективните мерки би могла да бъде услугата “cash back” при картови разплащания на потребителите, която може да намали сивата икономика с 2.8% от БВП и да увеличи нетните приходи в държавната хазна с цели 220 млн. лв.,“ обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша. Друго решение би могло да бъде установяването на праг, над който няма да бъдат допустими плащания в брой търговец-потребител. „Например, въвеждането на праг за плащанията в брой търговец-потребител на ниво 20 лв. би трябвало да доведе до спад в пасивната сива икономика с 3.7% от БВП,“ каза Милен Райков от EY България.
Проучването за потенциалното намаляване на размера на сивата икономика чрез насърчаване на електронните плащания е проведено от EY по поръчка на MasterCard. В анализа са включени 8 страни от Централна и Югоизточна Европа (Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Полша, Сърбия, Словакия и Словения).
