Сирия гласува от страх

| от |

Сирийците избират президент – за първи път има и алтернативни кандидати. Медиите показват ведри кадри, които сугерират честен избор, коментира Дойче веле. Но как ли всъщност гласуват хора, които не знаят дали ще останат живи до утрешния ден?

0,,17678153_303,00

 

Един предизборен клип на сирийската телевизия показва танкове на фона на драматична музика. Приветливи войници със заредено оръжие призовават избирателите да гласуват: „Твоят глас е твоето оръжие. Ние защитаваме твоето решение“, казва глас зад кадър. От клипа не става ясно, срещу кого са тръгнали да воюват войниците и защо сирийските граждани трябва да използват гласа си като оръжие.

Опозицията остава извън сметките

Това са първите избори в страната, на които е допуснат повече от един кандидат. Макар те да са общо трима, резултатът от гласуването всъщност е предварително известен. Това се дължи основно на въведеното в новия изборен кодекс ограничение, кандидатите за президент да са живели най-малко 10 години без прекъсване в Сирия, да не са осъждани и да се ползват с подкрепата на най-малко 23 депутати от парламента. Законът не допуска представители на опозицията да се кандидатират за президент.

Старият, а вероятно и бъдещ, президент Башар Асад ръководи страната от 2000-та година насам. 48-годишният офталмолог по професия държавен глава наследи управлението от своя баща Хафез Асад, останал почти 30 години начело на страната. Другите двама кандидати за президент са сравнително неизвестни личности: Махер ал Хаджар е депутат в парламента от близката до управляващите Комунистическа партия, а Хасан ал Нури е бивш депутат и настоящ предприемач. Предизборната борба се води предимно в държавните или близки до правителството медии. В анкета на държавната информационна агенция Сана избиратели от столицата Дамаск споделят колко са въодушевени от възможността да гласуват за демокрацията.

Срещу кого воюва Асад?

Всяка публична изява на президента Асад се следи от медиите. Репортажите по телевизията показват един усмихнат президент, заедно със съпругата си, посрещан с бурно одобрение навсякъде, където се появи. Според официалната версия сирийската армия води героична борба срещу терористите. В действителност преди 3 години сирийците започнаха мирен протест срещу Асад с настояване за политически реформи, а по-късно с искане за оставката на президента. Впоследствие част от опозицията започна въоръжена борба срещу режима, а днес в страната бушува истинска гражданска война.

Не е ясно, как в тези условия могат да се проведат честни и свободни избори. По данни на Върховният комисарият на ООН за бежанците около 40 процента от населението на страната са били принудени да напуснали домовете си – три милиона сирийски бежанци се намират в съседните страни, а други 6,5 милиона души са бежанци в собствената си страна. Над 160 000 души са загинали по данни на сирийски правозащитни организации. Обширни части от северните и източните райони на страната са контролирани от въоръжени представители на опозицията и различни кюрдски фракции. Вторият по големина град в Сирия – Алепо е поделен между опозицията и режима.

„Хората ще гласуват от страх“

0,,17676809_401,00

Сирийският журналист Башар Юсеф смята, че в контролираните от правителството райони на страната хората ще отидат да гласуват, главно по принуда. Според него изборите ще протекат по обичайния начин, както отпреди началото на въоръжения конфликт: студенти и държавни служители ще бъдат принуждавани да гласуват. Не е изключено дори да има контролни пунктове, на които да се проверява кой е гласувал“, казва журналистът.

Опозицията бойкотира изборите изцяло. Сирийската национална коалиция, най-голямата опозиционна организация в чужбина, вече определи гласуването като „изборен театър“, който има една единствена цел – да легитимира оставането на Асад на власт. За опозициятоа обаче Асад е престанал да бъде легитимен държавен глава още от началото на революцията през 2011 година.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Най-добре облечените дами на наградите Emmy 2017

| от |

Дори да живеете в гората, знаете че сериалите в момента са в пика си. Толкова по-добре и за тазгодишните награди Emmy!

Ежегодното събитие е ценно за този своеобразен моден подиум, който на практика е червеният килим.  В разгара на наградния сезон, Емитата са трибуна за модните гурута и гиганти от цял свят.

В последно време обаче заради сериали като „Stranger Things“ и „Black-ish“ интуитивно не си представяхме големи модни достижения.

Но се оказа, че грешим – тази година модата е на ниво! Тази година видяхме всичко от Calvin Klein до Miu Miu. Вижте и вие най-красивите дами от тазгодишните награди Emmy.

 
 

Лана Дел Рей се раздели с приятеля си

| от |

Певицата Лана Дел Рей се раздели с приятеля си – продуцента Джи-Ийзи, съобщи Контактмюзик.

Продуцентът бързо я замени с друга певица – Холзи. Тя изпълнява и вокалите в новата му песен „Him and I“, в която първоначално трябваше да участва Лана Дел Рей.

Лана Дел Рей и Джи-Ийзи бяха видени за първи път заедно на фестивала Коачела през април. Там те бяха отишли с приятели, но през цялото време имаха очи само един за друг. Техен близък тогава каза, че на концерта на Кендрик Ламар, Джи-Ийзи е гледал повече танцуващата Лана Дел Рей, отколкото сцената.