Симеон Сакскобургготски: Да загърбим синдрома Вуте

| от |

„Да загърбим синдрома Вуте и да погледнем напред, по един друг, положителен начин, защото България има огромен потенциал“. Това бяха заключителните думи тази вечер в словото на бившия премиер Симеон Сакскобургготски на тържественото представяне на неговата мемоарна книга „Една необикновена съдба“, предаде репортер на БГНЕС.

На премиерата на книгата бяха дошли вицепрезидентът Маргарита Попова, служебният премиер Георги Близнашки, бившият министър-председател Пламен Орешарски, гуверньорът на БНБ Иван Искров, бившият председател на НС проф. Огнян Герджиков, председателят на НДСВ Антония Първанова, акад. Георги Марков, бивши министри, депутати, културни дейци, историци и др.

„Книгата няма претенцията на мемоари, а по-скоро – преглед, смисълът на един живот“, заяви той пред многобройната си читателска публика. В последните дни съм много загрижен, да не кажа разтревожен за това, което се случва в България и пред тежкия момент, пред който сме изправени“, продължи той. „Знаем в Полша думата солидарност какво постигна. Би било чудесно, ако намерим дума, национална цел, която да обедини нацията в този момент“, подчерта Симеон Сакскобургготски. Една такава цел осъществихме през 2007 г., когато станахме член на ЕС. Нещо подобно трябва на нашето общество сега, за да гледаме с добро напред, повтори бившият министър-председател.

Мемоарната книга „Симеон II. Една необикновена съдба“ е книга за прочит, в нея има много мъдрост, поуки, въпроси, а менторството му е дълбоко чуждо, заяви при представянето на книгата бившият евродепутат Станимир Илчев. В своите спомени и прозрения авторът е преминал мисловно през целия си необикновен живот, изпъстрен с много перипетии, интересни срещи и съдбовни моменти.

„Когато чета Иван Хаджийски, свободомислещ българин от 30-те години на 20 век, станал социолог на своето време, имам усещането, че се намирам сред описаните от него хора, които е срещал по своето време. И ми се струва, че малко нещо се е променило оттогава“, пише Сакскобургготски в автобиографичната си книга. /БГНЕС

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.