Star Wars: Силата се пробужда, джедаи

| от |

„Преди много години, в една далечна галактика се случи нещо…“, едно ревю за новата ера на „Междузвездни войни“ е редно да започне по този начин. „Междузвездни войни“ не е просто филм, това е индустрия, важен сегмент в киноисторията, поп-културен феномен, нещо различно.

Вземете първия си любим детски спомен, към него добавете първата хапка сладолед в началото на лятото, човека, когото харесвате с цялото си сърце, който ви се усмихва за първи път, любимата си песен по радиото и първия път, в който сте изпитали оргазъм. Ето това е усещането за феновете на „Междузвездни войни“ да гледат филмите. Сега знаете чувството.

Десет години след като „Междузвездни войни III: Отмъщението на Ситите“ излиза и с това хората смятат, че финалът за сагата е дошъл, студио „Дисни“ купуват правата за поредицата от Джордж Лукас и назначават Джей Джей Ейбрамс начело на най-важния пилотски кораб в киното. Той самият е огромен фен на поредицата и дори в едно интервю разказва, че леко се е притеснил, когато е снимал филма. Първият от предполагаемите три, надяваме се.

The Hollywood Reporter бяха написали, че „Джей Джей Ейбрамс е като ученик на Джордж Лукас, който си е изслушал добре урока и е постигнал най-доброто, което е научил от учителя си.“ Ейбрамс е дълбок фен на Лукасовата поредица и това си личи от първата до последната минута на „Силата се пробужда“.  Някъде на втората батална сцена – между Рей, Фин и щурмоваците – зрителят разбира и някак си отдъхва, че „Междузвездни войни“ са попаднали в добри ръце.

„Силата се пробужда“ е филм направен за фенове. Ейбрамс има много препрадки към старите филми на Лукас и същевременно изгражда един нов, различен и независим сам по себе си свят на джедаи, принцеси и зли генерали. Най-голямата сила в „Силата се пробужда“ е фактът, че може да запали наново искрата, която се разгоря в далечната 1977-а в сърцата и главите на хиляди хора по света и гори и до днес. Филмът е направен така че, хем да угоди на онези старите, върли почитатели на поредицата, хем да задоволи глада за звездна сага на по-младите.

Не се бъркайте, обаче. „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ няма за цел да печели награди и високи отличия, може би затова в историята има няколко сюжетни линии, които бяха леко претрупани и забързани, но дори те не дразнят. „Междузвездни войни“ е направен, за да задоволи фенския глад и да върне сагата там където й е мястото – на голям екран. През 1977-а ефектите и историята измислена от Лукас, са нещо новаторско. В нашия век това не може да се случи и няма нужда. „Междузвездни войни“ са отвъд тези неща и те не са от такова значение, нито за екипа, нито за феновете.

И най-важното – те, феновете, ще останат доволни. И старите и новите. Те ще видят тази еклектика от модерно, изключително комерсиално кино, с лек привкус на стари дантели от едно отдавна отминало време. Защото хората понякога удобно обичат да забравят, че киното има за цел предимно да забавлява, да вълнува, да разклаща света ти, да ти казва, че може би има нещо отвъд ежедневното пране на чорапи и миене на чинии. Филми като този са доказателство, че то не е загубила тази своя забавно-комерсиална страна и още го умее. При това го умее добре.

Способността на Ейбрамс понякога да се зарява в дълго точене на сюжетни линии и лек мелодраматизъм, тук е обрана, което може би се дължи на сценаристите Майкъл Арндт и Лорънс Касдан, който е работил по сценариите на Епизод V и Епизод VI.

„Междузвездни войни: Силата се пробужда“ е забавление с много ефекти, каскади, екшън и няколко тъжни момента, които може би ще докарат на по-възрастните сред вас и леки сълзи в очите.

Другият голям плюс на Ейбрамс е фактът, че човекът знае как да подбира актьорите си. С лекото изключение на Дейзи Ридли, която е единствената актриса, която стои малко дървено в част от сцените, всички останали са в топ форма. От Харисън Форд като Хан Соло – остарял, но все така badass умник, който е секси, през новите попълнения Адам Драйвър – моят тотален фаворит тук, Домнал Глийсън, Джон Бойега, Лупита Нионго, която няма да познаете, не се съмнявам в това, Гуендолин Кристи, Оскар Айзък до Анди Съркинс и разбира се, Кари Фишър, която грам не е загубила от очарованието на оная нахакана Лея, която помним. Просто е по-улегнала.

Старите роботи и дроиди, нови машини и мисии, всичко е налице за една истинска съвременна космическа сага.

Светът отново е „Междузвездни войни“, което напомни на много хора за детството им. Някои отново се почувстваха на 16, а други дори по-малки. Което значи, че този, който е въртял диригентската палка си е свършил работата.

Разбира се, че е ваше право да не харесате „Междузвездни войни“. Може да го наречете детски, глупав, прекалено фантастичен. Особено, ако не сте фенове на сагата, това е най-вероятното нещо, което ще си помислите за него. И няма лошо. Просто приемете, че това не е вашият филм.

Няма да издавам нищо от сюжета, защото няма да е честно към нито един от вас, които четете това ревю и се вълнувате. Знам аз как се вълнувах. Изненадите във филма са няколко и никога не бих развалила кефа на нито един от вас да ги научи по най-добрия начин – от големия екран, докато стои в притихналата тъмна зала, заедно с огромна група от хора, които делят същото вълнение като него. Защото това е едно от най-хубавите чувства на света.

Така че, тази зима, преди да посрещнете Нова година, преди да се срещнете с белобрадия старец, преди да изслушате скучната реч на Плевнелиев по БНТ, се отправете на едно пътешествие в една галактика, която е далеч, много далеч…

 
 

Star Wars: Силата се пробужда, джедаи

| от |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.

 
 

Star Wars: Силата се пробужда, джедаи

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

Star Wars: Силата се пробужда, джедаи

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Star Wars: Силата се пробужда, джедаи

| от |

Актьорът Даниъл Крейг, който потвърди, че ще се снима за пети път във филм за Джеймс Бонд, ще настоява тематичната песен на лентата да бъде поверена на инди рок състав, съобщава Контактмюзик.

Екранният 007 много харесвал алтернативната американска банда „Кар сийт хедрест“ и щял да положи усилия честта да изпълнят главния хит в 25-ия филм за Джеймс Бонд да се падне именно на нея.

Известен е фактът, че мнението на Даниъл Крейг се уважава от продуцентите на култовата шпионска сага. Така например по препоръка на актьора Адел бе избрана да изпее тематичната песен в „007 координати Скайфол“ от 2012 година.

Крейг настояваше „Рейдиохед“ да изпълнят хитовата композиция в 24-ия филм за Бонд „Спектър“,но тяхната песен впоследствие не беше използвана.