Швеция на Пипи я няма вече…

| от |

Швеция гласува тази неделя за нов парламент. Крайнодесните партии и неонацистите получиха рекорден брой гласове. Главната им тема: вълната от имигранти. Репортаж от предизборна Швеция на Дойче веле.

Те са прилично облечени, развяват симпатични знамена. Зад една на пръв поглед красива фасада се спотайват неонацисти. Лидерът на антиимигрантската партия „Шведски демократи“ проповядва омраза срещу чужденците и се кълне в шведската нация. Вчера маршируваха в Малмьо, днес – в Стокхолм. „Партията на шведите“ всеки ден атакува нов град, но активистите ѝ са принудени да се предпазват с пластмасови щитове, защото повечето шведи не ги харесват. Стратегията на неонацистите е прозрачна: те непрекъснато показват, че ги има. И провокират към безредици. Крайно левите това и чакат – и атакуват неонацистите. А полицията попада между фронтовете.

Такива битки напоследък се разиграват почти всяка седмица някъде в Швеция. Страната е изненадана от толкова много ярост, насилие и размирици. Хиляди хора излизат на улицата. А неонацистите потриват ръце, защото това означава, че са станали много важни.

Разговаряме с един млад човек, който ги познава добре. Той има зад гърба си присъда заради расистка пропаганда и телесна повреда. Ким Фредриксон скъсал с неонацистите, защото просто престанал да вярва на техните твърдения. Знае добре обаче, че няколко техни групички са доста боеспособни: „Някои от шведските групи дори тренират в Украйна, с тамошните неонацисти. Викаме им туристи-революционери. Според мен тези групички бързо и съвсем съзнателно се радикализират. А това не е шега работа“, обяснява Ким.

И всичко това се случва в Швеция? В страната на приветливите дървени къщички и на веселата Пипи Дългото чорапче? Къде отиде толерантното, отворено общество, където пришълците са добре дошли? Това се питат много шведи днес, в навечерието на изборите.

Нещо се е случило в Швеция

В малкото градче Атвидаберг също върви предизборна борба. Срещаме един симпатичен, улегнал господин на име Бертил Йонсон. Той е кандидат на „Шведски демократи“. Бертил спира хората на улицата и им обяснява, че неговата партия участва сериозно в политиката. Много минувачи си взимат от листовките му. „Шведски демократи“ доскоро бяха в периферията, сега обаче вече ги тегли към центъра. Те влязоха в шведския парламент още преди пет години, а според социолозите на сегашните избори могат да получат и над десет процента. Вече не бълват толкова омраза, ударили са го на чист популизъм. Непрекъснато демонстрират например загриженост за дребните предприемачи, които напоследък масово фалират.

Факт е, че шведската икономика почти спря да расте, а младежката безработица достигна 22 процента. Социалната държава няма пари, вече не сколасва дори да ремонтира училищата. Училището в Атвидаберг например беше затворено заради плесен. „Шведски демократи“ само това и чакат. Но популизмът им не спира до малките предприятия и западналите училища. Партията на Бертил настоява например престъпниците да се преследват по-сериозно. Всъщност зад борбата срещу престъпността те прикриват кампанията си срещу вълната от имигранти в Швеция.

Бертил агитира точно пред сградата, която някога беше първа гордост на градчето. Навремето луксозният хотел на площада привличаше платежоспособни туристи, а днес в сградата са настанени бежанци. За приюта се грижи Натале Майкъл. В момента под покрива му живеят 180 бежанци. Когато излизат в града, местните се държат добре с тях, разказва Натале. Но въпреки това атмосферата е отровена. „Сформираха група във Фейсбук, която постави ултиматум: или затваряте приюта, или ще го подпалим. Не го взехме насериозно. Пък и нищо не случи…“ – разказва той с преиграно безгрижие.

Имигрантите – водеща предизборна тема

Но в Швеция очевидно се е случило нещо. Да, в петък хората все още се прибират у дома с алкохола, закупен в лицензираните държавни магазини, но страната се е променила. Същите тези хора се боят за работата и спестяванията си, а това носи точки на крайнодесните.

Някогашният неонацист Ким Фредриксон знае, че довчерашните му другари искат точно това. Нищо, че прикриват омразата си към чужденците и се правят на много възпитани. „Социалният климат се променя и крайнодесните използват именно това. Преструват се на много добри, а в същото време се опитват да наложат своите теми в обществената дискусия“ – твърди Ким.

Неонацистите в скъпи костюми досега имат успех. Доказват го многохилядните демонстрации срещу тях в Стокхолм. А също и фактът, че притокът на имигранти се превърна в предизборна тема номер едно. Мнозина шведи още не могат да повярват, че онова дружелюбно, гостоприемно и отворено общество, което беше запазена марка на страната, днес се пропуква в самата си основа.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.

 

 

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.