Швейцарският удар по Европа

| от |

Швейцарците са своенравни и мразят чужденци – така биха могли да се изтълкуват резултатите от швейцарския референдум за имиграцията. Това е стъпка с последици за Швейцария, но и за ЕС, твърди Бернд Ригерт в коментара си за Дойче веле.

0,,17415692_303,00

Швейцарците искат да се изолират от имигрантите и тръгват срещу споразуменията с ЕС за свободно придвижване на хора. С известни ограничения тази свобода важи за всички граждани на ЕС. Е, какво пък – нека отменят споразуменията и видят какво ги очаква, вероятно са си казали в Брюксел. Но подобна позиция би била твърде късогледа, защото далеч не само Швейцария ще усети последиците от това решение – в ЕС то ще разпали наново дебата за свободния избор на място за работа и за живеене. Темата дори може да се превърне във водеща за предстоящите през май избори за Европейски парламент.

Швейцарският бизнес и всички партии, без дяснопопулистката Народна партия, са срещу въвеждането на по-рестриктивно законодателство срещу имиграцията. Швейцарските избиратели обаче последваха призива на изолационистите, очевидно уплашени от възможността страната да бъде наводнена от чужденци, които да „размият“ националния й облик и култура.

Швейцария има полза от чужденците

За подобни страхове едва ли има рационални причини, защото Швейцария печели от притока на квалифицирани чужденци от Европа. В малката алпийска държава живеят 1 милион граждани на страни от ЕС, които съставляват 1/8 от населението на страната. Годишно пристигат по около 80 хиляди чужденци, които плащат данъци и едва ли биха могли да бъдат в тежест на социалната държава. Въпреки това през последните години надделяха настроенията срещу имигрантите, подклаждани от десните популисти от Народната партия, които са най-голямата фракция в националния парламент на Швейцария.

В централата на ЕС в Брюксел не проявяват разбиране за своенравието на швейцарците и с половин уста уверяват, че ще уважат решението на швейцарските граждани. В същото време в Брюксел са наясно, че многобройните двустранни споразумения с Швейцария са пред провал. Много ще зависи от това, дали и как точно швейцарското правителство ще предоговори спогодбите си с Брюксел за свободното движение на хора. На изпитание в случая се поставя почти приключилата интеграция на Швейцария към европейския вътрешен пазар.

Такава обаче е волята на швейцарските избиратели, въпреки че ЕС е най-големият търговски партньор на страната, и че близо половин милион швейцарци живеят в общността. В бъдеще свободното придвижване в рамките на ЕС няма да важи и за швейцарските граждани. А понеже в Берн не са предвидени квоти за мигранти, Европейската комисия очаква трудни преговори с швейцарците.

Претопляне на ксенофобски настроения

Съществува опасност резултатите от швейцарския референдум да подхранят нова дискусия за имиграцията към ЕС, за чужденците и свобдното движение на хора. А и на други места в Европа се обсъждат възможни рестрикции – британският премиер Дейвид Камерън иска да ограничи миграцията от новите страни-членки на ЕС и настоява за реформране на европейските закони. От допитването в Швейцария могат да са доволни и баварските консерватори от Християнсоциалния съюз (ХСС), защото то им дава още аргументи в тяхната кампания срещу т.нар. мигранти по бедност от Румъния и България. Всъщност референдумът в Швейцария е добре дошъл за всички дяснопопулистки партии в Европа – от френския Национален фронт на Марин льо Пен до холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс. В този смисъл швейцарците дават храна на европейските популисти точно преди европейските избори.

По този начин се атакува един от стълбовете на европейското обединение – свободният избор на място за работа и живеене. Обществените и икономическите последици от това могат да бъдат катастрофални. В Европа на 21 век всъщност повече не бива да има никакво място за националистически и изолационистични възгледи и опити за капсулиране. Затова в предстоящите преговори с Швейцария ЕС трябва да бъде много последователен. Ясно е, че ако няма свободно движение на хора, не бива да има и свободно движение на стоки и капитали. Швейцарските банки имат огромно желание да управляват парите на европейците, но самите европейци, ако обичат, да си останат там където са. Това просто няма как да стане!

 
 
Коментарите са изключени за Швейцарският удар по Европа