Що е то беларусизация?

| от |

Беларуските власти са започнали да отделят все по-голямо внимание на националната си култура и език. Руските медии реагират критично и говорят за беларусизация, предава Дойче веле. Дали действително този процес е факт?

Много граждани на страната чуха за първи път за „меката беларусизация“ от руските медии, които изведнъж започнаха да говорят за „потискане на руския език и култура в Беларус“. През септември съдът в Минск наложи глоба на директора на районния градски съвет, защото отговорил на руски на писмената молба на един гражданин. Редица руски медии написаха по този повод, ча в страната се провежда политика на „мека беларусизация“.

Прегрешенията на беларусите

Руските медии дават и други примери за „мека беларусизация“. В края на юни в град Витебск бе открит паметник на княз Олгерд, който впоследствие става велик литовски княз. Паметникът ни най-малко не учуди местните жители, тъй като – според историческите данни – по време на управлението на Олгерд в началото на 14-ти век Витебск се превръща в голям културен и търговски център. Руските медии обаче не закъсняха да се възмутят, обвинявайки Олгерд в „многократни завоевателни походи срещу Москва“. И припомниха, че във Витебск са се отказали да вдигат паметник на Александър Невски /който няма никакво пряко отношение към града/.

И отново се заговори за „мека беларусизация“. Московските журналисти припомнят и факта, че в деня на Русия, на 12 юни 2013, била закрита организацията на техните съотечественици „Минско общество на руската култура“. Руските медии подчертават, че в Минск не признават войната от 1812 година за отечествена и не искат да възстановят паметника на император Александър Втори. Президентът Александър Лукашенко пък произнесъл речта си по случай Деня на независимостта 3 юни на беларуски. И това далеч не бил последният пример.

Целенасочен ли е процесът?

В последно време беларуските власти действително отделят повече внимание на местната култура, на езика и историята, казват експертите. Означава ли това, че е в ход процес на беларусизация? Директорът на Центъра за европейска трансформация Андрей Егоров смята, че в Беларус няма целенасочена беларусизация. „В контекста на боевете в Украйна, руските медии реагират раздразнително на всички действия, свързани с откъсването от руската култура в полза на независимостта“, казва той. Освен това отбелязва, че т.нар. „пълзяща беларусизация“ отдавна е в ход. Но този процес няма планомерен характер, а по-скоро се явява спонтанна реакция на външни дразнители.

При това в Беларус е в ход съкращаване на броя на беларуските училища. „В същото време беларуските власти разбират, че националните особености са основа за съществуването им.“ И затова в редица случаи предприемат неочаквани стъпки, реагирайки на събитията в Русия или Украйна. Но това не е целенасочена политика за беларусизация на страната, казва Андрей Егоров.

Политологът Сергей Николюк е убеден, че процесът на беларусизация е факт и съответства на ръста на пробеларуските настроения. „Но ако тези настроения на беларуските граждани са по-скоро своеобразна реакция на руската пропаганда, то властите в страната съзнателно се обръщат към националните ценности. Събитията в Украйна показаха колко неизвестности крие в себе си липсата на съгласувана национална политика. И това плаши Минск“, казва политологът. „Властта усети угрозата за своето съществуване и започна да се обръща към народностните корени. И това е естествено“, твърди Сергей Николюк.

Тенденцията ще продължи

Дори и най-ревностните радетели на славянското единство обаче не виждат повод за безпокойство. Председателят на партията „Беларуски славянски комитет“ Сергей Костян заявява, че „беларусизацията на Беларус е нещо съвсем нормално“. Той пропомня, че съгласно последното преброяване на населението, в Беларус живеят 93,7 процента беларуси. 70 на сто от населението определя беларуския като свой роден език. Завръщането на беларуския език и култура не застрашава никого, а съхранява националната идентичност на страната.

Председателят на Сдружението на приятелите на беларуския език Олег Трусов казва, че през последните години се наблюдава тенденция към беларусизация. „За истинска беларусизация би могло да се говори, ако президентът произнася половината от речите си на беларуски, а 50 на сто от училщата и университетите провеждат занятията си на този език“, казва той. Засега обаче се забелязват само отделни фрагменти от този процес, твърди Трусов. Той дава пример с реставрирането на беларуските замъци, с връщането към беларуските културни традиции и с електронните табели в градския транспорт, на които надписите са само на беларуски и английски. Олег Трусов не смята, че страната е застрашена от масова беларусизация, но е убеден, че тази тенденция ще продължи през следващите години.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Новите и старите на седмицата на модата в Милано

| от |

Нови таланти, търсещи своето място редом до утвърдени марки като „Москино“ и „Армани“, се очакват с интерес на започващата днес Седмица на модата в Милано, предаде Франс прес.

Програмата на модната фиеста включва около шестдесет ревюта и стотина презентации. Седмицата на модата в Милано ще започне с представянето на колекцията пролет/лято 2018 г. на модна къща „Гучи“, която процъфтява благодарение на дизайнера Алесандро Микеле, заел поста творчески директор в началото на 2015 г.

Очаква се през следващите няколко дни модните подиуми в Милано да греят във всички цветове на дъгата, както и завръщането на 90-те години в модните линии под формата на панталони с ниска талия и прави сака. Вертикалните райета също ще отбележат солидно присъствие.

Сред очакваните с интерес нови таланти е британският дизайнер Пол Съридж. Той ще представи първата си колекция, откакто тази година зае поста творчески директор на модна къща „Роберто Кавали“.

В Милано ще дебютират и съпрузите Люси и Люк Майер – новите творчески директори на модна къща „Джил Сандер“.

За първи път на Седмицата на модата в Милано ще се представят марките „Албино Теодоро“ и „Шийна“, както и младият южнокорейски лейбъл „Дъ-сириус“, впечатлил модния свят с футуристичните си творения.

Милано няма да е Милано без „тежката артилерия“ в модата – „Фенди“, „Ферагамо“, „Версаче“, „Прада“, които отново отчитат подем в продажбите след няколко трудни години, белязани от отдръпването на азиатския пазар, валутната нестабилност и терористичните нападения в Европа.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.