Шотландците имат исторически шанс

| от |

Отделянето от Англия би било историко-романтичен анахронизъм, от който шотландците само ще загубят, твърдят противниците на независимостта. Но и съюзът с Англия е чиста отживелица, твърди в коментара си Д. Шешкевиц пред Дойче веле.

В четвъртък четири милиона шотландци ще гласуват в референдум за бъдещата независимост на страната. Културните и политически различия на шотланците им дават право да потърсят своя шанс. Дълго време хората в Германия и Средна Европа възприемаха Шотландия като някакъв отдалечен регион в северната част на Британия и я приравняваха в езиково отношение с Англия. Да, хората знаеха, че там много вали, че шотландците пият уиски и мъжете понякога носят роклички. Знае се и за пословичното скъперничество на шотландците, на което има посветени много вицове. По-новата история на страната в Обединеното кралство обаче е изтласкала от съзнанието на хората факта, че до 1707 година Шотландия е била независима нация.

Великобритания – като държавен субект от 18-ия век, може да попадне в един исторически епизод с досега непредвидими политически и икономически последици, ако мнозинството от жителите на Шотландия над 16 години гласува с „Да“ на рефрендума за независимост. Дали това няма да е стъпка назад? Историко-романтичен анахронизъм и връщане към едновремешната държавна раздробеност, и то днес, когато говорим за модерна Европа без граници? Мисля, че не.

Шотландия винаги е била по-различна

Шотландия винаги се е различавала от южния си съсед Англия. Това са разбрали още римляните. Неслучайно император Адриан разпорежда издигането на прочутия „Адрианов вал“ по границата с келтските територии. И през следващите векове келтите на север и норманите и англосаксонците на юг водят войни помежду си, през които шотландските армии винаги са опазвали независимостта на кралството си.

Едва след обединението на двете кралства през 1603 година и неуспешния опит на шотландците да създадат собствена търговска империя с Източно-индийската търговска компания, през 1707 година те са принудени да гласуват за парламентарен съюз с Англия. С този акт се полагат основите на издигането на Великобритания като световна сила.

Шотландци, англичани и богатият на въглища Уелс създават навремето един единствен по рода си суровинен басейн, който значително увеличава политическата власт на островната империя и дава благосъстояние на много хора в Обединеното кралство. Едва през втората половина на 20-и век културните и политически различия изпъкват с цялата си сила.

Съюзът с Англия е отживелица

Маргарет Тачър деиндустриализира Британия и санира закъсалия държавен бюджет с помощта на „течното злато“ от петролните полета на Шотландия в Северно море. Шотландците приемат спокойно този факт, докато не забелязват, че техният Абърдийн, който би трябвало да изглежда като шотландския Абу Даби, потъва в мизерия и все повече хора живеят в бедност и нищета. Съмненията сред шотландците нарастват, когато консервативната партия на Тачър редовно поема /с незначителни прекъсвания/ правителствената отговорност в британския парламент в Уестминстър. При това на всички избори от 1997 година насам, шотландците никога не са успявали да изпратят повече от един представител на торите в долната камара на британския парламент. В ограбената откъм политическо влияние и икономически възможности Шотландия нараства влиянието на националистите. През 90-те години те успяват да извоюват от Лондон регионален парламент, който съставя правителството.

Шотландският ренесанс

От няколко десетилетия Шотландия преживява истински културен ренесанс. Единбургският фестивал е едно от най-посещаваните и модерни културни събития в света. Шотландската музика се радва на широка популярност. Шотландските университети са безплатни и привличат студенти от цял свят. Шотландските учени постигат сериозни резултати в различни научни сфери и са признати далеч извън пределите на Обединеното кралство. Докато в Англия образованието се е превърнало в лукс и привилегия на богатите, шотландските училища са достъпни за всички. Отворената към света Шотландия привлича и много висококвалифицирани мигранти. Партията ЮКИП няма почти никакво влияние в Шотландия, докато нейната ксенофобия и растящ изолационизъм й носят изборни успехи в Англия.

Обогатяване за ЕС

Една независима Шотландия незабавно би се устремила към придобиване на членство в ЕС. Тя по никакъв начин не би се изолирала. Затова пък британският премиер Дейвид Камерън обяви, че през 2017 година ще има референдум за евентуалното излизане на Великобритания от ЕС. Той обаче може да се окаже твърде закъснял. Шансовете са 50 на 50. В четвъртък Шотландия може да използва историческия шанс и с един демократичен акт да се завърне към държавната си назависимост.

Шотландците няма от какво да се страхуват и в икономическо отношение. Въпреки ограничените си петролни резерви, Шотландия ще се нареди сред 20-те най-силно развити икономики в света благодарение на значителните си ресурси от възобновяеми енергийни източници. За Европа това може да донесе единствено ползи.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.

 
 

Кайли Дженър очаква първото си дете

| от |

Кланът Кардашиян/Дженър е на път да се увеличи с още един член – най-младата звезда от риалити семейството Кайли Дженър очаква първото си дете, съобщават Ройтерс и Асошиейтед прес.

Според няколко източника 20-годишната полусестра на Ким Кардашиян чака рожба от приятеля си, рапъра Травис Скот.
Неназовани източници, цитирани от сп. „Пийпъл“, разкриват, че бебето трябва да се появи на бял свят през февруари.
Представители на риалити звездата не са отговорили на молбите за коментар.

Кайли Дженър и 25-годишният Скот Травис имат връзка от април, припомня Ройтерс

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.