Шинейд О’Конър ни каза, че е съсипана. На някой да му пука?

| от chronicle.bg |

Тази седмица Шинейд О’Конър публикува видео от Ню Джърси, на което тя се намира в хотелска стая и споделя с феновете си жестоката си борба с психичната болест – такава, каквато е. До последния брутален детайл.

В това видео тя е разтърсена, ужасена и самотна. Ядосана, уязвима, със счупено сърце. Фрустрацията в очите и гласа й може да се докосне.

„Хората, които страдат от психични разстройства са най-уязвимите хора на света“, казва тя. „Трябва да се грижите за нас. Ние не сме като другите“.

Видеото е шервано хиляди пъти, но дали това има значение?

След смъртта на знакови фигури като Крис Корнел и Честър Бенингтън наскоро, както и Робин Уилямс и Кърт Кобейн преди това, светът внезапно се изпълни със скърбящи фенове, които споделят песните на своите идоли, предлагат трибуна, пишат във Facebook колко е важно да се говори открито за психичните заболявания т.н. За няколко дни.

Часове след самоубийствата социалните мрежи се превръщат във виртуални паметници, сред които се върти един основен въпрос: „Можехме ли да видим знаците? Симптомите им, към нещо толкова ужасно ли сочеха?“

Шинейд е неонов знак. Тя е ярък, светещ билборд. Всяка нейна дума и сълза е сигнална ракета, които полита в нощното небе с надеждата да бъде видяна. Тя ни казва къде е и къде да я намерим. Показва ни какво е да живееш с психично заболяване, моли ни да ни пука, да не стигматизираме, да бъдем съпричастни. Тя ни казва директно, че когато нейната ненавременна според нашите стандарти смърт се случи, това не бива да ни шокира.

Истината обаче, и тя е по-жестока от самото заболяване, е че никой не обича да гледа как хора реват в хотелски стаи и изглеждат слаби, разголени, нещастни. Не искаме да се докосваме до тях, дори гледайки видеа, защото се страхуваме – че можем индиректно да се заразим. Дистанцираме се, отдръпваме се, омаловажаваме тяхното страдание и заклеймяваме симптомите им като „лигавщина“.

Превръщаме ги в призраци.

Не правим това с онкоболните. Нито с хората със сърдечно-съдови заболявания, или онези, които са покосени от остра инфекция. Не им се поидграваме, не ги наричаме „слаби“, не поставяме под въпрос изборите им – и със сигурност не ги изоставяме да се борят сами.

Единственото, което правим наистина добре що се отнася до хората с психични заболявания, е да им издигаме онези виртуални паметници и да пуснем по една Facebook сълза, когато вече не са сред нас. Само дето тогава вече няма значение.

Шинейд казва: „Помогнете на мен и на хората като мен, докато още сме тук“. Тя моли онези, които я гледат, да направят стъпка в бурята на психичната болест и да спасим онези, които са заклещени в нея. Тя моли да помогнем на актьорите и на певците, които водят борба с тези разстройства. Но и на полицаите, на учителите, както и на домакините. Тя моли да погледнем при възрастните двойки, при гимназистите, при ветераните. Тя моли от името на милионите хора с психични болести, които нямат силата или трибуната да пуснат такова видео сами.

Надяваме се повече от нас да се я чуят. Надяваме се, че някой, който е достатъчно близо до нея, може да я достигне и да й каже, че има за какво да се бори, че е красива, че не е сама, че има значение, че има смисъл. Надяваме се, че ние всички можем да отправим тези послания до нашите родители, съпрузи, деца, приятели, съседи и колеги, които се нуждаят от тази подкрепа. Надяваме се, че скоро хората ще започнат да третират психични заболявания като значими и понякога смъртоносни – каквито са.

Надяваме се, че ще започнем да обичаме и да приемаме тези хора – вместо да постваме сърцераздителни писма по стените им, след като си отидат.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.

 

 
 

Кой е Макдоналд в името McDonald’s?

| от chronicle.bg |

McDonald’s е, без второ мнение, най-успешната верига ресторанти за бързо хранене в историята на света. Името му се свързва с това на Рей Крок – предприемачът, който инвестира в ресоранта. Но защо се казва точно McDonald’s – кръстен ли е на някого и ако да , на кого? Каква е историята на веригата?

 

През 50-те години работата на Крок била да продава машини за млечни шейкове. Един от клиентите му е ресотрант в Калифорния, уравляван от братята Ричард и Маурис Макдоналд. Родом от Ню Хемпшир, те се местят в Калифорния през 20-те години и си намират работа като носачи на филмови декори.

Двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес през 30-те годни на 20 век благодарение на баща им, Патрик Макдоналд, който отваря “The Airdome” – щанд за хотдози и хамбургери.

През 1940 Ричард и Маурис разрастват бизнеса като отварят „McDonald’s“ – барбекю драйв-ин ресторант. Това ги учи на няколко важни урока – че хамбургерите са една от най-доходоностните храни и че служителите, които занасят храната от кухнята до колата, са ненужни (по онова време те са около 20). Братята имат и няколко идеи как да забързат цялото приготвяне на храната от сурово месо до готов хамбургер в ръцете на клиента.

Те затварят ресторанта за 3 месеца и го отварят пак с ново поразчистено меню, нови възможно най-ниски цени от 15 цента за хамбургер (днешни 1,30 долара) и изключително бързо изпълнение на поръчките.

До 1954 година братята Макдоналд вече имат 9 ресторанта и 21 продадени франчайза като до голяма степен давали на франчайз самия метод на приготвяне, а не името на бранда си.

На 52-годишна възраст Рей Крок влиза в картинката.

Той служи в армията заедно с Уолт Дисни, по-късно е джаз музикант, радио DJ, продава хартиени чаши, работи в ресторант и накрая е търговец на машини за млечни шейкове. Брандъд Prince Castle, чийто машини продава, е доста по-скъп от конкуренцията Hamilton Beach, което ги прави и все по-трудни за продаване. Това кара Крок да потърси ново начинание.

Той познава ресторантьорския бизнес и може да различи добре функциониращ ресторант от лош. Някъде по това време братята Макдоналд се разделят с франчайз агента си Бил Тансей заради влошеното му здраве. Рей заема неговото място и задвижва плановете си – а те се оказват много по-мащабни от тези на Макдоналдови. На 15 април 1955 година той отваря първият си ресторант, а само за 5 години те ще се разраснат до 100.

 

Но как в крайна сметка Рей превзема бизнеса?

През 1961 година Ричард и Маурис са доволни от бизнеса си и нямат интерес да го развиват, за разлика от Крок. Той събира инвеститори и купува ресторанта за 2,7 милиона долара (около 21 милиона днешни долари). Двете страни също така се разбират Рей да изплаща на Ричард и Маурис част от печалбата, но не вписват това в договора по молба на Рей – за да не изглежда зле пред инвеститорите. След сделката, понеже няма нищо написано черно на бяло, Крок не дава на братята нито стотинка от печалбата.

 

50 години по-късно: 35 000 различни ресторанта в 118 държави, 1,7 милиона служители, които обслужват около 68 милиона клиенти всеки ден. Годишните печалби на веригата Макдоналдс са над 5 милиарда долара.

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;