Ще пострада ли Източна Европа от антируските санкции на САЩ?

| от |

15465465465470

Властите на САЩ решиха да прекъснат сътрудничеството с Русия по редица проекти в рамките на руско-американската президентска комисия, създадена още по време на президента Дмитрий Медведев за „презареждане на отношенията”.

Президентът Барак Обама подписа закон за въвеждане на санкции спрямо Москва. Освен това, Северноатлантическият алианс изцяло анулира цивилното и военно сътрудничество с Москва, макар и да остави пролука за продължаване на политическия диалог. Министрите на външните работи на НАТО приеха пакет мерки, насочени към задълбочаване на отношенията с партньори от Източна Европа, също под натиска на Вашингтон. По този начин Америка внедрява нови радикални мерки, но далеч не всички в Европа са съгласни с тях.

Вестник „La Repubblica” пише, че „Европейският съюз буксува по въпроса за санкциите против Русия във връзка с нейните действия по Украйна, което дразни Белия дом”. Според Вашингтон, „Европейският съюз за пореден път демонстрира неспособност…”.

Междувременно Белият дом смята, че „без участието на европейците в определянето на приоритетите икономическият ефект няма да бъде адекватен. Дори свикването на Г-7 без Русия се съпровожда със слухове, че Германия не е съгласна с ликвидирането на Г-8”.

Събитията в Украйна, предизвикали реакцията на Вашингтон, провокираха един важен въпрос: ще устои ли Русия? И още – имат ли граници тези санкции, ще се ограничи ли Западът с икономиката или с този въпроса ще се заеме американското министерство на отбраната? Чисто хипотетично, в случай на икономическа блокада, при която в страната престанат да идват стратегически важни ресурси, Русия може да се сблъска със сериозен недостиг на редица хранителни стоки, лекарства, комплектуващи за производството.

Но, съгласно публикациите на някои украински издания, „санкциите на Вашингтон могат директно да повлияят и върху икономиката на страните от Източна Европа – да създадат там маса проблеми”.

Заместник директорът на Института на глобализацията и социалното движение Василий Колташов, коментирайки положението, отбелязва следното:

– Засега обнародването на западните икономически санкции против Русия предизвикаха своеобразна обратна реакция от страна на южните членки на еврозоната, които заявиха, че от сега визовият режим с Русия се улеснява. От това са заинтересовани всички страни на Източна Европа, които просто искат приток на руски туристи.

В същото време има и механизми за друго сътрудничество, механизми за взаимни инвестиции. Тук американските санкции лягат на абсолютно неподготвената европейска почва, защото в Европа нищо подобно не може да се случи. И това, между другото, е една от главните причини, защо американските и отчасти брюкселски икономически санкции спрямо Русия са обречени на провал – за тях сега няма нито условия, нито заинтересовани сили в Европа. Ще отговаря ли Америка, ако Европа пострада от вашингтонския сценарий?

Американската преса цитира заявления, правени в Брюксел, Берлин, Лондон и Париж. Дори Великобритания, която обикновено е единен фронт със САЩ, не иска въвеждане на икономически санкции. Дейвид Камерън е против да бъдат плашени руските инвеститори, които разполагат свои капитали в Лондонското Сити. Единствената санкция на Европейския съюз стана замразяването на собствеността на 18 чиновници от Украйна,близки до сваления президент Виктор Янукович.

Според Василий Колташов, САЩ сега се стремят да получат трансатлантическо споразумение за свободна търговия, в която да включат не само своите стари партньори Канада и Мексико, но и всички членки на Европейския съюз и асоциирани с тях държави. Т.е. те искат да контролират европейската икономика, като реализират един такъв „план на Маршал наопаки” – като не дадат на европейската икономика стимул за индустриално развитие, но обсебят нейните пазари в подкрепа на износния модел на реиндустриализацията на американската икономика. Това е своеобразен план за износ, който, според администрацията на Барак Обама, следва от една страна да смекчи вътрешните конфликти в САЩ между Републиканската и Демократическата партия, и в същото време да позволи на американската икономика да се съвземе и да продължи излизането от кризата. Този изход от кризата обаче, следва да става за сметка на други страни, и по тази причина отделянето на Крим от Украйна създава един опасен прецедент за Вашингтон и Брюксел, защото по същия начин могат да постъпят и други страни, в това число и от Европейския съюз. Тук Русия се оказва в една нова историческа роля. Не знам, доколко руското ръководство е готово да поеме върху себе си изцяло тази роля, но кризата в Европа ще провокира и други региони да търсят начин за сближаване с Русия, докато американският план за икономически конфликт с Москва не дава никакви икономически стимули за Източна Европа.

И така, санкциите са готови. Това предвижда замразяване на визи, конфискуване на банкови сметки и друга собственост на руски чиновници. Конгресът на САЩ предлага предприемане и на по-строги мерки, които да засегнат икономиката на Русия, по-специално по газовия въпрос. Америка казва, че е „препълнена с газ и го продава за стотинки!. У тях – да. А в Европа щатското гориво ще излезе по-скъпо от руското. Едва ли Европа е готова да преплаща в името на една съмнителна корпоративна солидарност с акцент към интересите на американския бизнес, пише Гласът на Русия.

 
 
Коментарите са изключени за Ще пострада ли Източна Европа от антируските санкции на САЩ?