Ще ни отнемат ли роботите работата?

| от |

Всички сме наясно, че машините работят повече от хората. Те са напреднали от изместването на работниците във фабриките към това да са лични асистенти и даже адвокати. След десетилетие още по-голяма част от живота ни ще бъде дигитализирана.

Въпросът за сицилиевата долина е дали сме се насочили към воден от роботите преврат или към изпълнена с отдих утопия.

Изследователският център Pew публикува доклад въз основа на интервюта на 2551 души, които се занимават с научни изследвания и анализи в сферата на технологиите. Повечето от тях се съгласяват, че роботите и изкуственият интелект ще преобразят всекидневието ни до 2025 година, но мненията им по въпроса как точно ще стане това са разделени на две.

От едната страна са техно-оптимистите. Те вярват, че макар и машините да изземат работните ни места, хората ще си създадат нови такива, подобно на случилото се след селскостопанските и агрикултурните революции. Значението на думата “работа” според тях може да се измени също, тъй като хората ще се окажат с много повече свободно време.

Другата половина се съгласяват, че някои работни места ще изчезнат, но не са толкова убедени, че ще се появят нови. Те се страхуват от бъдеще с твърде много безработица, дълбоко неравенство и въстания – особено ако не се намесят политиците и образователните институции.

robots

Ето някои от най-интересните точки от изследването.

Най-утопичната:

Нещастни ли сте, че миялната машина е заменила миенето на чинии на ръка? Или пък че пералнята е заменила миенето на дрехи на ръка? Според мен “изместването” на работите е добре дошло – всеки иска повече работни места и по-малко работа.

– Хал Вариан, икономист в Google

Най-антиотопичната:

Ще трябва да се преборим с дългосрочна криза на заетостта от чисто икономическа гледна точка.

– Карл Форел, партньор в Open Tech Strategies

Най-обнадеждаващата:

Напредъкът в изкуственият интелект и роботика ще позволят на човечеството да пропусне повтарящите се рутинни задачи и да инвестира времето и вниманието си в по-важни неща. Вече имаме приложение на телефона си за почти всичко, но няма приложение, което да ви свърже емоционално с някой.

– Памела Рътлидж, директор на центъра за психологически изследвания Media

Най-мрачна:

Степента на интеграция на изкуственият интелект в животите ни ще зависи от богатството на индивидите. Хората, които ще притежават такива асистенти нямат истински проблеми.

– Бил Уудкок, изпълнителен директор на Packet Clearing House

Най-страшна за американците:

В глобален мащаб ще се създадат повече работни места около производството на роботите, но в по-развитите региони като САЩ и Европа хората ще бъдат прогонени от работните си места.

– Майк Лийболд, изследовател в Института за Бъдещето

Най-плашеща за родителите:

Само най-образованите хора ще се състезават с машините. Образователната система в САЩ и в по-голямата част на земята все още кара учениците да стоят в колона и да мълчат, докато ги подготвят за живота във фабрика от 20 век.

– Хауърд Райнолд, технологичен журналист и анализатор

Най-плашеща за студентите:

Почти не се спираме на факта, че ще е трудно да си избереш кариера, която не е автомизирана. Надпреварата между автомизация и човешки труд се печели от автомизацията.

– Джери Мичаски, основател на eXpedition

Най-плашеща за хората:

Роботизираните сексуални партньори ще са нещо обичайно. Основният въпрос през 2025 година ще бъде: За какво са нужни хора, при положение че няма нужда да се трудят?

– Стийв Бойд, водещ изследовател в GigaOM

 Най-помагаща на хората:

Заетостта ще бъде само за високо квалифицираните кадри – а дори и те ще бъдат настигнати от машините. Живите продавачи, медицински сестри, лекари и актьори ще бъдат символи на лукс.

– Джудит Донат, сътрудник в Харвардският университет

Най-плашеща за мъжете:

Най-голямо изключение ще правят работните позиции, които зависят от съпричастността на работника – учител, медицинска сестра. Тези, които традиционно се заемат от жени. Един от най-големите социални въпроси през 2020 ще бъде ролята на мъжете в света.

– Джамаис Каскио, писател

Най-скептични:

Работим над роботиката и изкуственият интелект отдавна. Но 2025 ми се струва твърде скоро – нужни са десетилетия за да се интегрират подобни неща в обществото.

– Джон Лазуро, преподавател в Калифорнийският университет

Най-успокояващи:

Изводът, че автоматизацията означава загуба на работни места е грешен. Какъв ще бъде технологичният напредък зависи от социалната структура. Това не е нещо. което просто ще се случи,  а е политически избор.

– Сет Финкелщайн, софтуерен програмист

По NyTimes

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.