Ще напуснат ли британците ЕС?

| от |

Откакто преди година британският премиер Камерън обяви намеренията си за провеждането на референдум за оставането на страната в ЕС, постоянно се говори за излизане от Общността. Но има и други предложения, пише в свой анализ Дойче веле.

uk-eu-doors-web

Резултатите от допитването, проведено по поръчка на британския „Обзървър“ миналия декември, са еднозначни: на въпроса дали смятат страната си за европейска, 84 процента от германците отговарят утвърдително, докато при британците такъв отговор дават само 40 на сто.

За популистката Партия на независимостта, както и за някои медии и представители на консерваторите, Брюксел е основен виновник за всичко, което не върви: имиграцията, бюрокрацията, прахосването на пари. В този контекст последните данни от допитванията изобщо не звучат неочаквано, изтъква социологът Питър Келнър: „В момента има минимално мнозинство, което поддържа излизането на страната от Европейския съюз – 45 процента искат това, 35 процента са за оставането на страната в Общността и 20 на сто се колебаят“.

Преди една година британският премиер Камерън обеща на сънародниците си, че ако бъде преизбран, през 2017 година ще организира референдум за европейското членство: „Време е народът да си каже думата, време е нещата с Великобритания и Европа да се изяснят“, твърди Камерън.

Договарянето на нови правила в ЕС бе второто обещание на Камерън. Премиерът настоява за същностна реформа в Общността, която до доведе до повече гъвкавост, намаляване на бюрокрацията и без да се налага хармонизация във всичко. Британският премиер е на мнение, че така реформираният Европейски съюз ще стане и по-конкурентоспособен – в него Брюксел ще има по-малки правомощия, а националните парламенти ще взимат повече решения.

UK-Representation-to-the-EU

За общите правила

Апелът на Камерън е адресиран не само към останалите страни-членки на ЕС, а най-вече към публиката във Великобритания. При това не без известен успех – председателят на Съюза на индустриалците Джон Кридланд заяви следното: „И големите, и малките британски фирми казват: трябва да останем в променения Европейски съюз, а не извън него и без влияние“. Инвеститори като Хонда, Нисан, Форд, Ситигруп или Унилевър предупреждават, че ако Великобритания излезе от ЕС, ще се изтеглят от страната.

И тези изказвания, и стратегията на Камерън обаче не впечатляват особено противниците на ЕС от Партията на независимостта и от Консервативната партия. Те поставят нови, нереалистични изисквания като например за край на свободата на придвижване в рамките на Общността.

Само преди две седмици десетина консервативни депутати поискаха в писмо парламентът да получи правото на вето над всяко решение на ЕС. В този случай дори и критично отнасящият се към ЕС външен министър Улиям Хейг се почувства длъжен да се намеси: „Това, което в система с общи правила не е възможно, включително и в зона за свободна търговия, е отделните парламенти едностранно да могат да казват – няма да правим това. Вътрешният пазар не би могъл да функционира така“.

Интересите на Лондон

Оттогава насам хардлайнерите възприемат Хейг като предател. Те гледат по същия начин и на финансовия министър Джордж Озбърн след като преди седмица той заяви, че Великобритания иска да остане в Европейския съюз, но с нови договори: „Сегашните не са изготвени за съюз, в който някои страни-членки държат на много по-дълбока интеграция от другите. Вместо да се изправи срещу истината, Брюксел използва еквилибристики, за да нагоди съществуващите договори към ситуация, на която те не съответстват“, твърди Озбърн.

Лондон се опасява най-вече от това, че без промени в договорите интересите на държавите извън еврозоната ще отстъпват все повече на заден план. Според Питър Келнър много е важно как ще бъде формулиран въпросът за референдума: „Ако британците бъдат попитани, например, дали биха подкрепили оставането в ЕС ако консервативното правителство предоговори правилата, а Дейвид Камерън призове за оставане в Общността, тогава повечето британци биха подкрепили членството“, твърди социологът.

 
 

Нов робот може да изгражда молекули

| от |

Учени конструираха първия в света робот, способен да изгражда молекули.

Наномашините могат да използват малка роботизирана ръка, която премества и строи молекули. Новият робот предизвиква химически реакции в специално създадени разтвори. Той може да осъществява медицински мисии.

„Нашият робот е буквално молекулярен робот, изграден от атоми, точно както вие може да направите много обикновен робот от частите на конструктор Лего. Той изпълнява поредица от прости команди, които са програмирани по химичен път от специалист“, обяснява проф. Дейвид Лий, химик в университета на Манчестър.

„Точно както робота в завода, нашата версия може да бъде програмирана да поставя и прикрепя компоненти по различен начин. Тя изгражда различни продукти, само че в по-малък мащаб, на молекулярно ниво“, добавя проф. Лий.

Молекулярният робот може да се използва за ограничаването на загубата на суровини при различни производствени процеси.

Изследователите твърдят, че той може да ускори откриването на нови лекарства, да подобри енергийната ефективност и да изгражда малки по размер продукти.

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!

 
 

„Kingsman: Златният век“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка

| от |

Шпионската комедия „Kingsman: Златният век“ измести хоръра „То“ от първото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 39 милиона щатски долара, съобщиха световните информационни агенции.

В продължението на филма от 2015 г. на режисьора Матю Вон отново участват звездите Тейрън Еджъртън и Колин Фърт, като към тях се присъединяват Чанинг Тейтъм, Холи Бери, Джулиан Мур, Джеф Бриджис. Филмът е направен повече за публиката, отколкото за кинокритиците.

„То“ продължава да събира голяма публика. Приходите от филма по творбата на Стивън Кинг през уикенда са 30 милиона долара. Така той стана най-печелившият хорър на всички времена, ако не се отчита инфлацията – общо 266,3 милиона долара . През 1973 г. „Екзорсистът“ спечели 232,9 милиона долара в Северна Америка. Ако се вземе предвид инфлацията, сумата ще се равнява на 1 милиард долара през 2017 г.

„Lego Ninjago: Филмът“ дебютира с приходи от 21,1 милиона и зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка. На четвърто е „Американски убиец“ с 6,3 милиона долара, следван от „Всички мои мъже“ с 3,3 милиона долара. На шесто място също с 3,3 милиона долара е психотрилърът „Майка“ на Дарън Аронофски с Дженифър Лорънс, който не успя да привлече зрителския интерес и през втората си седмица по екраните.

 
 

Студентите с високо самочувствие получават по-добри оценки

| от |

Студентите с високо самочувствие получават по-добри оценки, отколкото по-неуверените в способностите си техни връстници със същото ниво на знания, предаде ТАСС.

Изводите направиха в свое изследване проф. Анатолий Пересецки от Висшето училище по икономика в Москва, Русия и проф. Ян Магнус от Амстердамския свободен университет в Холандия.

„Студентите, които разчитат на по-висок успех в университета, действително го постигат. Откритията опровергават твърдението, че уверените в добрите резултати студенти се учат по-лошо. На фона на високите очаквания, те имат и по-големи амбиции, борбеност, постоянство и следователно – вероятност да успеят“, казаха от пресцентъра на руския университет.

В проучването бяха включени около 600 студенти от втори курс, които са се обучавали в периода 2011-2015 г. в Международния институт за икономика и финанси във Висшето училище по икономика.