Сериалите, които очакваме през 2016-а

| от |

 В края на годината различни програми ни предлагат специални коледни епизоди и финални серии на любими шоута. Това само засилва глада ни за добра телевизия и повишава очакванията ни към новия телевизионен сезон.

2015-а година предложи наистина добри сериали, независимо дали ви е развълнувала смъртта на Джон Сноу или ви е разочаровал новият „Истински детектив“. Със сигурност това, което виждаме на малкия екран, става все по-добро и заема все по-осезаемо място в живота ни.

Неслучайно британският речник Collins определи „binge-watch“ за дума на годината. Терминът няма точен превод на български, но означава „да гледаш голям брой от епизоди на сериали в последователност“, а употребата му се е увеличила три пъти само за една година.

През 2016-а освен нови епизоди на любими сериали, на екран ще се появят и нови проекти, които да чакаме с нетърпение.

Селектирахме някои от онези, които очакваме с най-голямо вълнение, защото според предварителната информация за тях, това ще бъдат качествени телевизионни продукти.

Независимо дали сте чували всички заглавия, които ви предлагаме, със сигурност не е лоша идея да им хвърлите едно око през новия сезон.

 
 

Почина Джон Хърд, бащата от „Сам вкъщи”

| от chronicle.bg |

Американският актьор Джон Хърд е починал на 72-годишна възраст.

Хърд нашумя най-вече с ролите си в „Сам вкъщи“ и „Гладиатор“, но записа още над 150 участия в Холивуд във филми и телевизионни сериали.

Причина за смъртта на Хърд все още не е оповестена. Тялото му е било открито в хотелската му стая в Пало Алто, Калифорния, а той е отседнал там след операция на гърба.

Актьорът изигра бащата на главния герой в „Сам вкъщи“ и това си остава най-разпознаваемото му превъплъщение, но в редица други филми се утвърди като майстор на поддържащите роли.

За появата си като корумпиран детектив в сериала „Семейство Сопрано“ Хърд беше номиниран за „Еми“.

Той оставя три деца след смъртта си.

 
 

Досиетата CHR: Актрисата Шанън Ричардсън и писмата й с рицин

| от chronicle.bg |

„Това писмо е нищо в сравнение с това, което ви готвя, господин Президент. Ще трябва да убиете мен и семейството ми преди да се доберете до оръжията ми. Всеки, който приближи до къщата ми, ще бъде застрелян право в лицето.“

Годината е 2013-та а получателят на съобщението е не кой да е, а президентът на САЩ Барак Обама. Освен него подателят изпраща подобни писма и до кмета на Ню Йорк, Майкъл Блумбърг и Марк Глейз, директор на организация на против незаконното притежание на оръжия.

Но нищо не е такова, каквото изглежда. Подателят е 35 – годишната актриса Шанън Ричардсън от Тексас. Макар да участва за кратко в сериалите The Walking Dead и The Vampire Diaries, тя става известна с изпращането на писма, намазани с рицин до висши държавници, сред които президентът Барак Обама.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Шанън и Нейтън Ричардсън; Getty Images

А мотивът е далеч по-прост и банален отколкото изглежда – отмъщение. Съпругът, Нейтън Ричардсън,  подава молба за развод и тя решава да му го върне. Един майски ден, след като той отива на работа, тя изпраща писма до въпросните личности, като планът й е да обвини съпруга си за деянието. Отива на 90 километра от жилището си в Ню Бостън – в Шривпорт, Луизиана, и изпраща три намазани с рицин писма. След това отива в полицията и съобщава за извършеното, според нея от мъжа й, престъпление. Жената наивно си мисли, че нито едно от писмата няма да бъде отворено в администрацията на държавния глава поради съображения за сигурност, но това ще бъде достатъчно, за да обвинят съпругът й.

Сметките й обаче излизат криви. След около месец тя е разкрита и започва съдебен процес. През юли 2014 г. присъдата е произнесена – 18 години затвор за притежание и произвеждане на високотоксично вещество.

По време на разпитите заявява, че не е лош човек и не е искала да нарани никого. Това обаче не смекчава обстоятелствата и не прави постъпката й по-приемлива за разследващите. След забелязани неточности в отговорите й, те задълбават oще. Става ясно, че Шанън Ричардсън е купувала семена и продукти по Интернет, за да произвежда рицин. Веществото е изключително опасно и води до болезнена смърт при поглъщане, инжектиране или вдишване на изпаренията му. По-късно самата тя признава, че е купувала семена от растението рицин, опитвайки се от тях да извлече токсичната течност. Всичко това е купувано през профили и сметки на името на съпруга, за които той не е знаел.

Първоначално я грози максималната присъда, но след направени самопризнания, тя е „смекчена“ на 18 години  затвор. Освен тях, жената трябва да плати глоба от 367 хил. долара.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Getty Images

Случаят с Шанън Ричардсън е  типичната история в стил Агата Кристи. Съпружеска двойка, която  е в процес на развод.  Жената решава да вземе нещата в свои ръце и да отмъсти. Фактът, че се изявява като  актриса прави нещата една идея по-екстравагантни. Имаме и типичните за дребните престъпници  недомислие и наивност, че не само ще им  се размине, но и планът им ще проработи. Но явно никой не бива да подценява американското правосъдие. Прокурорът на Тексас твърди, че това е най-странния криминален случай на територията на щата.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.   

 
 

Нова стъпка в борбата с чернодробната недостатъчност

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени успяха да превърнат малки „семена“ от чернодробна тъкан в напълно функциониращи органи в мишки.

Ако методът се окаже приложим и при хора, ще бъдат намалени дългите списъци на чакащи за трансплантации. От него ще могат да се възползват и хора с чернодробна недостатъчност, които не могат да се подложат на такава операция.

Учените от Масачузетския технологичен институт са поставили три вида чернодробни клетки в биоразградими тъканни скелети и са ги имплантирали на мишки с увредени органи. Миниатюрните структури са се увеличили 50 пъти след имплантирането и са изпълнявали нормалните функции на черния дроб.

Ако методът се прилага на хора, необходимите клетки могат да бъдат взимани от пациента или от органи, които не отговарят на изискванията за трансплантация. Много важно при него е, че не са необходими лекарства за потискане на имунната система.