Сепаратисти с московски адреси

| от |

Руснаците решават почти всичко. С такова впечатление остава човек, ако хвърли поглед към лидерите на проруските сепаратисти. Възловите постове в т. нар. Народни републики Донецк и Луганск заемат хора от Москва, пише Дойче веле.

Не, Александър Бородай не е избягал. „Премиерът“ на т. нар. Донецка народна република бил служебно в Москва и скоро щял да се върне. Това заяви представител на проруските сепаратисти в Източна Украйна за агенция Интерфакс във вторник (29.07.2014). От средата на юли целият свят познава брадатия мъж. Александър Бородай беше човекът, който преговаряше с международните контрольори след свалянето на малайзийския самолет.

Мъжете от Москва

В Москва той си е всъщност у дома. 42-годишният Бородай е работил там, преди през май да стане „правителствен ръководител“. Близък е с един друг руснак, който се представя като Стрелков, но всъщност се казва Игор Гиркин, който също има московски адрес. 43-годишният Гиркин се провъзгласи за „министър на отбраната“ на т. нар. Донецка народна република. В интервю той посочва, че е бивш сътрудник на тайната служба на Руската федерация ФСБ. Вероятно Бородай е отпътувал за Mосква, за да не бъде разпитван. Украинската тайна служба публикува наскоро запис на телефонен разговор между Бородай и московския политолог Алексей Чеснаков, в който двамата обсъждат положението на сепаратистите. „Изгледите са лоши“, казва Бородай. Чесноков, който преди време работеше за Кремъл, отрича провеждането на подобен разговор. До този момент Бородай не е направил изявление за автентичността на разговора.

Руснаци на ръководни постове

Бородай и Гиркин не са единствените руснаци на ръководен пост сред сепаратистите в Източна Украйна. В началото на юли Марат Баширов например стана „министър-председател“ на т. нар. Луганската народна република. 50-годишният бивш топ-мениджър и лобист в Москва минава за експерт по „стратегически комуникации с държавните органи“. Формално начело на двете „народни републики“ стоят украинци – Валерий Болотов в Луганск и Павел Губарев – в Донецк. Двамата обаче все по-рядко се появяват пред обществеността. Един от първоначалните лидери на сепаратистите в Донецк, „председателят на парламента“- Денис Пушилин междувременно се пресели в Москва.

Значително по-малко информации има за въоръжените бойци. Политологът от изследователския център „Разумков“ в Киев Олекси Мелник твърди, че в Източна Украйна оперират различни групировки. „Най-важното обаче е, че хората на отговорни постове, които създадоха целия хаос, очевидно са сътрудници на руските тайни служби“, казва експертът в разговор за Дойче Веле. В щаба на антитерористичната операция на украинската армия предполагат, че сред проруските сепаратисти има близо 2 000 сътрудници на руските тайни служби.Те имат възлови позиции и вербуват нови бойци сред населението. Около 5 000 души са се присъединили към сепаратистите. „Те искат да създадат собствена държава „Донбас“ или да присъединят източноукраинския индустриален регион към Русия“, казва говорителят на щаба на украинската антитерористична операция Олекси Дмитрашковски.

Батальонът „Изток“

Най-добре обученото проруско бойно подразделение е батальонът „Изток“. Негов командир е бившият шеф на украинските специални части „Алфа“ – Александър Ходаковски. Под негово командване се сражават около 1 000 бойци. В интерюта той споменава, че в редиците на батальона има и чеченски доброволци. Ходаковски е единственият сепаратистки лидер, който косвено призна, че сепаратистите са свалили малайзийския самолет. В интервю за агенция Ройтерс Ходаковски казва, че сапаратистите притежават зенитни комплекси „Бук“. По-късно той се отрече от изявлението си.

Армията на Стрелков

Най-голямото въоръжено подразделение сред сепаратистите е групировката около Гиркин (Стрелков). След освобождаването на Славянск той премести главната си квартира в милионния Донецк. Според различни източници, в редиците на подразделението на Гиркин се сражават между 1 000 и 4 000 бойци. Източник, пожелал да остане анонимен, твърди, че повечето са опитни войници от Русия. Пак според него, подразделението на Гиркин разполага с танкове и гранатомети, като повечето оръжия са от Русия.

Руската православна армия

Т. нар. „Руска православна армия“ се свързва с името на самопровъзгласилия се за „губернатор на Донбас“ Губарев. По данни на руски журналисти, в състава й влизат 4 000 бойци. Анонимен наблюдател на място твърди, че в действителност в редиците на „православната армия“ се сражават около 500 души. В социалните мрежи Губарев пише, че „Руската православна армия“ е „мощната армия на народна република Донецк“. Мъжете се сражавали по вътрешно убеждение. Според анонимния наблюдател обаче, това са местни хора от бедните миньорски селища, които нямат военно обучение. „Те се борят главно срещу мародерите, но и сами не се отказват от плячкосване. Не разполагат с тежко оръжие“, заключава той.

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.