Съвети за отслабване от една дебелана

| от Цвети Иванова |

След години борба със злоядство и анорексична визия, най-после чудото се случи и аз надебелях. Усещането, че храната в чинията ми е повече от тон и изяждането й е толкова възможно, колкото и да преплувам Тихия океан, плавно отлетя от чекмеджето със спомените ми и на негово място израсна друго усещане, а именно, че храната в чинията ми е с количество за югоизточноазиатска домашна мишка, докато аз обитавам тялото на средно голяма белуга.

Досущ като децата от Нарния открехнах вратичката на гардероба и пред очите ми се разкри цял нов свят. Светът на съществуващите гърди, светът на забранената храна, на агресивните съблекални, чиито огледала те следят като зли очи и вместо хубавото ти бившо тяло отразяват извивки на тюлен. Прохождах в тези нови, неуютни земи с вещината на новородено жирафче и фигурата на неговата бременна майка. Откривах девствени територии по тялото си – нови гуши, пресни гънки, симпатични пластове корем.

Приемах новото си тяло стоически и с гордост го носех навсякъде, но след втората честитка на несъществуваща бременност, реших, че трябва да предприема мерки. Поръчах си тениска с надпис „Не съм бременна. Дебела съм“. Последва трета честитка, заедно с ново чувство на сгъване на някаква свивка вляво от корема при сядане. Реших да засиля мерките и си купих кантар, който всекидневно да отчита промените в теглото ми. Проклетият кантар всяка сутрин пулеше грозните си цифри под краката ми и след няма и седмица го намразих и го набутах в мазето, където, доколкото разбрах от детското си балканче и двете пластмасови шейни с марка БобСлей – се чувствал много добре.

Не мина много време и забелязах, че баба ми започна вместо две печени филийки, да ми прави по една. Стори ми се подозрително и поставих ребром въпроса на какво се дължи секването на грижите й по моето изхранване. Тя нежно ме нарече „пухчето на баба“, изкоментира, че съм прекрасна така, но е добре да се ограничавам малко, защото може приятелчето ми да спре да ме харесва така, а на Донка дъщерите са на по 40 години и си нямат мъже и знам ли това колко е страшно.

В главата ми изникнаха образите на страховитите стари моми на Далчев с телосложение на кашалоти и сълзи по издутите лица. След това се замислих, че дъщерите на Донка може да са кльощави като Круела Девил, но подобно на нея да обичат да носят палта от малки далматинчета и това да е причината да живеят в агония без мъже.
Все пак, образите на дебелите стари моми продължиха да ме преследват и се видях принудена да действам по “the old-fashioned way”. За да не се занимавам с диети от интернет и тинтири-минтири, действах радикално и отидох на диетолог. Той ме претегли на някакъв унизителен грамаден кантар, след което ми изписа хранителен режим за три месеца.

Спазвах го един месец и се отегчих до степен да предпочитам по-скоро сланините ми да бъдат наръфани от триглавия любимец на Хадес – Цербер, отколкото да хапна още веднъж нискокалорично сирене.

Следващият опит бе популярната 90-дневна диета със страхотни отзиви. Намерих по нещо вкусно за всеки ден от режима и цял месец спазвах неотклонно алгоритъма пържола – суши – торта – круши. След водния ден се чувствах като една 48-килограмова Алесандра Амброзио и точно когато мислех, че вече имам всички данни да кандидатствам за „ангел на Виктория“,  рязко ми писна да спазвам режим.

Затова взех следващото решение – да не спазвам диета, а просто да се ограничавам от дебелеещи храни. Нищо ексцесивно – просто разумно хранене с качествени, диетични продукти. Трябва да призная, че тази тактика проработи за поне две седмици, докато в един момент не започнах да изпускам положението от контрол. Стоях в пицарията до офиса, избирайки от обедното меню и реших да си взема салата с киноа и маслини, когато внезапно някъде на два метра над мен се чу моя глас, магически усилен: „Едно парче пица с четири сирена, моля“. Този случай на паранормално раздвоение на мозък и глас беше началото на края на разумното, диетично хранене.
След цяла година лутане из пустинята на тъжния живот с паласки, установих, че депривацията* от вкусна храна води до алиенация* , маргинализация*  и състояние на перманентен предменструален синдром.

Затова измислих пет правила, чието спазване може да не ви направи по-слаби, но със сигурност ще направи кожата ви по-уютна за душата ви. Ето ги и тях:

1. Не яжте геврек, ако може да изядете маруля.
2. Не яжте петифура, ако може да изядете ягода.
3. Не яжте тулумба, ако може да изядете морков.
4. Не яжте шкембе чорба, ако може да изядете спаначена супа.
5. И последно, но не и по важност…не пийте кока-кола, ако може да пиете чай от мента.

PS: Последен безплатен съвет от мен: не поливайте кавърмата си допълнително с олио и зехтин. Това ще ви спести поне два килограма.
И сияйте! Самата Кристина Агилера го е казала: „You are beautiful, no matter what they say“.

* депривация – сложна дума за „лишаване“

*алиенация – сложна дума за „отчуждаване“

*маргинализация – сложна дума за „отхвърляне посока ръба на обществото“

 
 
1 Коментар
  • Сър Пичук

    Госпожо Иванова, постарайте се да изгаряте толкова калории, колкото поемате и яжте каквото ви се ще. Всички видове диети – до една са абсолютен отпадък.


На какво се дължи тревожността от липсващия смартфон

| от Цвети Иванова |

Психолозите от години се опитват да обяснят на какво се дължи тревожността от липсващия смартфон. Според китайски и корейски специалисти причината за нея е, че хората вече ги възприемат като свое продължение, съобщи Прес асосиейшън.

Тревожността от липсващия смартфон се нарича номофобия. Учени от университета в Хонконг и университета в Сеул се опиха да определят на какво се дължи тя с помощта на 300 доброволци. Те установиха, че тревожността заради невъзможността човек да използва смартфона си няма нищо общо с телефонните обаждания в спешни случаи, а се определя от ролята им в ежедневието ни за нашата идентичност, като наше продължение, с което записваме дигитално спомените си.

Роля за тази тревожност имат и социалните платформи като Фейсбук, Инстаграм и Туитър – обявяването на това, което правим в интернет, вече е част от преживяването на събитията.

Учените са установили също, че страдащите от номофобия по-често се оплакват от болки в китката и врата от останалите.

 
 

Трима щастливци с атрактивни печалби от Еврошанс

| от Цвети Иванова |

Какво може да е общото между пенсионер, редови служител и собственик на транспортна фирма от три различни краища на България? Ами например това, че участват в играта на Евробет – Еврошанс и се радват на късмета си, като печелят страхотни суми.

78-годишният Илия Щърбов от село Старцево познава 8 от 9 числа, който му носят 5 000 лева. Той играе за 1 теглене, залагайки на следната кобинация: 4, 7, 27, 33, 34, 35, 37, 40 и 69. Бай Илия не може да повярва, когато букмейкърът обявява печалбата, а посетителите в пункта бурно го аплодират.

В същото време, 39-годишният Бейсим Риза е в родния си град Исперих и опитва късмета си в пункта на ул. Васил Левски № 76. Решава да играе с 10 случайно избрани числа. Само 5 минути по-късно 9 от 10-те числа се оказват печеливши и му осигуряват сумата от 5 006 лева.

Бейсим е много горд от печалбата си, защото донякъде повтаря успеха си от 10 000 лева, спечелени от него преди време в друга игра на Евробет – Лотомания.

Сериозен удар прави и 65-годишният собственик на транспортна фирма Стойко Василев, който печели 5 002 лева от Еврошанс. Съдбата го отвежда по работа в град Камено, където познава 7 поредни числа – 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78! Щастливцът планира да зарадва с подаръци най-голямото си богатство – своите внуците.

 
 

„Остава“ става на 25 години с концерт и нов клип

| от Цвети Иванова |

Те са „Шоколад“, „Внимание“, „Супермен“, „Океан“ и още десетки заглавия. Песните им са в историите на хиляди българи и всеки от нас има поне една песен на „Остава“, с която асоциира важен момент от живота си. Обичаме тези момчета и винаги ще им благодарим за моментите, авантюрите, плача, дългите нощи и слънчевите дни.  

„Остава“ става на 25 години (невероятно, но факт). Инди-рок бандата ще отпразнува юбилея си с концерт на 31 август в клуб „Маймунарника“ в Борисовата градина.

В дългогодишната си история „Остава“ имат безброй изяви в страната и чужбина, над 20 видео клипа, 5 издадени студийни и 3 концертни албума, включващи хитове, които и до днес държат групата в списъка с най-добрите изпълнители.

На концерта публиката ще чуе както всички любими на публиката песни като Sex in the morning, „Океан“, „Понеделник“, „Мини тяло“, „Шоколад“, „Ще дойдеш ли с мен“, „Мъничко човече“, „Бесен“, „Внимание“, „Самолет“, така и рядко чувани песни.  Седмица преди да отпразнува годишнината, бандата пуска видеото към песента „Самолет“, част от албума „Океан“. Режисьор е Петко Спасов, който направи и видеото към „Внимание“. Клипът е издържан изцяло в черно бяла стилистика и напомня клиповете на The Smashing Pumpkins.

Съпорт банда на концерта ще бъдат „МФортно Диско“, които ще подгреят с 30-минутно изпълнение на изцяло авторски песни.

 
 

Актьорите от „Мръсни танци“ преди и сега

| от Цвети Иванова |

 Този е от онези приятни носталгични спомени, за времето, когато Дженифър Грей скача в ръцете на Патрик Суейзи. Краят на 80-те и началото на 90-те в България са такива, че филмът с двамата става един от любимите на тийнейджърите тогава. А онези, които са го гледали години след излизането му, също остават пленени.

Каквото и да говорим, „Мръсни танци“ си остава една от вечните класики. Той и „Флашданс“ са марките на 80-те години, към които винаги ще се връщаме. Може актьорите да не са най-добрите и да не повтарят успеха си, но това не пречи още да ги обичаме. Все пак те станаха част от детството и юношеството на няколко поколения.

В галерията горе можете да видите как изглеждат Бейби, Джони и тяхната банда 30 години след премиерата на „Мръсни танци“.