Сатурновата дупка не е това, което изглежда

| от Селена Астро |

Вероятно няма човек, който да не е чувал за Сатурновата дупка – онзи период от тридесетте дни преди рождения ден и десетте след него. Въпреки че технически планетата Сатурн няма общо, психичното състояние на човек пред тези малко повече от пет седмици изключително много наподобява тежък Сатурнов транзит към Слънцето или Луната от рождените ни карти, т.е. период, през който се чувстваме объркани, потиснати, виждаме нещата доста по-черно от обикновено, срещаме пречки във външния свят, но също така самите ние си поставяме такива, прикрити като физическо неразположение, неуместна разсеяност или обърканост.

Това по какъв начин Сатурновата дупка ще ни повлияе, зависи до голяма степен от нас. Нека вземем за пример Мария.

Мария години наред излиза с женен мъж, Петър, с когото отдавна работят заедно. Наскоро тя навърши четиридесет и три години, няма семейство, деца, чака Петър да напусне жена си. Той е женен от повече от двадесет години и има три деца.

Любовта й към Петър досега е била движещата сила в живота й. Всяка открадната среща, целувка или интимен контакт са я зареждали с търпението, което той е искал от нея, обещавайки й, че след като децата пораснат, ще напусне жена си и ще се премести при нея.

Още миналата пролет обаче най-малкото дете е станало на осемнадесет и основателните причини за отлагане на съвместното съжителство вече са се изчерпали. Петър обаче продължава да не предприема никакви стъпки в легитимизирането на отношенията си с Мария, заради което нейното недоволство прогресивно започнало да нараства.

С приближаването на рождения й ден, Мария се остави на болката, която изпитва и я анализира, да си даде сметка, какво точно иска за себе си и как би могла да го постигне.

През този период настъпи голяма промяна в мисленето и в изясняването на приоритетите й. Това беше период на депресия, болка и криза, в който беше наистина потисната и черногледа, но той й беше необходим, за нейното вътрешно израстване. В първите дни след като навърши четиридесет и три години, след поредния празник, който празнува със семейството на брат си, вместо с мъжа който искаше до себе си, тя реши най-накрая да поеме отговорност за живота си и да премине на едно ново ниво на осъзнатост.

По време на Сатурновата си дупка Мария разбра, че е силна и способна и че все още не е късно да започне живота си на чисто. Откри страни в себе си, за чието съществуване не подозираше преди. Осъзна, че е време да преустанови чакането и най-накрая събра смелост да каже на Петър, че иска да продължи напред и че прекратява отношенията си с него. Малко след раздялата им смени и работата си, за да не се засичат и благодарение на тази смяна попадна на друга, в която позицията й позволява много по-голяма творческа изява и самостоятелност от предишната. Промените, които предприе в никакъв случай не й бяха лесни, но й бяха необходими, за да успее да предприеме стъпките, водещи я по пътя на себепознанието и себеуважението, по който отдавна бе спряла да върви.

Можем да гледаме на дните преди рождения ден, като на завършването на един цикъл, а на десетте след него като на започването на нов.

Неслучайно доста хора именно тогава си казват заветното: „след рождения ми ден никога повече няма да….“ За всеки един от нас „да-то“ е различно, за някои то е: „да запаля цигара“, за други: „да му се обадя“, за трети: „да се тъпча“. За плановете ни да излязат успешни след празника е препоръчително да не продължаваме с „да-то“ ами да преминем на „ще“, „ще се храня здравословно“, „ще намеря работата, за която мечтая“, „ще си сменя жилището и ще започна на чисто“. При всеки от нас началото ще е различно, както и планът за годината, общото при всички обаче е, че за всеки един човек по отделно е добре да остави нещата, които му пречат, задушават и спират прогреса му, зад гърба си.

През периода е добре да се опитаме максимално честно да застанем в лице със собствените си подсъзнателни нужди, да се докоснем до Висшия си Аз.

Колкото по-надълбоко се вгледаме в себе си и колкото по-пълноценно успеем да се анализираме и да вникнем в най-тъмните кътчета на психиката си, толкова по-добре ще разберем, по каква причина сме правили или предизвиквали нещата, които са ни се случвали, както и тези, които не са ни се случвали.

А случаят с Мария показва и друго – през Сатурновата дупка всеки може да открие своя „Петър“, своята най-често вътрешна спирачка за растеж и да го премахне от живота си, дори това да е само бутилката вино, с която сме свикнали да се приспиваме или работата, в която от десет години не сме имали повишение или развитие.

Снимка: Getty Images

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

Вече има премиерна дата за „Необикновените“

| от chronicle.bg |

Премиерата на „Необикновените“ в България ще бъде на 12 октомври, обяви FOX.

„Необикновените“ разказва емоционалната история на двойка от предградията, чийто обикновен живот е разтърсен от внезапното разкритие, че децата им притежават мутантски сили. Принудено да бяга от враждебно настроеното правителство, семейството търси помощ от мутантска организация в сянка и трябва да се бори, за да оцелее.

Действието на сериала се развива във вселената на “X-Men”. Поредицата е със звездното участие на Стивън Мойер („Изстрели“, “Истинска кръв”), Ейми Акър (“Под наблюдение”), Натали Елин Линд („Готъм“) и Пърси Хайнс Уайт (“Нощ в музея 3“) в ролите на семейство Стракър. В сериала участват още Шон Тийл (“Reign”) в ролята на Еклипс/ Маркос Диаз; Джейми Чънг („Готъм“) в ролята на Блинк/ Кларис Фъргюсън; Ема Дюмонт (“Водолей”) в ролята на Поларис/ Лорна Дейн; Блеър Редфорд (“Просветление”) в ролята на Буревестник/ Джон Праудстар и Коби Бел (“Извън играта”) в ролята на Джейс Търнър.

TheGiftedS1 (1)

Пилотният епизод на сериала е написан от Мат Никс (“Извън играта”) и режисиран от Брайън Сингър (поредицата “X-Men”). „Необикновените“ е с изпълнителни продуценти Никс Сингър, Лорън Шулър Донър и Саймън Кинбърг (“X-Men: Апокалипсис”, “X-Men: Дни на отминалото бъдеще”) и Джеф Лоб и Джим Чори от Marvel

 

 
 

Войната между актьори и режисьори

| от chronicle.bg |

Филми се снимат по няколко месеца, а всички знаем какво става, когато имаме един прекалено стриктен, взискателен или пък агресивен колега. Въпрос на време е на някого да ти избият чивиите.

Това се случва неочаквано често, но се чува само ако участниците са известни. Най-старият и легендарен спор е между актьори и режисьори. И като казваме „стар“, имаме предвид много стар.

Катрин Хепбърн, която е невъзможно красива, се скарва жестоко с режисьора Джоузеф Манкевич, който е безобразно нетактичен. Научете повече в галерията ни!

 
 

Досиетата CHR: Дисидентът, който не успя да прескочи Стената

| от Дилян Ценов |

 

Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…