САЩ имат съюзници, но на каква цена?

| от |

Борбата срещу „Ислямска държава“ вкара САЩ в много неприятна ситуация: те са принудени да искат помощ от недемократични режими, за която ще платят твърде висока политическа цена, смята Райнер Золих в своя коментар за Дойче веле.

Наистина ли страни като Саудитска Арабия, Катар или Египет са благонадеждни съюзници в борбата срещу престъпните банди на „Ислямска държава“? Не, не са. Саудитска Арабия поддържа една брутална и крайно недемократична система на управление, базираща се на ислямското право /шериата/. Катар с всички сили подкрепя „Мюсюлманското братство“ в региона, включително и войнствени групировки като Хамас. Египет пък радикално преследва „Мюсюлманските братя“, но не закача далеч по-радикалните от тях салафити, за да не разгневи своя най-важен кредитор – Саудитска Арабия.

„Сунитската ос“ на държавите от Персийския залив и Турция в продължение на дълго време не осъзнаваше терористите от „Ислямска държава“ като реална заплаха. Тези страни съвсем съзнателно ги оставяха необезпокоявани, а в някои случаи дори ги подкрепяха, защото терористите им се струваха полезен инструмент в борбата срещу режима на сирийския президент Асад. Както е известно, Асад е съюзник с шиитския Иран, който от години пък се бори за регионално надмощие срещу сунитската Саудитска Арабия.

Сунитските страни дълго толерираха „Ислямска държава“

Дори след като фанатиците от „Ислямска държава“ завладяха град Мосул и разшириха господството си над обширни територии от Ирак, сунитските страни останаха подчертано пасивни. Защото бе видно, че терористите се съюзяват с местни сунитски групировки против доминираното от шиитите предишно правителство в Багдад, което бе тясно свързано с Иран. Сунитските държави явно смятаха, че могат да извлекат ползи от това развитие и не искаха да му се противопоставят прибързано. Очевидно свалянето на омразния им шиитски премиер Нури ал Малики бе за тях по-важно, отколкото възпирането на „Ислямска държава“.

Все пак съюзът между САЩ и сунитските държави няма алтернатива, защото без тяхната подкрепа борбата срещу терористите от „Ислямска държава“ не може да бъде спечелена. Вярно е, че „Ислямска държава“ е в състояние да се самофинансира чрез контрабанда на петрол и рекет, но е особено важно да се пресушат поне външните й финансови източници от региона на Персийския залив.

Освен това САЩ се нуждаят от разрешитилени за ползването на военните бази и въздушното пространство на тези страни, за да могат ефективно да атакуват терористите в Ирак и по-сетне в Сирия. Американската военна операция срещу „Ислямска държава“ също няма алтернатива. На ликвидирането на цели народностни групи и бруталното обезглавяване на невинни хора вече не може да се противодейства по друг начин, освен чрез сила.

На каква цена?

Участието на арабските режими в борбата срещу „Ислямска държава“ обаче няма да е безвъзмездно. С всички възможни средства те ще се опитат да осуетят евентуалното подсилване на режимите в Иран и Сирия, вследствие на борбата срещу „Ислямска държава“. В случая със Сирия, впрочем, такова поведение е напълно оправдано.

От три години насам Асад води човеконенавистна война срещу голяма част от собственото си население, затова и не бива той да излезе печеливш от борбата срещу терористите. И САЩ постъпват много правилно като паралелно с военната операция срещу „Ислямска държава“ на сирийска територия взеха решение да окажат военна подкрепа на по-умерените противници на сирийския режим. Дали този подход ще се окаже успешен, все още не е ясно. В най-лошия случай Асад накрая би могъл да излезе и победител от целия конфликт.

Другата цена, която ще трябва да заплатят САЩ в случая, е политическа. Държавните ръководители на арбските държави са наясно, че Вашингтон е силно зависим от тяхната подкрепа в сегашната конфликтна ситуация. Евентуални критики за нарушения на човешките права в техните страни, доколкото изобщо ще могат да бъдат изказвани, несъмнено ще бъдат отхвърляни с още по-голямо самочувствие, отколкото досега.

Във времето на битката срещу тероризма явно няма да се появи нито една нова „Арабска пролет“ – а с това задълго ще се отложи и необходимото обновление на политически закостенелите арабски режими.

 
 

До половин година всеки ще има достъп до електронното си здравно досие

| от chronicle.bg |

Министерството на здравеопазването си е поставило за цел до половин година всеки българин да има достъп до електронното си здравно досие. Това обяви пред БНТ министър Николай Петров.

„Трябва да престанем с хартиените епикризи, хартиените рецепти и здравни книжки. Базата данни я имаме, кодовете за достъп са налични, но само 30 000 души са проявили интерес“, добави той. Мнението на проф. Петров е, че с електронните досиета ще се засили контролът върху дейностите, финансирани от здравната каса.

Иначе в самата каза догодина ще влязат над 400 милиона лв. „Повече пари ще влязат в системата на здравеопазването, но това изисква по-голяма отговорност. Моята отговорност виждам в тази посока – не просто да пестим пари, а рационално да ги разходваме и да има един момент, в който да кажем „за здравеопазване са необходими толкова пари и това да бъде защитимо…. Защото в момента се движим в омагьосан кръг: знаем, че за здравеопазване са нужни повече пари, но нямаме аргументите да кажем колко“, коментира здравният министър.

По думите му, клиничните пътеки ще бъдат преразгледани и по отношение на тяхното съдържание. Проф. Николай Петров обясни, че в тях трябва да бъде включен и трудът на лекаря, като той да се оценява по резултата му. Акцентът ще бъде поставен върху интереса на пациента и на второ място – върху този, който извършва лечебната дейност.

„Средствата по всяка от пътеките са определени през 2006 г., когато средната работна заплата беше 600 лева, сега е над 1000 лева. Процентът за заплащане на труда е все по-голям и това създава напрежение и стремеж да се правят повече пътеки, да се изкарват пари, с които да се защитят заплатите“, каза още министърът.

 
 

Питър Динклидж е станал татко за втори път

| от chronicle.bg, БТА |

Питър Динклидж, познат с ролята на Тирион Ланистър в хитовия сериал „Игра на тронове“, и съпругата му, театралната режисьорка Ерика Шмид, са станали родители за втори път.

Двойката е известна с това, че изключително ревниво пази личния си живот. 48-годишният Динклидж и 42-годишната Шмид са семейство от 2005 г. и имат 5-годишна дъщеря, чието име не са съобщавали официално. Съпрузите не са оповестявали публично, че очакват второ дете. Единственото свидетелство, че фамилията ще се увеличи с още един член, е появата на Ерика с наедряло коремче на светско събитие по-рано през годината.

Според сп. US Weekly второто отроче на звездната двойка, чиито пол и име са неизвестни, през септември вече е било родено.

 
 

Пинк оглави британската класация за албуми

| от chronicle.bg, БТА |

Пинк оглави за втори път в кариерата си британската класация за албуми.

Изпълнителката покори върха в седмичния чарт, след като от седмия й студиен албум „Beautiful Trauma“ за периода на отчитане са продадени 70 000 единици.

Пинк, истинското име на която е Алиша Мур, оглави за първи път британската албумна класация през 2008 г. с тавата „Funhouse“.

Второ място в седмичния чарт заема първенецът от миналата седмица Лиъм Галахър с албума „As You Were“. Следва рок музикантът Робърт Плант с новата си тава „Carry Fire“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от певците Ед Шийран с „:“ (Divide) и Бек с „Colors“.

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.