САЩ призовават Европа да отвикне от руския природен газ

| от |

Лори Хинант и Раф Кезърт / Асошиейтед прес

САЩ призоваха Европа да се отучи от опасната си зависимост от руски природен газ, като казаха, че е време да се обедини и да сложи край на практиката на Кремъл да използва енергийните доставки като политически лост. Неизречено остана това, че ЕС не е склонен устремно да последва САЩ в извличането на шистов газ, което би видоизменило световната енергийна сцена и би превърнало САЩ от вносител в бъдещ износител. Не бе споменат и отказът на съюза отново да прегърне изцяло концепцията за ядрена енергия след катастрофата във Фукушима, Япония.

163468919gazprom

Но даже и да се опита да стане независима, на Европа ще бъдат необходими години за разработването на обещаващи шистови находища като тези в Украйна и Полша, а и няма гаранции за успех.

Европа разчита на Русия за една трета от енергийните си нужди, което поставя Кремъл в силна позиция и го насърчи дотолкова, че анексира Кримския полуостров от Украйна миналия месец, като в отговор срещна  малко повече от дипломатически протест и няколко санкции. „Наистина нещата се свеждат до едно: никоя държава не трябва да използва енергията, за да пречи на стремежите на хората“, каза държавният секретар на САЩ Джон Кери. „Тя не трябва да бъде използвана като оръжие. От интерес за всички нас е да можем да получаваме адекватни енергийни доставки, които са критични за нашите икономики, критични за нашата сигурност, критични за благоденствието на нашите народи“, заяви той.

Най-скорошната проява на енергийната доминация на Русия бе заплахата тази седмица на държавната компания „Газпром“ да повиши цената на природния газ за Украйна. Но Русия е затваряла кранчето за Европа и преди – през 2006 и 2009 г.

Въпреки спорната история на тази зависимост европейското производство на енергия е в траен спад – остарелите ядрени централи не се подменят, спада популярността на замърсяващите въглища, а петролните запаси в Северно море са изчерпват. От друга страна, Съединените щати през следващите няколко години няма да могат да доставят втечнен природен газ или петрол за Европа в необходимите количества и въпреки че Кери не спомена хидравличния фрекинг, този труден от екологична гледна точка процес по извличане на шистовия газ е забранена тема в много европейски страни, а и успехът на страните, които го прилагат, не е сигурен.

Но Кери каза ясно, че САЩ искат Европа да поеме повече отговорност за своето снабдяване с енергийни носители, вместо да разчита на политически несигурната мрежа от тръби към Русия, повечето от които минават през Украйна.

Държавите, които излязоха от орбитата на Съветския съюз, полагат най-много усилия да открият свои енергийни източници въпреки чисто хипотетичната изгода. Сваленият президент на Украйна Виктор Янукович подписа споразумения с „Шел“ и „Шеврон“ за откриване на шистов газ, независимо че беше заложил на договор с Кремъл за голямо намаление на цената на газа и на руски кредити. Очакваното повишение на цените бележи края на това споразумение, скрепено с лоялността на Янукович към Русия. Кери каза, че САЩ и ЕС ще опитат да задействат мерки за краткосрочна помощ за Украйна с изпращане на газ от Полша, Унгария и Словакия, но голямата уязвимост на Украйна и Европа ще остане.

Така че мнозина гледат в средносрочен план. САЩ вече са потенциален износител на втечнен природен газ, който за разлика от суровината може да бъде превозван по море с танкери. Когато терминалите за втечнения газ постигнат пълния си капацитет, доставките на втечнен газ на теория ще възлизат на половината от обема газ, който сега идва в Европа от Русия. Но Азия ще бъде приоритетната дестинация за американския втечнен природен газ, казват анализатори.

Подобно на Украйна и Полша е подписала с „Шеврон“ за проучване на находища с шистов газ и е облекчила някои от регулаторните си мерки, които според премиера Доналд Туск забавят процеса. Но броят на компаниите с лиценз за откриване на шистов газ са намалели наполовина от 2011 г. насам.

Положението с шистовия газ е най-сложно в Западна Европа – добивът му във Франция е забранен и той е извън съществуващите регулаторни рамки в Австрия, Германия и Холандия, казва Ласло Варо ат Международната енергийна агенция. Но британското консервативно правителство е прегърнало тази възможност и проучванията вече са започнали въпреки ограничения потенциал на находищата. „Даже и да имаш пълна политическа подкрепа за добива на шистов газ, какъвто е случаят с Полша и Великобритания, геологическите пластове там са по-неблагоприятни от тези в САЩ. Формациите са по-дълбоко, фрекинг техниките са по-затруднени и разходите са по-големи“, казва Варо. Той добавя, че САЩ имат стогодишен опит в своята петролна и газова промишленост с 1800 модерни сондажни оператори, докато в Европа има само няколко дузини. Усъвършенстваните методи за сондаж не смекчиха разгорещения дебат относно фрекинга в САЩ, където критици настояват за по-строги регулации или забрани с цел опазване на въздуха и водата от замърсяване.

Германия се опитва да извърши голям преход от ядрена енергия към възобновяеми енергийни източници. Оказа се обаче, че това е по-трудно и по-скъпо, отколкото очакваше правителството.

Усложняващи обстоятелства са също връзките между многонационалните енергийни компании и Русия. Например „Бритиш петролиъм“ има 20-процентен дял в „Роснефт“, а „Шел“ притежава значителен дял в руските петролни и газови платформи в Арктика. Тези компаннии в голяма степен се въздържат от коментари за ефекта от спора между Русия и Украйна.

И въпреки че европейските правителства уж искрено говорят за нуждата от повече енергийна независимост, те не са предложили някакви ясни решения. Онова, което изглежда най-видимо за администрацията на САЩ – шистовият газ, – е сред нещата, които за много европейски страни са най-трудни за приемане и прилагане. Това ще остави задълго Москва в позиция на силата. „Европейският съюз работи от години за диверсификация“, казва Лесли Палти-Гусман , енергиен анализатор от „“Евразия груп“. Но по думите му „проблемът е в това, че Русия ще остане главен доставчик до 2020 и може би след това“.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.