Само за най-смелите: Погледнете в пропастта, дълбока 1000 метра

| от |

Като част от инициативата „влезте в планината“, която е поставена на планинския връх Егий дю Миди във френските Алпи, осмелилите се да се качат имат възможност да се „реят“ над пропаст дълбока 1000 метра.

1

Петстраната стъклена конструкция „Шамони скайуок „, която е монтирана на височина от 3.842 метра. За изграждането на структурата били необходими цели 3 години.

Французите казват, че е здрава  и е максимално защитена конструкция. От кабината се вижда Мон Блан, а най-смелите туристи могат да погледнат надолу и да се опитат да останат спокойни. 3

 
 

Само за най-смелите: Погледнете в пропастта, дълбока 1000 метра

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Само за най-смелите: Погледнете в пропастта, дълбока 1000 метра

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

Само за най-смелите: Погледнете в пропастта, дълбока 1000 метра

| от |

В понеделник, 21 август, за първи път от 99 години, пълно слънчево затъмнение ще премине над САЩ изцяло, от западното до източното крайбрежие.

При слънчево затъмнение Луната застава между Земята и звездата ни и така блокира лъчите й. Диаметърът на Слънцето е 400 пъти по-голям от този на Луната, но то е 400 пъти по-отдалечено от нас от нея. Затова от земята изглежда, че двете небесни тела са с еднакъв размер.

Слънчеви затъмнения има някъде по света през 12 до 18 месеца. В повечето случаи обаче те са над океана.

Сегашното пълно слънчево затъмнение е изключително, защото е първото над САЩ през 21-и век и първото там от 1991 г. Предишното обаче можеше да бъде наблюдавано само от Хавай. Над континентални щати пълно затъмнение не е имало от 38 години, а и тогава то беше само над северозападната част от страната. Пълно затъмнение, което преминава над цялата държава, е много рядко. Предишният път е било на 8 юни 1918 г. Друг вид такова явление – пръстеновидно, което преминава от единия до другия бряг, имаше през 1994 г. Тогава обаче Луната беше в най-отдалечената си точка от Земята и закри около 94 процента от слънчевите лъчи.

Освен ако няма облаци, Линкълн Бийч в Орегон ще е първият континентален американски град, където ще се вижда пълното затъмнение от 10,16 ч. местно време (17,16 ч. по Гринуич). Сянката ще премине през 14 щата, като широчината й ще е около 113 км. Най-дълго пълното слънчево затъмнение ще продължи около Карбъндейл, Илинойс – 2 минути и 40 секунди, съобщи НАСА. Явлението ще приключи в 14,48 ч. местно време (18,48 ч. по Гринуич) над Чарлстън, Южна Каролина.
Извън тази ивица от 113 км, ще има частично слънчево затъмнение от 8,46 ч. местно време (15,46 ч. по Гринуич). То ще започне над тихоокеанското крайбрежие и ще приключи над атлантическото.

Стотици милиони хора ще са в хвърлената от Луната сянка. Около 12 милиона живеят в районите, където ще има пълно слънчево затъмнение. От 1,85 милиона до 7,4 милиона души са предвидили пътувания, така че да могат да наблюдават явлението.

Заради вълнението на любителите астрономи, надеждите на учените и рязкото покачване на цената на хотелските стаи, ентусиазмът е голям. Планирани са сватби, празници на открито, експедиции с кану и дори Бони Тейлър ще изпее хита си „Total Eclipse of the Heart“, така че да бъде излъчен пряко по време на затъмнението.

Тези, които няма да бъдат в районите на затъмнението, ще могат да го гледат по интернет. НАСА предвижда пряко предаване цял ден на сайта си. То ще бъде излъчено също на екраните на Таймс скуеър в Ню Йорк.

 
 

Само за най-смелите: Погледнете в пропастта, дълбока 1000 метра

| от |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.