Сам Нън: Студената война в Европа не е неизбежна

| от |

Макар че Украйна не е държава-член на НАТО, продължаващият конфликт в тази страна заплашва сигурността и стабилността в цяла Европа.

Срещата на НАТО, която се проведе в Уелс на 4 и 5 септември, е най-важното по своите последици съвещание на алианса след 11 септември 2001, когато беше извършено нападението срещу Световния търговски център и Пентагона. Днес Русия представлява много по-сериозна заплаха, отколкото преди шест месеца назад. Как НАТО ще отговори на тази заплаха се превърна в главния въпрос на срещата. Залозите днес са толкова високи, както никога досега.

Срещата на НАТО: успокоение, отбрана и сдържане

В Уелс алиансът отдели най-подробно внимание на завръщането си към своята главна мисия: защитата на страните-членки, което е посочено в Член 5 от Северноатлантическия договор. В това няма нищо учудващо: НАТО трябва да предприеме и решително да осъществи план за действие, имащ за цел повишаването на общата отбранителна способност за успокояване на страните-членки, по-конкретно на онези от тях, които имат обща граница с Русия, а също така за по-ефикасното възпиране на агресията във всяка направление.

Успехът до голяма степен зависи от фактическото отпускане на ресурси и средства, което беше признато за необходимо в Уелс, макар че икономиите са актуални за всички членове на алианса. Ясно е, че в предстоящите години ще е необходим по-голям принос на европейските членове и Вашингтон за осъществяването на стратегията за „успокоение“ и укрепвана на отбранителната способност на НАТО.

Дали всички страни-членки на НАТО ще останат верни на ангажиментите за увеличаване на разходите за отбрана? Ще направи ли алиансът ревизия на своите ядрени сили, включително на разполагането на тактическо ядрено оръжие в Европа, и ще премине ли към по-безопасни, надеждни и по-евтини ядрени сили, за да се използват икономисаните пари за усилването на традиционните възможности на НАТО? Държавите-членки трябва да отговорят на тези въпроси през следващите месеци и години, за да „успокоят“ не само съюзниците, но и Русия.

Президентът Обама и двупартийното ръководство на Конгреса биха могли да дадат силен сигнал, отказвайки се от бюджетните боричкания, които влияят на военната готовност и възможностите на САЩ. Настоящият подход за намаляване на бюджетния дефицит чрез съкращаването на парите за отбрана е опасен. Дългосрочният подход, при който разходите за отбрана, ще бъдат по-ефективни, ще изпрати ясен, положителен и недвусмислен сигнал на световната общност.

Членовете на НАТО се нуждаят от отчетност

НАТО и занапред трябва публично да отчита приноса на отделните страни-членки в укрепването на отбранителната способности и изпълнението на ангажиментите, поети в Уелс. На всеки шест месеца трябва да се прави анализ на постигнатия напредък. Исторически така са се стекли нещата, че държавите-членки често поемат ангажименти и обещават да осъществят необходимата военна модернизация, но след това обещанията се оказват завишени, неотговарящи на възможностите. Страните-членки трябва да носят отговорност за изпълнението на поетите ангажименти.

Украйна: новата Студена война в Европа не е неизбежна.

Макар че Украйна не е член на НАТО, продължаващият конфликт в тази страна заплашва сигурността и стабилността на цяла Европа. НАТО и нейните членки трябва да свършат своята работа с украинските лидери и нейната армия, за да се стабилизира положението в сърцето на Европа, а след това да продължим напред и да помогнем на Украйна в нейната херкулесова задача да възстанови своята икономика. Това е много трудно без сътрудничество между Украйна, Русия, Европа и САЩ. Необходимо е, също така, да се укрепи отбранителната способност на Украйна и да се реализира програма за обучаването на украинските военни.

Едновременно с това, думите трябва да бъдат последвани от дела. Политическите лидери в Евроатлантическия съюз заявяващи, че военно решение на украинската криза няма, трябва да работят за разрешаването на кризата чрез политически диалог. Но ако не подкрепим дипломацията в този труден момент с повишена отбранителна способност, безкрайният конфликт между Изтока и Запада ще бъде грижа на още едно поколение.

Новата студена война в Европа не е нещо неизбежно, но ако Русия, Европа, САЩ и Украйна не намерят дипломатически и икономически подход, то ние ще се движим в тази посока. Но на някакъв етап руските лидери ще трябва да признаят, че разпадащата се държава край техните граници ще бъде сериозна опасност за дългосрочната стабилност на самата Русия. Ако настоящият конфликт продължи или се разшири, победители няма да има.

Залози за САЩ, Русия и Европа

НАТО трябва да остави отворена вратата си за сътрудничество с Русия по въпросите, интересуващи двете страни, като предотвратяването на разпространението на ядрените оръжия, ядрения тероризъм и по-широкото сътрудничество в областта на евроатлантическата сигурност. Възстановяването на доверието ще отнеме време, но НАТО трябва да изпрати сигнал, че ще направи за целта всичко необходимо.

Всички лидери трябва да се концентрират върху залозите, които са прекалено високи. Русия остава единствената страна в света, способна да унищожи Америка и Европа 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, даже с цената на собствената си гарантирана гибел. Обратното твърдение също е вярно. Това означава, че даже когато се подкопава или отслабва доверието между лидерите, ние продължаваме да имаме жизненоважни интереси.

Без ядреното сътрудничество между САЩ и Русия, което съществуваше през последните две десетилетия, вероятността светът да се сблъска с катастрофален ядрен тероризъм с използването на оръжия за масово унищожение е огромна.

Освен това, новите кибервойни повишават заплахата пред ядреното оръжие. Във всички девет страни, притежаващи ядрено оръжие, командването и управлението може във всеки един момент да бъде умишлено заблудено от изпратен лъжлив сигнал за тревога. Макар да постигнахме значителен успех при повишаването на сигурността в съхраняването на ядрените материали, използвани в системите за въоръжение, а също така техните съкращения, работата не е приключила. С оглед на това, че все още съществуват идеалните условия за тероризъм с катастрофални последици и че сътрудничеството между САЩ, Русия и Европа е необходимо, за да предотвратим подобен фатален сценарий, ние всички трябва да се замислим над това, докъде може да ни доведе настоящите стратегии и посока на развитие.

В днешната трудна атмосфера трудно можем да си представим действия, които имат за цел намаляването на напрежението. В тази връзка бих искал да дам четири препоръки на страните-членки на НАТО.

1. Русия не трябва да има възможност да забранява на суверенна нация да става член на НАТО

2. Категорично не съм съгласен с често повтарянето мнение, че Украйна, Грузия или която и да било друга страна имат „право“ да влязат в НАТО.

3. НАТО трябва сама да решава кого да приема в алианса, като се ръководи единствено от принципите на своята собствена сигурност и тази на региона.

4. Фундаменталният въпрос, за който в НАТО често забравят през последните години: можем ли да защитаваме страната, претендираща за членство в организацията? И готови ли са страните-членки и подаващата молба страна да повишат своята отбранителна способност и да харчат пари затова. Под „защита“ нямам предвид изпреварващ ядрен удар, който може да унищожи голяма част от Европа и ще има сериозни последици за САЩ и Русия.

В първата част от филма „Студена война“ допуснахме няколко сериозни грешки и само късметът спаси всички нас, които се намирахме от двете страни на желязната завеса, от най-лошия сценарий. Не трябва да залагаме своето бъдеще и живот в продължението на този „сценарий“. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Сам Нън: Студената война в Европа не е неизбежна