С вълна от уволнения Ердоган затегна хватката върху медиите

| от |

Под натиска на властта в Турция десетки от най-сериозните журналисти са безогледно уволнявани, пише електронното издание на в. „Заман“.

В голяма статия под заглавие „Какво могат и какво не трябва да пишат публицистите“ авторът Бехрам Кълъч анализира политическите и икономическите зависимости на медийните собственици, силово налаганата цензура и уволненията на майсторите на перото. Историята на турските медии преживява невиждана ликвидация след 2011 г., когато Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ сериозно засили влиянието си. Когато през 2008 г. тръгна делото за закриване на ПСР, журналистът Хасан Джемал започна да пише във в. „Миллиет“ статии, възприемани като манифест. На изборите през 2011 г. ПСР спечели 49% подкрепа и се опияни от могъществото си. Вече беше налице един недосегаем премиер, а всеки коментиращ журналист се превърна в негова мишена. На един митинг той се зарече, че ще ги поведе на каишка. В собствеността на медиите настъпиха структурни промени. „Стар“, „Йени шафак“, „Акшам“ и „Сабах“ бяха близки до правителството вестници. Айдън Доган продаде в. „Миллиет“ на групировката Демирйорен. В. „Сабах“ и телевизия ATV по особено интересен начин попаднаха в ръцете на близката до кабинета групировка Чалък. Тургай Чинер с „Хабертюрк“ и Ферит Шахенк от групировката Доуш със Star TV и NTV бяха господарите на словото в медийния свят на Турция. Медийните босове категорично не желаеха да имат проблеми с властта.

Протестите за парка Гези още повече засилиха натиска на правителството върху медиите. И накрая операцията „Антикорупция“ от 17-25 декември 2013 г. доведе до безпрецедентни рокади, а много журналисти бяха уволнени. Периодът след 28 февруари т.г. беше още по-тежък, Турция въведе забрани като в страните от Третия свят – спря достъпа до You Tube и Twitter. Комисията за наблюдение и контрол на медиите наложи жестоки глоби от трилионни суми на много телевизии.

Вследствие на правителствения натиск започнаха масови уволнения на журналисти. Министърът по евроинтеграцията Волкан Бозкурт опроверга мнението, че уволненията са поради натиска на кабинета и прехвърли топката на собствениците на медиите, като ги обвини в икономически интереси. „Днес имаме проблем с имиджа. Някои медийни босове си позволяват контрол върху съдържанието на материалите заради икономически зависимости. Това обаче се разбира косвено. Ние знаем за тези тежки времена, които журналистите изживяват“, заяви той.

Заради публикациите си по кюрдския въпрос във в. „Миллиет“ журналистката Нурай Мерт бе персонално избрана от премиера Ердоган за мишена (въпреки новите собственици на изданието). Това стана на митинг в град Коня, когато той потърси сметка за източниците на информация. Мерт се оказа под силния натиск на ръководството на вестника да излезе в дълга отпуска. Дни по-късно, на 15 февруари 2012 г., тя напусна. „Свободата за информиране на обществото е приоритет за нас. Винаги има някой, който да харесва или отхвърля политическите ми виждания, но вместо насилствено наложеното мълчание, трябваше да има дискусия или дори незабелязване, това обаче не се случи“, написа тя в отворено писмо.

Босовете на „Миллиет“ държаха да са добре с властта.

На 1 ноември 2012 г. известният майстор на словото Метин Мюнир получи заповед за уволнението си в електронната си поща. Подател беше новата главна редакторка Дерия Сазак. Причината за отстраняването му се оказа статията със заглавие „Не вярвам в демокрацията на Ердоган, Гюл и ПСР“ от 13 юни. На 18 март 2013 г. Сазак уволни анализатора Хасан Джемал под претекста, че от 2 седмици не е написал нищо. Истинската причина е статията му за посещение на делегация при заточения на остров Имларъ кюрдски лидер Йоджалан, а следващата му публикация по темата е привлякла вниманието на премиера Ердоган. В реч в Балъкесир премиерът извика „Долу вашата журналистика!“. Две седмици по-късно Джемал не написа и ред за вестника и беше отстранен от работа.

Заради желязната цензура „Миллиет“ изгони и Джан Дюндар. Опитите на ръководството да го натирят в принудителна отпуска бяха неуспешни и той замина в командировка в Египет. Обаче и пратените оттам репортажи също не се харесаха и още при завръщането му посочиха вратата.

Причината за трусовете в „Миллиет“ през 2013 г. беше ясна – натискът на премиера Ердоган върху вестника. В интернет бяха разпространени клипове, в които медийният бос Демирйорен хлипа пред Ердоган с въпроса „Обидих ли ви, шефе?“, а държавникът го напада, че вестникът е взривил и посрамил всичко наоколо.

През юни т.г. остана без работа и известната с острия си тон Пелин Бату, след нея бяха уволнени други двама коментатори. „Грехът“ на единия Мустафа Мутлу беше, че критикува икономическия съветник на премиера. В края на март т.г., 10 дни преди местните избори, Чалък холдинг продаде „Сабах“ и ATV на „Зирве холдинг“. Операцията „Антикорупция“ от 17 декември м.г. взе главата и на журналистката Назлъ Ълъчак. На страниците на „Сабах“ тя подчерта, че оставките на 4 министри от кабинета на Ердоган са наложителни. Това се оказа и последната й публикация в този вестник.

Правителственият натиск не пожали и дългогодишната анализаторка Нур Батур, отдала последните 7 г. на „Сабах“. Икономическите наблюдатели Сюлейман Яшар и Мелиха Окур, както и кореспондентката в Рим Ясемин Ташкън също излетяха от редакцията.

В. „Стар“ бе купен от близкия на Ердоган индустриалец Етем Санджак. Сред уволнените впоследствие имаше и такива, които поддържаха правителството. Още през януари 2012 г. бе уволнен Мехмет Алтан заради готвена, но непубликувана статия. От клипове в интернет стана ясно как главният редактор на „Стар“ настоява пред Ердоган по телефона Алтан да бъде изхвърлен от работа. Каквото трябва направете, няма смисъл от протакане, казва премиерът от записа. Тогавашният президент Абдуллах Гюл обаче потърси уволнения журналист и засвидетелства съжалението си. Мехмет Алтан продължава яростните си критики срещу политиката на ислямистите в други медии.

„Мълчи, за да оцелееш“, написа в „Хабертюрк“ журналистката Едже Темелкуран. Няколко седмици по-късно тя бе уволнена. След операцията „Антикорупция“ от 17-25 декември беше опасно не само да пишеш срещу кабинета на Ердоган, но дори да работиш в медиите. Остър постинг в Туитър коства работата на Осман Йозсой във в. „Ейни шафак“ след 6 000 споделяния. Критична статия на колегата му Мурат Аксой стана повод да бъде изгонен от редакцията. Фикри Акюз съобщи в Туитър за уволнението си от в. „Акшам“. Това не вестник, това е пресбюлетин на ПСР, написа той. Фикрет Айдемир, Гюркан Хаджър и Тууче Татари също бяха отстранени от редакцията.

Заради „неподходящи“ титри на екрана на телевизия „Хабертюрк“ Ердоган позвъни на собственика й и заповяда те да се премахнат – записът от разговора изтече в мрежата. Последва друг запис, в който премиерският син Билал Ердоган се договаря с известните журналисти Фатих Алтайлъ и Фатих Сарач за манипулация на резултатите от анкета за рейтингите. Тогава Алтайлъ, който 5 г. ръководеше новините, огласи оставката си и вече пише кратки коментари във вестника.

След „Ало, Фатих“ избухна и скандалът „Ало, Нермин“. Главният премиерски съветник Ялчън Акдоган разговаря по телефона с шефката на NTV Нермин Юртери и нарежда да се прекрати употребата на думата „корупция“. В друг разпространен запис премиерът Ердоган нарежда на собственика на телевизията Ферит Шахенк да внимава с репортажите от протестите за парка Гези. Така на 31 май 2013 г. телевизиите NTV, CNN Turk и „Хабертюрк не излъчиха нито на живо, нито показаха репортажи от сблъсъците с демонстрантите. CNN Turk показа документален филм за пингвините. /БГНЕС

 
 

Популярна малтийска блогърка беше убита с бомба

| от chronicle.bg |

Известната малтийска блогърка Дафне Каруана Галиция, обвинила правителството на страната си в корупция, стана жертва на бомба, поставена под автомобила й, съобщиха световните медии.

Премиерът на страната Джоузеф Мускат направи телевизионно изявление, в което определи убийството като „варварско посегателство срещу свободата на медиите“ и обеща, че виновниците ще бъдат наказани. „Страната ни заслужава справедливост“, подчерта Мускат и призова за национално единство.

По-рано тази година популярната блогърка заяви, че компания, споменаваща се в Панамските досиета с името „Егрант“, е собственост на Мишел Мускат, съпругата на премиера. Според Галиция съпругата на Мускат е получила пари от дъщерята на азербайджанския президент чрез компания, създадена от „Мосак Фонсека“ – правната кантора, озовала се в центъра на скандала с Панамските досиета. Както Мускат, така и съпругата му отрекоха обвиненията и премиерът свика предсрочни избори, на които беше преизбран.

Половин час преди смъртта на 53-годишната Дафне Каруана Галиция излезе последният й пост в блога й, в който началникът на кабинета на премиера е обвинен в корупция. Блогът й бе толкова популярен и влиятелен, че допринесе за избухването на политическа криза, когато тя обвини съпругата на премиера Джоузеф Мускат, че използва фирма параван в Панама, в която са били внесени суми от семейството на президента на Азербайджан. Мускат отрече да е нарушавал закона и свика предсрочни избори през юни, които бяха спечелени от неговата Лейбъристка партия, припомня вестникът.

Европейското издание на новинарския сайт „Политико“ неотдавна включи Каруана Галиция в списъка си на 28 души, които „формират и разтърсват Европа“. Сайтът я нарече „блогърка фурия“ и заяви, че тя сама върши работа колкото целия „Уикилийкс“ с разкритията си за корупция и шуробаджанащина, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Днес Джулиан Асандж обяви награда от 20 000 долара за информация, която би помогнало за разкриването на убийците. Посещенията на създадения от Галиция през 2008 г. блог понякога достигаха 400 000, което е почти колкото населението на Малта, пише вестникът и отбелязва, че неотдавна тя се е уведомила полицията за получавани заплахи.

Постовете на тази блогърка често пъти имаха повече читатели от всички малтийски вестници, взети заедно, пише в. „Гардиън“. Статиите й бяха трън в очите на политическото ръководство и хората от престъпния свят с влияние в най-малката страна членка на ЕС. Каруана Галиция заявяваше, че не е политически обвързана. Тя пишеше по най-различни теми – от банки, които улесняват прането на пари, до връзки между малтийската индустрия на онлайн хазарта и мафията.

Най-новите й разкрития засягат премиера на Малта Джоузеф Мускат и двама от най-близките му сътрудници в афера със свързани с тях офшорни компании, продажби на малтийски паспорти и плащания от правителството на Азербайджан.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!