С парад за Путин Сърбия действа предпазливо

| от |

Мат Робинсън от Ройтерс

В мемоарите си от 1949 година, озаглавени „Източно сближаване“, британският офицер Фицрой Маклин пише, че е стоял горе в крепостта на Белград и е наблюдавал как нацистите отстъпват през река Сава, оставяйки столицата на Червената армия и югославските партизани.

Денят 20 октомври 1944 година става Ден на освобождението. Първоначално той е честван с военни паради, а след това с възпоменания в памет на убитите. В четвъртък оръжия, танкове и самолети отново ще се върнат в града, сега столица на Сърбия, за парада по случай Деня на освобождението, който ще се проведе четири дни по-рано заради почетния гост – руският президент Владимир Путин, който ще пристигне тук на път за срещата в Милано. Това е жест с голяма символика в стила на Студената война и източно-западното разединение по въпроса за Украйна, което поставя Сърбия – политически задължена на Русия, но търсеща икономическо бъдеще в Европейския съюз, в деликатната роля на балансьор.

Съединените щати не приветстват идеята Путин и главнокомандващият армията му да получават почести на парад с участието на 4500 сръбски военнослужещи докато НАТО казва, че руски войници все още водят война в Източна Украйна.

„Може да имаш добри отношения с Русия и Китай и със Съединените щати. Но гледните ни точки относно посещенията на китайски и руски длъжностни лица се различават; китайците не са нападнали никой, но руснаците са“, каза миналия месец в интервю за в. „Вечерне новости“ Майкъл Кърби, американски посланик в Сърбия.

Кърби след това посочи, че не се опитва да казва на Сърбия кого може да кани, но неговите изявления разкриха деликатното положение, в което се намира Сърбия.

След отстраняването от власт на Слободан Милошевич през 2000г. след десетилетие на война, санкции от Запада и изолация, Сърбия твърдо се обърна към Европа. Цифрите говорят сами: между 2007 и 2013 държавата с население от 7,3 милиона души е изнесла стоки за 32,6 милиарда евро за ЕС спрямо само 4,2 милиарда евро за Русия.

За същия период ЕС е бил източник на 9,2 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции в Сърбия в сравнение с 2,5 милиарда евро от Русия.

Косово, където живеят предимно албанци и което се отдели от Сърбия след конфликта през 1998-99, който бе прекратен от въздушни удари на НАТО, остава проблем. Сърбия отказва да признае Косово за независима държава. Освен това, както и повечето от източноевропейските държани, Сърбия е зависима от руския газ.

Това принуждава Белград да лавира между Изтока и Запада – стратегия, ползвана превъзходно от Тито по време на Студената война, но след падането на Берлинската страна това вече не е така просто.

Сърбия се обяви в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, чиито крачки към ЕС предизвикаха анексирането на Крим от Москва и проруски бунт в източната й част. Но Белград отказа да се присъедини към санкциите на Запада срещу Русия. По-късно тази година Сърбия ще приеме руски войници за съвместно военно учение близо до границата с членката на НАТО Хърватия.

„Това не е никак умно“, казва Йелена Милич, директор на белградския Център за евроатлантически проучвания. Тя описва сръбската политика като „лавираща и криволичеща“. „Няма стратегия за външната политика и съответно няма политика за сигурността“, казва Милич.

Външният министър на Сърбия Ивица Дачич казва обаче, че политиката е „кристално ясна“.

„Какво трябва да направи Сърбия? Да каже, че понеже искаме да се присъединим към ЕС, Русия, съжаляваме, вече не сме приятели с теб? Къде е нашият национален интерес тук?“, каза той по обществената телевизия миналата седмица. „Русия и Китай  са единствените наши защитници от това Косово да се присъедини към Обединените нации“.

За Сърбия от значение е и споразумението за свободна търговия с Русия, подписано през 2000г., което привлича чужди фирми, възнамеряващи да се установят на Балканите. Сърбия има желание да го разшири с включване на автомобилите, които италианската компания Фиат прави тук, като направи цената им по-ниска на руския пазар. Икономическата криза в ЕС тества ентусиазма на сърбите и много от тях чувстват, че споделят повече ценности с православните руснаци, отколкото с либералните европейци.

„Имаме общи корени, език, вяра, обичаи и култура“, каза пред руската телевизия сръбският президент Томислав Николич. „Във всички войни винаги сме били на една страна“.

Бившият югославски външен министър Горан Свиланович смята обаче, че колкото повече Сърбия напредва към членството си в ЕС, ще трябва да приспособява външната си политика към тази на ЕС. Знак, че тя вече прави това, стои в поле, северно от Белград, където през ноември миналата година един оксиженист даде официален старт на сръбския участък на „Южен поток“. Строежът трябваше да започне през юли. Но поддавайки се на натиска на ЕС Сърбия изглежда, че тихомълком го е отложила. Никакво официално съобщение не бе направено, но министър-председателят Александър Вучич каза пред репортери миналата седмица: „Няма смисъл в това газопроводът да започне и свърши в Сърбия“.

За посещението на Путин той каза:

„Путин ще чуе, че Сърбия е на европейския път. Имаме други отношения, които развиваме с руската федерация, но стратегическата цел не се поставя под въпрос – Сърбия е на европейския път“. /БТА, със съкр./

 

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

Мелания Тръмп дари „встъпителната“ си рокля на музей

| от chronicle.bg по БТА |

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп дари на музея „Смитсониън“ роклята, която носеше на бала след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Тоалетът от копринен креп в кремав цвят ще стане част от музейната изложба „Първите дами“, включваща 26 рокли, носени от Жаклин Кенеди, Лора Буш, Мишел Обама и други президентски съпруги.

На церемонията, на която официално дари тоалета си, 47-годишната Мелания Тръмп сподели, че за нея е чест да даде приноса си към музея.

Първата дама е участвала в проектирането на балната рокля, сътворена от френския дизайнер Ерве Пиер. Мелания Тръмп споделя, че Пиер е разполагал само с две седмици, за да създаде тоалета, но въпреки краткото време е надминал всичките й очаквания.