С какво Брежнев беше по-добър от останалите?

| от |

Дълго време Западът смяташе, че за смяната на властта в Кремъл преди петдесет години има както вътрешно-, така и външнополитически причини. Архивите обаче говорят друго в репортажа на Дойче веле.

По времето на Хрушчов се стига до зърнена криза, която през 1961 довежда до мощни протести в град Новочеркаск, а от 1962 година нататък принуждава държавата и партията да внасят зърно от чужбина. Кубинската криза пък се смята за външнополитически провал, с който СССР се е изложил пред целия свят. Въпреки всички тези катастрофи от достъпните днес архиви става ясно, че тогавашните политически лидери са се притеснявали не толкова за външната и вътрешната политика, а за собственото си влияние. Треперели са за собствената си власт. Хрушчов се заканва да разбие партийния президиум, така както вече е направил с много други политически институции. Според него, президиумът е „сборище от старци“.

Членовете на партийния президиум обвиняват Хрушчов, че ги е обидил, подиграл им се е, унижил ги е и през главата им е провел редица реформи в страната. „Това не е никакво управление, а абсолютна въртележка“, казва Брежнев и обещава на елитите в партията и в държавата онова, за което всички те мечтаят: сигурност и стабилност. За тях той е не връщане към политиката на Сталин, а алтернатива след десетилетия терор по времето на Сталин и след хаоса от реформи на Хрушчов.

„Изненадата“ Брежнев

Според злите езици, Брежнев станал партиен шеф по случайност и оставането му на тази позиция било „инцидент“. Слабият за управление, безличен и в по-късните си години скован и сив Брежнев сякаш няма необходимите качества, за да управлява СССР. Много западни наблюдатели го смятат за посредник или просто пионка в ръцете на конкуриращите се големци от Политбюро. Но точно Брежнев е онзи, който организира и осъществява заговора срещу Хрушчов. Във функцията си на втори секретар на партията той не само има най-добрата изходна позиция да стане негов наследник; той просто има политически стил, на който по онова време няма алтернатива.

След сприхавия, склонен към крайности Хрушчов партийното управление иска човек като Брежнев, който да е уравновесен, винаги дружелюбен, лишен от самомнителност. Брежнев е ученик на Хрушчов и подобно на него е израснал в семейството на обикновени работници в Украйна. Брежнев е роден през 1906 година, принадлежи към поколението, което през 20-те години участва в изграждането на съветската държава. В началото на 30-те е студент, а през 1937-38-ма заема постове в партията и в икономиката, останали свободни след масовите арести.

В по-късно написаната „идеална биография“ на Брежнев авторите на неговите „мемоари“ представят началото на житейския му път като геодезист през 20-те години и като инженер през 30-те години. Важна роля в живота му изиграва срещата с Хрушчов през 1939 в Днепропетровск, когато Брежнев вече е партиен секретар. По това време Хрушчов е най-властният мъж в Украйна и помага на Брежнев да направи стремителна кариера. След като Брежнев затвърждава позиции като партиен секретар в Украйна, Молдова и Казахстан, през 1956 година Хрушчов го прави своя дясна ръка в Москва.

Особена политическа дарба

Благодарение на добрия си външен вид, общителността и успеха сред жените Брежнев се слави като носител на нови надежди. Освен това той си е излякъл важен урок от готвения пуч срещу Хрушчов през 1957 година, който е осуетен с негова помощ. По примера на своя учител той вече знае как се организира и как се губи мнозинство. 18-те години на управление на Брежнев са доминирани преди всичко от въпроса как да подсигури властта си. Той не само трябва да държи в шах петима заговорници, вътре в партията има четири други течения, които се стремят към повече влияние. Така Брежнев се представя пред членовете на президиума (от 1966 година – отново Политбюро) като гарант на колективното управление: По всички въпроси се постига консенсус. Лоялността, която Сталин постига, внушавайки страх, а Хрушчов – чрез хапливите си подигравки, Брежнев постига по дружески и покровителствен начин.

Неговата особена дарба се състои в това, че между 1965 и 1977 един след друг лишава от власт своите съзаклятници и представя действията си като взаимно решение на Политбюро и дори като поощрение и грижа за съпартийците. Така например през 1967 година, когато сваля от власт московския партиен шеф Йегоричев, дъщерята на същия получава апартамент, а самият Йегоричев е изпратен като посланик в Копенхаген.

Речите на Брежнев винаги са предварително уговаряни и обсъждани. Докато Сталин пише речите си сам, а Хрушчов се грижи поне за поантата в словото си, Брежнев превръща писането на речи в колективен процес, в който участват шефове на отдели в ЦК, секретари на ЦК и членове на Политбюро. Брежнев всеки понеделник разговаря дълго по телефона с партийните секретари в цялата страна. Позволява да го наричат „Льоня“, кани ги на разходка със своята „Дачия“ и ги води на лов. Брежнев е смятан за гарант на равновесието в Политбюро. На два пъти иска да подаде оставка, но и двата пъти съпартийците му не я приемат. Брежнев умира през 1982 година, докато още е на власт.

Днес много руснаци определят управлението на Брежнев като „златен век“. Той обявява високия жизнен стандарт за най-важна политическа цел и успява да наложи СССР като световна суперсила, наред със САЩ. За много руснаци Брежнев се нарежда до Ленин и Сталин като държавен и партиен водач, изградил един силен Съветски съюз, докато от другата страна са „гробарите“ Хрушчов, Горбачов и Елцин. През 2005 година, когато Путин заяви, че разпадането на СССР е „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“, той визира Съветския съюз на Брежнев. Защото по негово време съветската суперсила буди респект, а в доктрината Брежнев се говори за морално право, дълг към историята и прилагане на сила срещу „отцепническите“ васали.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.

 
 

Невероятната истoрия на 20th Century Fox

| от chronicle.bg |

През 1987 година Fox стана първата телевизия, която предизвика ABC, CBS и NBC.

 

През 1935 година холивудските филмови студия Fox Pictures и 20th Century Pictures се сливат и по-късно стават една от най-доминиращите компании в шоу бизнеса – 20th Century Fox. Първоначално финансите на компанията растат колебливо през 60-те и 70-те, но се стабилизират през 1977, когато тя пуска най-печелившия филмов франчайз в историята: Star Wars.

С добри банкови сметки Fox излиза на пазара и бързо е купена от двама милиардери – Марвин Дейвис и Марк Рич. Един от новите собственици обаче има проблеми и то какви!

През 1985 година Рич напуска САЩ, защото се разбира, че е правил незаконни сделки с Иран по време на кризата със заложниците от 1980, а също така и че дължи 100 милиона долара данъци (Забавен факт: тогавашният президен Бил Клинтън помилва Рич часове преди да напусне длъжността на президент през 2001 година). Оставен сам и с огромно филмово студио Дейвис дава компанията на News Corporation собственост на австралийския магнат Рупърт Мърдок.

Мърдок наема бившия вицепрезидент на ABC Бари Дилър за шеф на 20th Century Fox. Дилър е телевизионен човек, откривател на снимането на филми специално за телевизията и по-късно помогнал за създаването на сериали като „Taxi“ и „Cheers“. Неговите плановете не са студиото да снима филми, а да стане нов телевизионен канал. И получава зелена светлина.

Въпреки че News Corp. има достатъчно пари да налее в новия канал, Мърдок не иска да атакува трите големи телевизии директно в прайм тайма, когато излъчват най-силните си програми. Затова първото предаване на телевизия Fox е „The Late Show With Joan Rivers“, излъчено на 9 октомври 1986 година, в 23:00 часа.

То не е особено успешно, но поставя телевизията в публичното пространство и до пролетта тя вече е готова за превземане на праймтайма. Започва плахо като излъчва само две програми в неделя, най-малко гледаното време тогава. На 5 април 1987 година, в 20:00 започва първата от тях – „Married…With Children“. След него, в 20:30 идва „The Tracey Ullman Show“ – модерно вариате предаване. И двете постигат успех – „Married…With Children“ има 11 сезона, а „The Tracey Ullman Show“ само 4, но сегментът с анимацията продължава да се излъчва и след него, та до днес, като става един от най-великите анимационни сериали в историята – „The Simpsons“.

След първата неделя Fox започва да добавя ново предаване всяка неделя, докато изгражда програма от 3 часа. Първо е едночасовата полицейска драма „21 Jump Street” с Джони Деп, следват комедиите „Mr. President“ и „Duet“.

Програмите за останалите дни от седмицата също се пускат по подобен начин. Събота – след 3 месеца, през юли 1987, понеделник се запълва през 1989, вторник и петък – през 1990, а програма за цялата седмица има през януари 1993.

Но въпреки че Fox има популярни предавания, телевизията все още не получава заслуженото уважение от другите ТВ канали. Поне до 1994 година, когато успява да купи правата за излъчване на National Football League. Телевизията дава повече пари от CBS, която излъчва мачовете от 1952.

През 2003 Fox става най-гледаната телевизия, основно заради хитовото риалити „American Idol“.

 

 
 

Мелания Тръмп дари „встъпителната“ си рокля на музей

| от chronicle.bg по БТА |

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп дари на музея „Смитсониън“ роклята, която носеше на бала след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Тоалетът от копринен креп в кремав цвят ще стане част от музейната изложба „Първите дами“, включваща 26 рокли, носени от Жаклин Кенеди, Лора Буш, Мишел Обама и други президентски съпруги.

На церемонията, на която официално дари тоалета си, 47-годишната Мелания Тръмп сподели, че за нея е чест да даде приноса си към музея.

Първата дама е участвала в проектирането на балната рокля, сътворена от френския дизайнер Ерве Пиер. Мелания Тръмп споделя, че Пиер е разполагал само с две седмици, за да създаде тоалета, но въпреки краткото време е надминал всичките й очаквания.

 
 

Питър Динклидж е станал татко за втори път

| от chronicle.bg, БТА |

Питър Динклидж, познат с ролята на Тирион Ланистър в хитовия сериал „Игра на тронове“, и съпругата му, театралната режисьорка Ерика Шмид, са станали родители за втори път.

Двойката е известна с това, че изключително ревниво пази личния си живот. 48-годишният Динклидж и 42-годишната Шмид са семейство от 2005 г. и имат 5-годишна дъщеря, чието име не са съобщавали официално. Съпрузите не са оповестявали публично, че очакват второ дете. Единственото свидетелство, че фамилията ще се увеличи с още един член, е появата на Ерика с наедряло коремче на светско събитие по-рано през годината.

Според сп. US Weekly второто отроче на звездната двойка, чиито пол и име са неизвестни, през септември вече е било родено.