Съдебната сага „Перкович“

| от |

Бившият шеф на хърватското разузнаване Йосип Перкович може да бъде екстрадиран в Германия. Срещу него има обвинение за съучастие в убийството на хърватския политически емигрант Степан Джурекович през 1983 година, пише Дойче веле.

perkovichХората в Хърватия приеха доста спокойно решението на съда в Загреб, който на първа инстанция даде зелена светлина за екстрадирането на Перкович в Германия. На тях явно им е ясно, че това не е последната дума в дългогодишния съдебен спор между двете страни. Нито правителственият говорител, нито кабинетът на президента пожелаха да коментират съдебното решение. Политическите партии също не коментираха решението, а ЕС прояви подчертана въздържаност. При това още през миналата есен Еврокомисията засили натиска срещу Хърватия, призовавайки страната да изпълни подписаните от нея задължения и да отговори на молбата за екстрадиране на германското правосъдие. ЕК дори заплаши страната със санкции, ако хърватското правителство не отстъпи.

Кой е Йосип Перкович?

Йосип Перкович е обвинен за участие в убийството на хърватския дисидент и бивш предприемач Степан Джурекович през 1983 година в баварския град Волфратсхаузен. По това време Перкович е високопоставен офицер в югославските тайни служби /УДБА/, които по времето на комунизма преследваха „вътрешните врагове“ на Югославия и политически активни емигранти. Именно УДБА и Перкович явно са отговаряли за операцията по „ликвидирането“ на Джурекович.

Макар че германската федерална прокуратура в Карлсруе още от 2009 година насам настоява за екстрадирането на Перкович, досега не се е случило нищо. И докато много чуждестранни наблюдатели си задават въпроса, защо Хърватия закриля хора, издирвани за криминални престъпления, Перкович си живее необезпокоявано в един от луксозните квартали на Загреб.

Хърватският разследващ журналист Желко Ператович предполага, че ако Перкович бъде екстрадиран той би могъл да издаде неудобни тайни за някои хърватски политици и тайни акции на хърватските и югославски тайни служби. Твърди се например, че през 90-те години на миналия век Перкович е поддържал тесни контакти с бившия хърватски президент Франьо Туджман. След обявяването на независимостта на Хърватия през 1991 година именно Перкович е човекът, който е натоварен със задачата да изгради и ръководи тайните служби на младата република. Журналистът Ператович казва, че обвиняемият и до днес той има добри контакти с високопоставени политици.

Предстои дълга юридическа сага

Много наблюдатели смятат, че решаващата юридическа битка тепърва предстои. Адвокатът на Перкович Анто Нобило заяви непосредствено след решението на първоинстанционния съд, че клиентът му ще обжалва решението пред Върховния съд на Хърватия. В такъв случай Върховният съд разполага с три дни, за да се произнесе. В случай, че той потвърди решението на първата инстанция, Нобило смята да обжалва пред Конституционния съд.

Адвокатът на Перкович смята, че клиентът му няма право да бъде екстрадиран в Германия, поради това, че деянието, за което го обвиняват там, е с изтекла давност по хърватските закони. Освен това той твърди, в Германия клиентът му не можел да разчита на справедлив процес: „Докато германските прокурори не признават хърватските закони и не си сътрудничат с хърватските власти, а вместо това градят обвиненията си върху показанията на хора, които са осъдени за убийства в Хърватия или Германия, не можем да вярваме на подобно правосъдие“, заяви адвокат Нобило.

Съмненията му са насочени главно срещу основния свидетел Винко Синдичич, също бивш агент на югославските тайни служби, който беше осъден във Великобритания за опит за убийство на друг хърватски емигрант. Има и друг свидетел на обвинението срещу Перкович, който е с криминално досие – Боже Вукушич, който пък има седемгодишна присъда в Германия за подстрекателство към убийство.

Тайните на 90-те години

Хърватските медии информират, че самият Перкович е заявил пред съда, че покрай случая Джурекович, германските власти сигурно ще го разпитват и за някои действия по време на югославската война. По-специално той визира нелегалните оръжейни доставки по време на ембаргото на ООН. Дори само заради това не бивало да бъде екстрадиран, защото се засягали националните интереси на Хърватия.

Решението на Върховния съд се очаква с напрежение, защото при подобни случаи за екстрадиране на хърватски граждани в миналото, той е заемал различни становища. Бившият съдия от Мюнхен Бернд фон Хайнтшел-Хайнег изказва съмнение, че съдебната сага в крайна сметка ще приключи с екстрадирането на Перкович:

„Става ясно, че хърватските власти са заинтересовани от това да водят процеса в Хърватия“, каза той в разговор с Дойче Веле. Все пак мюнхенският съдия не изключва напълно възможността процесът да се води и в Германия, а при евентуална присъда, Перкович да изтърпи наказанието си в Хърватия. В последно време и хърватското правителство взе някои решения, които се тълкуват като подготовка към подобен процес на хърватска територия. Правителството задвижи например промени в конституцията, които трябва да променят сроковете за давност на отминали престъпления.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.

 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.