Събраха се, но не се разбраха

| от |

Да се пести или да се трупат нови дългове? Този основен въпрос занимаваше Срещата на върха в Брюксел, която обаче завърши с доста скромен резултат, коментира Бeрнд Ригерт от Дойче веле.

Много европейски страни би трябвало да вземат за пример балтийската република Естония. Страната има сензационно нисък държавен дълг и не е принудена да погасява заеми и да плаща лихви. Ориентирана към развитието на дигиталната икономика, Естония привлича едни от най-високите чуждестранните инвестиции в ЕС. Чудно ли е това? Не. Чрез последователната си политика на икономии, консолидиране на бюджета, но и на лишения за населението в годините след финансовата криза, естонците успяха да постигнат тези успехи. Разбира се, че предпоставките пред младия член на ЕС са съвършено различни от тези на дълбоко задлъжнелите страни като Франция и Италия. Но все пак в Рим или Париж биха могли да възприемат някои от естонските рецепти на успеха.

Срещата на върха на 19-те страни от еврозоната в Брюксел всъщност трябваше да насочи вниманието именно към подобни примери за подражание. Вместо това се стигна до ожесточени окопни битки: двата големи лагера в ЕС се изправиха един срещу друг. Южните страни, обхванати от кризата, настояха за повече държавни инвестиции и за отсрочки при погасяването на дълговете и намаляването на структурните дефицити. Северните страни в общността, обединени около Германия, настояват за съвестно спазване на правилата за стабилност, държат на целта за балансирани държавни бюджети и се въздържат от държавно стимулиране на конюнктурата и инвестициите. Наличието на подобни противоречия между въпросните два лагера обаче не стимулира доверието сред потенциалните инвеститори, нито пък е добра предпоставка за създаването на отговорна и умна икономическа политика.

Малко злополучна е ролята на президента на ЕЦБ Марио Драги, който се е оказал между тези два фронта и отчаяно се опитва да печели време с политика на евтините пари. Той обаче е принуден да види, че въпреки нищожните лихви и обявеното изкупуване на лоши дългове, банките продължават неохотно да отпускат заеми, а тъкмо фирмите в най-закъсалите държави със скандално висока безработица нямат почти никакъв достъп до свежи пари. Марио Драги призова държавните и правителствени ръководители най-сетне да се обединят около единна икономическа политика, да продължат реформите и да успокоят финансовите пазари. След финансовата и дългова криза, еврозоната сега затъва в конюнктурна криза, която може да доведе до дългогодишна стагнация, съчетана с обезценяване.

Никакви конкретни стъпки

Президентът на ЕЦБ призна, че водената от него парична политика скоро ще изиграе и последните си козове и призова политиците да действат. Марио Драги настоява за повече инвестиции при едновременно консолидиране на държавните бюджети. Справка – Естония. Държавните и правителствени ръководители от еврозоната обаче не успяха да се обединят около някакви конкретни мерки. Германската канцлерка Ангела Меркел остана вярна на кредото си – „Никакви нови дългове!“. Матео Ренци пък настоя за инвестиции и по-високи разходи, които, според него, е най-добре да бъдът финансирани от ЕС или от общи фондове, подобно на Европейския спасителен механизъм /ESM/. Признак на безпомощност беше отправеното към новия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер поръчение да представи проект за инвестицонен пакет на стойност от 300 милирада евро. Юнкер така или иначе има подобно намерение. Как обаче ще бъде финансирана тази сума и за какво ще бъде изразходвана тя, остава напълно неизвестно и след тази среща на върха.

Срещата в Брюксел беше помрачена и от недодяланото поведение на двама правителствени ръководители. Италианският премиер Ренци заяви, че му е напълно безразлично как ЕК гледа на неговия бюджет, който така или иначе щял да бъде реализиран. Британският министър-председател Дейвид Камерън пък гневно обяви, че нямало да плаща длъжимите членски вноски на страната към ЕС. Закана, която накара канцлерката Меркел да го погледне леко подигравателно. От юридическа гледна точка, заканата на британския премиер е напълно абсурдна. Но с нейна помощ, Камерън може да спечели точки сред евроскептичните британци. Както Ренци, така и Камерън всъщност се опитват да се профилират за сметка на ЕС.

Лошата новина е, че същинските проблеми бяха отложени. А по този начин не може да се изгради никакво доверие към икономическата политика на Еврозоната. Единственият конкретен резултат е срещата е намерението на държавните и правителствени ръководители да увеличат средствата за борбата срещу ебола от 400 милиона на един милиард евро. Не беше определено обаче откъде ще се вземат тези пари. Поне по този въпрос, германската канцлерка Меркел демонстрира решимост. Според нея борбата срещу ебола сега е най-висш приоритет, поради което Германия била готова да плати повече, в случай на необходимост. Едно макар и закъсняло, но все пак конкретно изявление.

 

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

Новите и старите на седмицата на модата в Милано

| от |

Нови таланти, търсещи своето място редом до утвърдени марки като „Москино“ и „Армани“, се очакват с интерес на започващата днес Седмица на модата в Милано, предаде Франс прес.

Програмата на модната фиеста включва около шестдесет ревюта и стотина презентации. Седмицата на модата в Милано ще започне с представянето на колекцията пролет/лято 2018 г. на модна къща „Гучи“, която процъфтява благодарение на дизайнера Алесандро Микеле, заел поста творчески директор в началото на 2015 г.

Очаква се през следващите няколко дни модните подиуми в Милано да греят във всички цветове на дъгата, както и завръщането на 90-те години в модните линии под формата на панталони с ниска талия и прави сака. Вертикалните райета също ще отбележат солидно присъствие.

Сред очакваните с интерес нови таланти е британският дизайнер Пол Съридж. Той ще представи първата си колекция, откакто тази година зае поста творчески директор на модна къща „Роберто Кавали“.

В Милано ще дебютират и съпрузите Люси и Люк Майер – новите творчески директори на модна къща „Джил Сандер“.

За първи път на Седмицата на модата в Милано ще се представят марките „Албино Теодоро“ и „Шийна“, както и младият южнокорейски лейбъл „Дъ-сириус“, впечатлил модния свят с футуристичните си творения.

Милано няма да е Милано без „тежката артилерия“ в модата – „Фенди“, „Ферагамо“, „Версаче“, „Прада“, които отново отчитат подем в продажбите след няколко трудни години, белязани от отдръпването на азиатския пазар, валутната нестабилност и терористичните нападения в Европа.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание