Руските медии: Украйна затяга коланите

| от |

Украйна затяга коланите, пише в заглавие руският „Комерсант“. Новото украинско правителство взема мерки за пестене на държавни средства от общо 31 точки – временно забранява да се плаща за мобилни връзки, телефони или ремонт, да се купува униформено облекло, автомобили (освен линейки за „бърза помощ“, пожарникарски и аварийно-спасителни коли), мебели, лаптопи и битова техника. Ограничават се командировките на чиновници в чужбина, броят на висшите служители в администрацията, а държавните ръководители ще получават месечно не повече от 15 минимални заплати и ще разполагат с по-малко самолети, отколкото досега.

EU-Ukraine-Russia-680x365

Кабинетът в Киев забрани да се разработват нови държавни целеви програми и да се разширяват сегашните, да се финансират от бюджета изложби, панаири, конгреси, да се честват исторически дати с изключение на 200-годишнината от рождението на народния украински поет Тарас Шевченко, Деня на победата и някои други празници, пише вестникът. Той цитира вицепремиера на Крим Рустам Темиргалиев, съобщил, че киевските власти са изключили компютрите на кримския клон на държавното ковчежничество и са блокирали сметките на автономната република, насрочила референдум за присъединяване към Русия. Според него обаче това няма да предизвика „никаква катастрофа“ и „хората няма да останат без пенсии и заплати“, тъй като местната власт спешно открива сметки в руски банки – в рубли, а не в украински гривни.

Последните събития не само изправиха Украйна на ръба на гражданска война – те парализираха държавната икономика. Дори страните в конфликта да стигнат до компромис, над Украйна надвисва икономическа криза. Остане ли Киев без външна подкрепа, социалните проблеми пак ще изострят обстановката, предупреждава „Комерсант“.

Евентуалните санкции срещу Русия в петролногазовата сфера няма да се задействат бързо и едва ли ще имат политически ефект в момента, в острата фаза от украинската криза, пише „Ведомости“. Зависимостта на Европа от руски доставки е близо 30 на сто в газовия и 27 на сто – в петролния сектор. Вносът от Русия не ще може бързо да се компенсира, по-специално заради дълги договори. Русия заложи на „енергийно оръжие“ – твърде мащабни и скъпи газопроводи към Европа, и днес то действа в буквален смисъл. В мирно време „Газпром“ бе критикуван за неефективна и тромава работа, за корупция при строежа на газопроводите и т. н. – във военно време обаче се разбра, че износът на руски газ за Европа намалява до минимум шансовете за санкции от нейна страна, коментира изданието.

Според него Европа явно ще търси начин да намали тази зависимост от Русия, но все още няма как да мине без руския газ. Ефикасни ще са може би санкции, засягащи строежа на „Южен поток“, смята руският експерт Михаил Корчемкин. В условията на конфликт с Украйна транзитът през територията й може да спре и тогава „Северен поток“ няма да е достатъчен, за да транспортира Русия договорените количества: „Газпром“ ще има проблеми с печалбите, а държавният бюджет – с доходите.

„Газпром“ ще се опита да компенсира загубите чрез 30-годишен договор за износ на газ в Китай – в дългосрочна перспектива се очертава все по-ясно разграничаване между източния и западния пазар на енергийни ресурси. Не се наемаме да твърдим, че това гарантирано ще носи ползи на Русия, заключава „Ведомости“.

„Не след дълго поредният Сноудън ще публикува документи на Държавния департамент и на ЦРУ, където ще пише и за 5-те милиарда в зелено, платени за киевската революция, и за десетките мълчаливи чужденци с еднакви униформи, воювали професионално на барикадите под прикритието на Майдана. Това обаче ще стане чак после, след войната. Ако бъде локална, а не световна ядрена война“, предрича „Независимая газета“.

Всекидневникът напомня вчерашното изявление на висшия военен в САЩ генерал Мартин Демпси, че ако се изостри ситуацията в Украйна, армията на Щатите е готова да подкрепи съюзниците си в Европа. „Аз ги уверих, че ако бъдат засегнати договорните ангажименти, ние ще отвърнем“, каза генералът. Щом най-високопоставеният военен прави подобни изявления, а държавният секретар Кери заявява, че дипломатическите възможности за уреждане на кризата са изчерпани, замирисва истински на барут и на кръв, заключава изданието.

Неслучайно украинските пучисти, тутакси признати от Запада, започнаха да споменават, че незабавно ще повикат натовците и че искат да влязат в НАТО. Точно затова бе платено идването им на власт. Бази за ПРО и летища на НАТО в Украйна ще означават напълно и абсолютно да се ликвидира сигурността на Русия. Ще се наложи да живеем с пистолет, насочен в слепоочието, и безпрекословно да изпълняваме заповедите на онзи, който го държи, алармира руският вестник.

Според него при това положение Русия „ще бъде разцепена, за да я унищожат завинаги, необратимо“, а „за Украйна изобщо няма да стане дума – тя ще е само доставчик на евтина работна ръка и на семки“. „Общо взето, да се откаже от Украйна ще е самоубийство за Русия“ и ако тази страна бъде „превзета от натовците“, Москва „ще трябва да се оттегли от всички договори, включително СТАРТ-3 и този за ракетите със среден и малък обсег. И да сложи на „Искандерите“ си ядрени бойни глави“.

Не става въпрос за либералните ценности, свободите и правата на нациите, както изглежда днес в медите и дипломатическите контакти. Всъщност въпросът е „да я бъде или не“ Русия. Вече няма какво да губим. Щом не успяваме да решим въпроса по мирен път, остава пътят, който не е мирен. Дори ако после започне нова студена война, оръжейна надпревара, дори ако цяла Европа се покрие с развалини, както през 1945 г., се казва в коментара.

„Американците впрочем ще са напълно доволни от този вариант. Дори с удоволствие ще хвърлят и те някоя бомба, както тогава – през 45-а“, добавя „Независимая газета“.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първия уикенд

| от |

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първи уикенд от тазгодишния фестивал на бирата в Мюнхен, предаде ДПА, като се позоваха на организаторите.

Агенцията отбелязва, че тези данни са разсеяли безпокойствата за слаба посещаемост заради опасенията от възможна терористична атака. Посещаемостта на Октоберфест през първите два дни е по-висока от миналата година, когато са дошли половин милион посетители.

През първия уикенд от фестивала на бирата в баварската столица са били изядени 11 цели вола – с два повече от миналата година.

Опасенията от тероризъм накараха властите да предприемат нови мерки за сигурност. Влизането с раници и големи чанти е забранено, а около комплекса е издигната ограда.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.