Руската рубла отново рязко поевтиня

| от |

Руската рубла отново рязко поевтиня на валутния пазар в Москва, съобщи БНР.

В началото на днешните търгове доларът и еврото достигнаха седмичен максимум спрямо рублата, като американската валута се доближи плътно до нивото от 60 рубли, а европейската достигна до 72 рубли. По-късно последва корекция надолу, но така или иначе руската валута остава под натиск, след като през цялата минала седмица показа стабилност и тенденция към поскъпване.

Според анализаторите причините за сегашния срив трябва да се търсят в липсата на достатъчна ликвидност на пазара и в слабото доверие към руската парична единица.

Ниската цена на петрола също оказва своето дългосрочно влияние.

Руският министър на финансите Антон Силуанов съобщи в края на миналата седмица, че бюджетът за 2015-та година ще трябва да бъде коригиран при прогнозна цена на петрола от 60 долара за барел и среден курс от 51 рубли за долар. Той прогнозира също така, че догодина икономиката на Русия може да отчете спад от 3 процента, а БВП да намалее с 0.8 на сто.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.