Русия затяга хватката над Кримския полуостров, дипломацията буксува
Макар ситуацията от няколко дни в Украйна и по-конкретно в района на Кримската автономна република да не е претърпяла голямо развитие, натискът на Москва се засили още повече и напрежението там е осезаемо, както показаха пълната липса на чуваемост в Съвета за сигурност на ООН вчера и пукотът от руско огнестрелно оръжие край украинска военна база, пише френският Монд.
Русия и нейни привърженици поеха контрола над още украински бази и съоръжения в Крим вчера, а Москва направи заплашителни изявления за Източна Украйна – сигнал за намерението на Русия да играе значителна роля в бъдещето на страната, пише американският в. „Вашингтон пост“. Най-малко четири военни бази, включително една, в която са складирани ракети, бяха щурмувани от въоръжени мъже в униформи, твърдящи, че са членове на местни отряди за самоотбрана, които обикновено са под командването на руски военнослужещи. Усещане за беззаконие се шири с наближаването на неделния референдум за Крим, на който ще се реши дали автономната република ще бъде привлечена към Русия или ще остане в Украйна. Кримските власти действат сякаш изходът на референдума е предрешен. На уебсайт, създаден от кримския парламент с цел набиране на подкрепа за допитването до народа, онлайн социологическо проучване показва, че намеренията за гласуване за присъединяване към Русия превишават тези в полза на Украйна в съотношение почти три към едно, отбелязва „Вашингтон пост“.
Тези действия се разиграват в момент, когато дипломацията буксува, а Русия настоява, че не може да приеме като свършен факт новото правителство в Киев и смята, че предложенията на Запада за успокояване на напрежението са базирани на „ситуация, създадена от преврат и използвана като отправна точка“, посочва в. „Ню Йорк таймс“.
Петнайсетте страни членки на Съвета за сигурност на ООН проведоха вчера пета среща при закрити врата, посветена на украинската криза. Британският постоянен представител в организацията Марк Лайъл Грант предаде думите на украинския си колега Юрий Сергеев, според когото свиканият идната неделя референдум за присъединяването на Крим към Русия е незаконен и по-голямата част от страните членки на съвета са съгласни с това, пише „Монд“. Според посланика обаче руската позиция не се е смекчила, въпреки „нарастващия натиск и все по-голямото изолиране на Русия“.
Британският премиер Дейвид Камерън заяви в интервю за германския в. „Билд“, че „кризата в Крим е тест за Европа и осъди остро действията на Русия в Крим, определяйки ги като „нарушаване на международното право“.
Русия готви контрапредложение на американските искания и смята, че позицията на Вашингтон по преговорите е неприемлива, тъй като приема свалянето от власт на Виктор Янукович за свършен факт, пише британският в. „Гардиън“. Москва започна дипломатическа контраофанзива, обещавайки на Запада свои предложения за решаване на кризата в бившата съветска република и „връщане на нещата обратно в рамките на международното право“, отбелязва „Монд“. Руският външен министър Сергей Лавров също така се оплака, че американският му колега Джон Кери е отказал поканата му за визита в Москва вчера. „Той бе дал предварително съгласие. След това ми се обади в събота и каза, че иска да отложи“ визитата, каза ръководителят на руската дипломация. Американският отговор бе: Джон Кери „никога не се поколебава да се метне на самолета или да се среща лично, но искаме да бъдем сигурни, че и другият лагер взима на сериозно въпроса“, заяви неговата говорителка. „Няма да се захванем с нещо, за да чуем „не, не и не“ на всичко“, допълни американски дипломат.
